Наблюдателите и Книгата на Енох: историята на Падналите ангели

ОтLucky

Наблюдателите и Книгата на Енох: историята на Падналите ангели …

„Всяко видимо нещо в света е поставено под отговорността на ангел.“ – Свети Августин.

През 2002 г. британският вестник Дъ Съндей Телеграф съобщава, че „Ватикана забранява почитането на онези ангели, които не фигурират в разрешените текстове на Библията“.

Това е опит да се противодейства на влиянието на групи от Ню Ейдж, за които се твърди, че набират нови членове в Римокатолическата църква.

В бъдеще молитвите трябва да бъдат насочени само към тримата архангели Михаил, Гавраил и Рафаил, които се споменават в Библията. Според апокрифната и забранена Книга на Енох това са ангелските същества, отговорни за връзването на злите Паднали ангели или Наблюдателите, които са нарушили Божия закон.

В новинарския репортаж се казва, че ранната Църква е изключила книгата, приписвана на старозаветния пророк и патриарх Енох, от разрешената версия на Библията, защото описва тези Паднали ангели и техните дейности.

Кои са Наблюдателите или Падналите ангели, и защо ранната Църква и съвременният Ватикан са толкова загрижени за тях?

В Битие 6:1-4 се казва: „Когато хората започнаха да се размножават по лицето на земята и им се родиха дъщери, Божиите синове видяха дъщерите човешки, че са красиви; и взеха за жени всички, които избраха.”

Традиционно Бен Елохим или „Синовете на Бог“ наброяват няколкостотин. Те слизат на Земята на планината Хармон. Това е било свещено място както за ханаанците, така и за евреите, които нахлуват в земята им. В по-късни времена, по склоновете й са построени светилища на боговете Ваал, Зевс, Хелиос, Пан и богинята Астарта.

Тези Бен Елохим или Паднали ангели са били известни още като Пазителите, Григори и Ирин. В еврейската митология, първоначално Григориите са били висш орден от ангели, които обитават „най-високото небе“ с Бог и по външен вид приличат на човешки същества. Терминът „Наблюдател“ се използва със значението „този, който гледа“, „тези, които гледат“, „тези, които са будни“ или „тези, които не спят“. Тези наименования отразяват уникалната връзка между Наблюдателите и човешката раса от древни времена.

В езотеричната луциферианска традиция те са били специален елитен орден от ангелски същества, създадени от Бог, за да бъдат „земни пастири“ на първите примитивни хора. Тяхна задача е да наблюдават нововъзникващите човешки видове и да докладват за техния напредък.

Но са ограничени от божествената първостепенна директива да не се намесват в човешката еволюция. Но, те решават да пренебрегнат Божията заповед и да станат учители на човешката раса, с нещастни последици както за тях самите, така и за човечеството.

Повечето от информацията, която имаме за Наблюдателите и техните дейности, идва от апокрифната Книга на Енох. В ортодоксалната Библия пророк Енох е мистериозна фигура. В Битие 4:16-23 той е описан като син на Каин, „първоубиецът“, а първият град, построен от баща му, е кръстен на него. В Битие 5:18-19, по-късно, Енох е посочен като син на Яред, а през неговия живот Наблюдателите или пристигат, или се въплъщават в човешки тела.

В апокрифната Юбилейна книга, за която се твърди, че е продиктувана от „ангел Господен“ на Мойсей, когато е бил на планината Синай, и е получил Десетте заповеди, се казва, че Енох е „първият сред хората, родени на Земята, които учат писане, знание и мъдрост“.

В нея пише, че Енох е записал в книга „знаците на небето“ (зодиакалните знаци), според техните месеци. Направил е това, за да научат хората сезоните в годината във връзка с реда на месеците и съответните им звездни и планетарни влияния. Индикацията е, че Енох е получил тази информация от извънземни ангелски източници, т.е. Наблюдателите, и следователно е бил културен пример.

Двеста от Падналите ангели слизат от Небесното царство на върха на планината Хермон и са толкова поразени от красотата на човешките жени, че, използвайки новите си материални тела, правят секс с тях. Това допълнително предизвиква гнева на Яхве и, според Библията, последствието от това смесване между Падналите и смъртните води до създаването на полуангелско, получовешко потомство (Битие 6:4).

Тези потомци се наричат Нефилими (или Нефелими). Те са гигантска раса, която някога е обитавала Старата Земя. Падналите ангели научават своите жени и деца на различни нови технологични умения, магически знания и окултна мъдрост. Това предполага, че първоначално психическите способности и магическите сили са били древно наследство от ангелското царство, дадено на ранните хора. В луциферианската традиция това е известно с духовни и метафорични термини като „кръвта на вещиците“, „кръвта на елфите“ или „кръвта на феите“, която се притежава от вещици и магьосници.

В Книгата на Енох се казва, че водачът на Падналите ангели се нарича Азазел и често се отъждествява с Луцифер (Светлоносният) или Лумиел (Светлината на Бог). Той учи мъжете да коват мечове, да правят щитове и нагръдници, учи ги на металургия, как да добиват от земята и да използват различни метали.

Азазел научава жените на изкуството да изработват гривни, украшения, пръстени и колиета от благородни метали и камъни. Той им показа как да „разкрасят клепачите си“, как да използват козметични трикове за привличане и съблазняване на противоположния пол.

Това е основата за ранната Църква, която осъжда Падналите ангели, че учат жените да правят огърлици и гривни от парчета злато. Свети Павел казва, че жените трябва да покриват главите си в синагогата (Коринтяни: 11:5-6). Това е, защото Падналите ангели се привличат от човешки жени с дълга пусната коса. Обичаят жените да покриват косите си в църквите все още се срещат в римокатолицизма, а също и в обичаите на исляма.

Енох пише, че Падналият ангел Шемяза (друга форма на Азазел) научава хората да използват магическото изкуство на омагьосването, Падналият ангел Армарос ги учи на развалянето на магии, Баракджал им преподава астрология, Кокабиел – познанието за съзвездията и астрономия, Чазакиел – знанието за облаците и небето, времето и гаданията, Шамсиел – знаците на Слънцето и слънчевите мистерии, Сариел – лунните цикли, използвани в градинарството и селското стопанство, и езотеричните лунни мистерии, Пенмуел обучава хората в изкуството на писането и четенето, а Кашдеджан – диагностицирането и лечението на болести, науката медицина.

От тези описания на „преподавателските способности“ на Наблюдателите е очевидно, че те са били културни образци и носители на знания за ранната човешка раса. Затова е странно, че в ортодоксалните юдео-християнски религиозни текстове те са представени като „зли покварители“ на човечеството.

Някаква представа за първоначалния възвишен статус и истинската природа на „Синовете на Бог“ или „Ангелите на Господа“ може да се намери скрита в древните анали на ангелското знание. Например, Кокабиел е описан като „велик ангелски принц, който управлява звездите“. В Сибилинските оракули, Аракиел е един от Падналите ангели, който насочва душите на мъртвите към съда в подземния свят.

Шамсиел, вероятно първоначално вавилонски Бог на Слънцето, е наричан „принцът на Рая“, защото е един от ангелите-пазители, които бдят над портите към Едем. В тази си роля той завежда Мойсей да види Небесната градина. Той бди над съкровищата на цар Давид и неговия син Соломон.

Тази препратка може да се отнася по-скоро за духовни съкровища, отколкото за физическо злато и скъпоценни камъни. В еврейския Зохар той е посочен като главен адютант на могъщия архангел Уриил и носи знамето в битка.

Сариел е ангел, свързан с плодородието на земята и пролетното равноденствие. Той управлява зодиакалния знак Овен и е призован за защита срещу зловредната сила на Злото око.

Азазел, лидерът на Наблюдателите, както е споменато по-горе, е идентифициран с Луцифер или Лумиел. В Корана се казва, че Луцифер-Лумиел (Иблис) се е разбунтувал срещу Аллах, защото му е казано да се поклони на родения от глина „човек на земята“ Адам, а той отказва. Азазел е принуден да води битка на небето с архангел Михаил и неговата армия.

В резултат на това Лумиел и неговите бунтовни ангели са изхвърлени от небето, падат на земята, а Лумиел става „Господар на света“. В християнската митология той е отъждествяван с измамника Сатана. Въпреки това, езотерично в луциферианската традиция, Лумиел не е зла сатанинска фигура, примамваща човечеството в изкушения и зли действия, както Църквата го представя. Той е „Божият ангел, който се разбунтува срещу статичния, установен космически ред и задвижва силите на промяната и еволюцията…“.

Възможно е Лумиел да произхожда от Ханаан, като Шахар, Богът на сутрешната звезда (Венера). Той има близнак, наречен Шалем, който също е символизиран от планетата Венера, но като вечерна звезда. Тези божествени светли и тъмни близнаци представляват слънчевата светлина, излизаща от тъмнината на нощта при зазоряване и слизаща в нея при здрач.

Те са били деца на богинята Ашера и има археологически доказателства от Близкия изток, че евреите са възприели поклонение към нея, когато са се заселили в Ханаан и са го практикували заедно с почитта към племенния Бог на бурите Яхве. В Стария завет има няколко препратки към продължаващото поклонение пред Ашера като Царица на небето от монотеистичните евреи.

Това се случва в светилища по хълмовете, където хората носят питки и тамян на богинята. В ханаанската митология Шахар, като Властелинът на Утринната звезда, е свален от небето за това, че се противопоставя на висшия Бог Ел под формата на мълния. В тази форма той се свързва с Майката Земя със своята божествена фалична сила.

Азазел е представен като „ковач на метал“ и „магьосник, работещ с огън“. Той е сравняван с библейския първи ковач Тубал-Каин, потомък на получовека, полуангелския „първоубиец“ Каин. Името „Азазел“ е превеждано по различни начини, например като „Бог на победата“, „силата на Бог“, „силният Бог“ и дори „Богът на козите“. В апокрифния Апокалипсис на Авраам той е наречен „господар на езичниците“, което предполага, че първоначално е бил езически Бог.

Той е идентифициран също със змията в едемския мит, съблазнила първата жена и „майката на всички живи“ – Ева. В персийски текст, известен като Urm al-Khibab или Първоначалната книга, датиран от VIII век от н. е., се казва, че ангелът Азазил или Азазел е отказал да признае превъзходството на Адам над ангелите. В резултат на това Аллах гони него и бунтовните му ангели от Небесното царство, за да живеят на Земята. По-общо, в ислямските познания Азазел или Азраел е Ангелът на смъртта и той действа като водач за душите на мъртвите.

В Левит 16:8-10 и в Свитъците от Мъртво море е записан еврейски ритуал, който представя Азазел като име за „изкупителна жертва“, която поема общинските грехове на Израел. В него се казва, че първосвещеникът Аарон взел две кози от стадото и хвърлил жребий, за да избере коя да бъде изкупителна жертва и принесена като „принос за грях“.

Свитъците казват, че първосвещеникът изповядал всички „нечистотии на синовете на Израил“ над главата на козела Азазел. С това ритуално символично действие той прехвърля върху нещастното животно цялата им вина и грехове, за да могат те да бъдат освободени от тях. След това козата е или изхвърлена в пустинята, за да умре, или хвърлена от скала, за се разбие върху камъните.

Тази древна и архетипна концепция за изкупителната жертва, пожертвана за греховете на човешката раса и изоставена в пустинята, е мощен мотив, който се появява няколко пъти в библейските митове. Това може да се види в историята на Каин, който става изгнаник и скитник по Земята, след като е белязан от Бог и прогонен „на изток от Едем“, след като убива брат си Авел.

В една еврейска легенда цар Соломон, могъщ магьосник, който може да призовава и контролира демони, е наказан, защото „блудствал сред чужди богове“. Той е принуден от Бог да напусне Йерусалим и да се скита в пустинята, преоблечен като просяк.

След изхода си от робството в Египет, Мойсей и израилтяните са принудени да прекарат четиридесет години в скитане в пустинята, преди да им бъде позволено да влязат в Обещаната земя (Ханаан). В древноегипетската митология тъмният бог Сет е представен като божествен изгнаник, който живее в пустинята.

В Новия завет, Исус се скита в пустинята в продължение на четиридесет дни и нощи. Той не е приет като учител в собствения си град Назарет и е отхвърлен като месия от народа си. Когато Исус е разпнат, той символично поема ролята на изкупителна жертва, която умира, за да очисти греховете на човешката раса.

Възможно е разказът за ритуала на Бога-козел Азазел да е бил обред за есенното равноденствие или жътва от сирийски, хетски или ханаански произход, възприет от евреите. Първоначално коза е избрана чрез ритуал на гадаене и след това е предложена на пустинния Бог или Демон, който е трябвало да бъде успокоен чрез проливането на кръв. В крайна сметка жертвата е направена на Яхве като молба за опрощаване на греховете на неговите последователи.

Смятало се, че Азазел има свита от космати демони-кози, известни като Se’irim, които, подобно на Наблюдателите, жадуват за човешки жени. Надали е съвпадение, че Църквата си представя Дявола или Сатаната под формата на космат получовек-полукозел с масивен фалос, който има полов акт със своите поклоннички по време на Съботата на вещиците.

Шемяза се разглежда от някои съвременни луциферианци или като пратеник на Лумиел, или като един от неговите аватари (въплътено божествено същество в човешка форма). Той не само се влюбва в човешките жени, но и във вавилонското божество Ищар, Богинята на любовта и войната. Тя му обещава да прави секс с него, ако в замяна й разкрие тайното си име на Бог.

Когато Шемяза й казва името си, Ищар използва това забранено знание, за да се издигне до звездите и да царува над съзвездието Плеяди или Седемте сестри. Докато другите Наблюдатели са събрани от архангелите и наказани от Бог, Шемяза доброволно се покайва за грешките си и е осъден да виси с главата надолу в съзвездието Орион – Ловецът, с когото понякога се идентифицира луциферианската традиция. В кабалистичната традиция Наама, сестра на библейския първи ковач Тубал-Каин, прелъстява Азазел. Тя е свързана с Ищар.

Според юдео-християнската пропаганда, крайният резултат от незаконните взаимоотношения между Наблюдателите и „човешките дъщери“ е създаването на чудовищна раса от войнствени, пиещи кръв канибали-гиганти, наречени „Нефилими“. Битие 6:4 по-малко драматично ги описва като „могъщи мъже от древността, мъже с известност“. Първоначално те са хранени с мана (амброзия или храната на Боговете) от Яхве, за да ги спре да ядат човешка плът, но те я отхвърлят. Вместо това колят животни за храна, а след това започват да ловуват и ядат човешка плячка.

Предполага се, че тази легенда се основава на кулинарните навици на номадските пустинни пастири в Близкия изток, които са били ненаситни месоядни хора. В библейския мит за Каин и Авел, спорът между двамата братя, довел до първото убийство, е за естеството на приношенията, правени на Яхве. Авел, „пазач на овцете“ или номадски пастир, предлага „първите от стадото…“, а Каин, който е „обработчик на земята“ или земеделец-градинар, предлага „плода на земята“ (Битие 4:2- 4).

Жертвоприношенията на Авел от животинска плът и кръв са угодни на Яхве, като отхвърля зеленчуците, зърнените храни и плодовете, предлагани от брат му. На чисто материално ниво, за разлика от митична и духовна метафора, тази история може да отразява борбата за господство между номадските пастири и ранните земеделци от неолита в Близкия изток.

Четете още: В небето над Севиля е заснето „лицето на Бог“ (видео)

Идеята за полубожествените герои се ражда от древните митове за съюзите между Боговете и смъртните. Поетът и писател Пиндор (518-438 г. пр. н. е.) описва героите от миналото като „надпревара между Богове и хора“. В Свитъците от Мъртво море ужасните човекоядни Нефилими са описани като „пазители на тайното знание, които знаят всички мистерии на природата и науката“. Има и косвени препратки към техниките за размножаване, които те преподават, което предполага, че са учили ранните хора на опитомяването и отглеждането на животни.

Допълнителни препратки намекват за експерименти, довели до създаването на „чудовища“ чрез кръстосване на животни с различни и несвързани видове. В съвременния теософски окултизъм има легенди за изгубения континент Атлантида, които твърдят, че нейните учени са развъждали хибриди получовеци-полуживотни като „раса на роби“.

В наше време, учените експериментират с генетични изследвания и експерименти за клониране на животни. Широко се говори, че напоследък в Китай има опити за създаване на нов хибриден вид получовек-полуживотно. Тези неестествени експерименти водят до катастрофалното бедствие, което унищожава Атлантида.

Това също се отнася до унищожаването на Нефилимите и ранната човешка раса в библейския потоп. Записи за подобно събитие могат да бъдат намерени в митологиите на древните народи по целия свят и особено сред вавилонците от Близкия изток. Твърди се, че историята за Ной и Потопа в Стария завет произхожда от вавилонските и шумерските митове.

Известно е, че около 10 000 г. пр. н. е. изглежда е имало културна експлозия, която е трансформирала ранното човечество. В края на последната ледникова епоха първите признаци на земеделие се появяват в Близкия изток с преминаване от номадски начин на живот на ловци към този на заселено земеделие.

Това бележи началото на цивилизацията в тази област. Още през 9500 г. пр. н. е. ечемик, пшеница и ръж се култивират. Овес, грах и леща се отглеждат от неолитните ни предци в днешния съвременен Кюрдистан, между Турция и Ирак.

В същото време, кучетата, козите и овцете са опитомени. В рамките на хиляда години топенето на мед и олово се практикува в Анадола (съвременна Турция) и археолозите смятат, че този процес е открит за първи път в Кюрдистан, заедно с тъкането и производството на керамика.

Кюрдите твърдят, че са потомци на „Децата на Джиновете“, потомство от джинове и смъртни жени. В някои части на Кюрдистан, особено сред сектата Йезеди, които се покланят на Ангела Паун (Азазел, водачът на Падналите ангели), могат да се намерят високи светлокоси хора със сини очи.

Въпреки, че антрополозите смятат, че може да са от древен европейски произход, популярните народни вярвания сред кюрдите казват, че са потомци на „Децата на Джиновете“, които в древни времена са донесли цивилизацията на ранното човечество.

Като цяло, древният Близък изток е известен като „Люлката на цивилизацията“, а най-ранните градове-държави са основани в района на Месопотамия (съвременен Ирак и Иран). Ранните коренни жители на региона, шумерите и акадците, развиват първия писмен език, изучават астрономия и създават библиотеки. Вавилонците и асирийците ги следват. В митологиите на всички тези раси има истории за това как Боговете са слезли на Земята и са ги научили на изкуствата на цивилизацията.

В Книгата на Енох се казва, че когато Яхве вижда беззаконието, хаоса, корупцията и сексуалната неморалност, причинени от взаимодействието на Наблюдателите и хората, той решава да се намеси чрез архангелите Михаил, Рафаел, Гавриил и Уриил.

Той заповядва на Рафаел да върже ръцете и краката на Азазел като жертвен козел и да го хвърли в дълбоко дере в пустинята. Габриел е изпратен на божествена мисия да унищожи „копелетата“ и „децата на Пазителите сред хората“.

Архангел Михаил, командирът на Божията армия, е изпратен да арестува Шемяза и да го върже „под земята“ до Деня на Страшния съд. Както по-горе написахме, Падналият ангел се разкайва за греховете си и е осъден на космическо заточение сред звездите.

Юбилейната книга казва, че архангелите са вързали Пазителите „в дълбините на земята“, а в юдейските предания те са затворени в мистериозно „второ небе“. Но също пише, че някои от тези „могъщи воини“ имат специално място, запазено за тях в Шеол, еврейския подземен свят. Там те лежат в състояние „с непокътнати щит и копие“.

Кристиан О’Брайън предполага, че има връзка между библейските Наблюдатели и полубожествените митични Туата Де Данан (Деца на богинята Дана). Тази раса от древни магьосници слиза на Земята на свещения хълм Тара в праисторическа Ирландия.

С идването на християнството Туата Де Данан са прогонени в „кухите хълмове“ и се превръщат в Сидхе (Ши) или „Сияещите“ – елфите и феите от ирландския фолклор. Сред селяните в Ирландия винаги е имало силна вяра, че „добрите хора“ или феите първоначално са Паднали ангели, които са застанали на страната на Луцифер в битката за небето.

През последните години се публикува значително количество спекулативна литература, която предполага, че Наблюдателите са от земен произход. Популярни автори на бестселъри като Андрю Колинс, Греъм Хенкок и Иън Лоусън твърдят, че библейският мит за Наблюдателите представлява историята на „стара раса“ от супер-човеци, принадлежащи към изгубена цивилизация, които са учили по-примитивните хора на технологии.

Лоусън твърди, че тази неизвестна древна раса е от „духовно напреднали души, които са се въплътили, за да помогнат на ранното човечество, което е било покварено от тях в процеса“. Наскоро, Колинс стартира нов проект за изследване на магическите аспекти на легендата.

Какво е езотеричното значение зад мита за Падналите ангели, изгонването на Луцифер от небето и грехопадението на човека, както е представено от сагата за Райската градина? В Библията Луцифер често е изобразяван като влечуго, дракон или змия, като символ на злото и силите на хаоса.

Вавилонските, хетските, ханаанските, иранските, египетските, гръцките и скандинавските митове описват различни форми на борба между върховен Бог-отец, представляващ космическия ред и хармония, и по-млад непокорен Бог, който предизвиква и се опитва да свали божествената власт. Въпреки, че тези конфликти обикновено се случват в предчовешка епоха, те понякога се изобразяват като случващи се в световната история и често са свързани със създаването и ранното развитие на човешкия вид и възхода на древни цивилизации.

Символично Луцифер или Лумиел е известен като Господарят на светлината, тъй като той е първородният на творението. Той представлява активната космическа енергия на Вселената и е идентифициран с огън, светлина, фалична сила, независима мисъл, съзнание, прогрес, свобода и независимост.

Основателката на съвременното теософско общество – Елена Блаватска, описва Светлоносния като „духът на интелектуалното просветление и свободата на мисълта“, без чието влияние човечеството би било „не по-добро от животните“.

В Библията, Луцифер (или Сатана) често е изобразяван във форма на влечуго, като дракон или змия. В западните митологии това създание обикновено се представя като символ на силите на тъмнината, хаоса и злото. За разлика от това, в източната митология драконът е добра поличба, представляваща плодородие и късмет. Лумиел-Луцифер често се идентифицира със змията в едемския мит, описан в Битие.

В луциферианската традиция библейската змия се разглежда като олицетворение на знанието, мъдростта и просветлението, които освобождават първите хора от духовното невежество, наложено им от Яхве. Змията се разглежда като символ на външна освободителна сила, която буквално отваря очите на Адам и Ева за реалността на сътворената Вселена и чудесата на материалния свят.

Змията или драконът е древен митичен и архетипен образ на слънчевата фалическа и жизнена сила, която се свързва с Луцифер и експлозията на светлината след божественото небесно събитие, създало Вселената, известно от съвременните учени като Големия взрив.

Когато първите мъж и жена изяждат забранения плод от Дървото за познаване на доброто и злото в астралната или Небесната градина, те се осъзнават. Първото им осъзнаване е, че физическите им „наметала от плът“ са голи. Те се втурват да покрият гениталиите си, тъй като са осъзнали така наречената „змийска сила“ или кундалини, която може да бъде „възпитана“ чрез полов акт и нерепродуктивни сексуални актове. Те са яли от Дървото на живота, което инициира цикъла на раждане, живот, смърт и прераждане, и на човешките души, въплъщаващи се във физическа форма.

Интересното е, че антропологът и шамански учител д-р Майкъл Харнър е описал преживяване, което е имал в джунглата на перуанска Амазонка, след като е ял халюциногенната лоза Аяхуаска. Той има видение за кораб с драконов нос с екипаж от хора с птичи глави.

След това той се сблъсква с древна раса от рептилоидни същества, които според него съществуват във всяко човешко същество в мозъчния ствол в основата на черепа и горната част на гръбначния стълб. Тези влечугоподобни форми на живот казват на д-р Харнър, че са пристигнали на Земята преди еони от звездите. Твърдят, че са създали живота тук, за да имат къде да се скрият и са истинските господари на планетата. Антропологът спомена това на стар индиански шаман и той му казва, че знае за тези същества и ги нарича „Господарите на външния мрак“.

Митът за Наблюдателите, падането на Луцифер и грехопадението на човека представляват първичното време или Златния век на космическа и земна хармония, и първична невинност, които може да са съществували в материален план или на някакъв вид астрален или пред-материална равнина.

Това е символичното или реално физическо унищожаване на този небесен или земен Рай, където хората и животните са живели заедно и са общували на универсален език, което е отразено в митове и легенди. В шамански термини това е известно като „Голямото разделяне“, когато хората вече не знаят или не разбират езика на животните, когато хората започват да общуват заедно на различни езици. Това е представено от библейската история за Вавилонската кула.

Митът за Златния век или Рая на Земята е тясно свързан с падането на Луцифер от небето и намаляването на предишния му статут на първороден на творението, за да стане Господар на света. На символично и метафорично ниво, както и на физическо, то е свързано и с отделянето на човека от природата и нашата естествена среда, което се проявява в нашето съвремие.

Това е умишлената намеса на Луцифер и Падналите ангели в човешката еволюция, а не каквото и да е предизвикателство към космическата власт, което в крайна сметка води до тяхното отпадане от небесната благодат. „Престъплението“ на Наблюдателите е, че искат да помогнат за напредъка на своето човешко стадо. Въпреки това, отказът на Луцифер-Иблис да признае сътворението на хората означава, че отпадането от небесната благодат е неизбежно.

В луциферианската традиция на Лумиел е обещано изкупление и възстановяване на предишния му статус в космическия план. Това може да се случи само, когато човешката раса се развива духовно. Така че е в полза на Лумиел и неговите ангели-учители да ни помогнат да постигнем тази цел. Следователно връзката между човечеството и лидера на Падналите е много симбиотична, тъй като се нуждаят един от друг.

По материали на Майкъл Хауърд

Екипът на Zona666 не изразява мнение по темата и не носи отговорност относно верността и прецизността на информацията, която се съдържа в статията.

Моят Тъмен Ъгъл

Подобни статии