Мъж разказва за срещите си със зловещ хуманоид: „Нямаше лице, само чернота …“

Мъж разказва за срещите си със зловещ хуманоид: „Нямаше лице, само чернота …“ …


Американският изследовател на мистериозни същества Лон Стриклер получава писмо от жител на Торонто, Канада, който многократно е виждал странен черен хуманоид.

По-долу Ви представяме писмото:

***

Наскоро гледах няколко видеоклипа на Дейвид Паулидес, който разследва подозрителни изчезвания в САЩ, и бях заинтригуван от историята му за жена, която ловува в гората и вижда някакво „невидимо“ същество в гъсталака.

Това ме накара да си спомня за нещо странно, което ми се случи, когато бях тийнейджър, а също и няколко години след това.

Живея в Торонто, Онтарио. Къщата ми е на тих частен парцел покрай източната част на града, а наблизо има дере. Обикновено никой не ходи до дерето, тъй като няма път и е много обрасло, но ние с моя приятел играехме там опъвайки палатки и палейки огньове в малки ями.

Един ден отново отидох в дерето. Имах раница, в която сложих хранителни припаси и лопата за копаене на огнище. Когато слязох до дъното изведнъж сякаш цялата околна среда се „изключи“.

Почувствах се зле и в главата ми се появиха параноични мисли. Всеки косъм по тялото ми настръхна и единственото нещо, което исках, беше веднага да се махна оттам. Отидох до малък склон, който водеше към потока.

Когато стигнах до склона параноята ми се влоши още повече и сърцето ми започна да бие бързо. Огледах се, за да се уверя, че всичко е наред, че наоколо няма опасни хора и продължих.

Успях да направя само крачка напред, когато чух някакво движение зад себе си. Обърнах се и видях двуметрово хуманоидно същество, което беше напълно черно и леко прегърбено.

Четете още: Зловещи създания дебнат в подземен лабиринт (видео)

Все едно беше покрито от главата до петите с черна прилепнала материя с качулка. Сякаш нямаше лице, само чернота, като черна дупка.

Стоях там треперейки и се взирахме един в друг. То замръзна в странна поза, сякаш се канеше да бяга. Спомням си как видях гърдите му да се движат с дъха му.

Гледах го може би десет секунди и след това инстинктът ми да избягам от опасността проработи. Втурнах се надолу по течението, в посоката, където имаше пътека, извеждаща от дерето. След малко спрях и се уверих, че никой не ме преследва.

През следващите няколко месеца бях много нервен и тогава същото това същество се появи в задния двор на къщата ми. Първият път, когато го видях там си помислих, че това не е реално, но тогава черният хуманоид излезе иззад навеса и се взря в мен.

След това отново се върна зад плевнята, а аз стоях и осъзнах, че всичко това е истина.

Виждал съм това същество около десетина пъти. Всеки път между инцидентите минаваше достатъчно време, че почти забравях за него. Виждах го веднъж месечно, а следващия път чак след година.

Нямам представа с какво се срещам и не знам какво би могло да ми се случи, ако не се бях обърнал първия път, когато то беше зад мен.

***

Според коментара на Лон Стриклер, той има доклади и от други хора, които са преживявали подобни „черни хуманоиди“ да ги преследват. Самият той вярва, че най-вероятно не е нещо от плът, а някаква енергийна проекция или е извънземно същество, което се храни, като се „привързва“ към определен човек.