Мрачната професия Грехоядец
Мрачната професия Грехоядец …
През цялата човешка история в някои общества има идеи, че греховете остават с човек и в отвъдния живот.
Има много религии с тази концепция, особено християнството, където един от начините да се премахнат натрупаните грехове е човек да се изповяда преди смъртта и да поиска прошка.
Съществуват и много други начини, които се практикуват, за да се очисти човек от греховете си. Повечето от тези ритуали и церемонии се извършват, докато грешникът е жив, т. е. преди да умре.
Отдавна възниква въпросът – как би могъл човек да помогне на тези, които са умрели, без да са “хвърлили греховния си товар“?
От XVII век до XIX век в Шотландия, Уелс и Ирландия има професия, която се нарича „Грехоядец“.
Тези хора се занимават с това, което буквално се смята за “изяждане на греховете“. Всеки подобен ритуал варира според региона, но като цяло същността е една и съща – греховете на починалия се пренасят в някаква храна или напитка, след което храната и питието се изяждат и изпиват от Грехоядците.
Най-често се използва хляб, а за напитка – бира или вино. Те се дават или се поставят директно върху мъртвото тяло, след което Грехоядецът казва специална молитва: „Сега давам облекчение и мир на теб, скъпи човеко. Не върви по пътеките или в нашите ливади. И за твоя мир залагам душата си. Амин!“, след което яде от хляба и пие от бирата или виното.
След това починалият грешник се смята за „избавен от греховете си и спасен от съдбата на вечността да скита безтленен неспокойно по земята“.
Смята се, че Исус Христос, който, според Библията, доброволно жертва живота си, за да очисти човечеството от всичките му грехове, служи като модел за Грехоядците, които предлагат душите си, за да очистят душите на починалите.
През XIX век Джон Обри записва в дневника си такъв обред, който датира от XVII век:
„Стар обичай е в Херефордшир по време на погребения, бедни хора да се наемат да понесат всички грехове на починалия. Един от тях, спомням си, живееше в Котидж на Рос Хай Уей. Обичаят е, че когато тялото е у дома се поставя на столове, един хляб се вади и Грехоядецът го слага върху тялото.
Също се слага чаша пълна с бира, която той трябва да изпие. Дават му и шест пенса. Така той трябва да поеме върху себе си всички грехове на мъртвия и да освободи починалия от ходене след смъртта.“
Но, не всеки може да стане Грехоядец. Това е специфична работа, която е извършвана само от конкретни лица. По правило Грехоядецът трябва да е беден и да живее далеч от обществото. Викат го в селището само когато е починал човек, който не е успял да изповяда греховете си. В повечето случаи това се отнася за всеки, който умира от насилствена или неочаквана смърт.
За работата на Грехоядца се плащат четири – шест пенса, които му стигат да се нахрани скромно няколко пъти.
Четете още: Гилотината и „говорещите“ отсечени глави
В писмо от английския антиквар, писател и библиограф Джон Багфорд се чете:
„Грехоядецът е човек, който срещу нищожно заплащане или награда, дадена под формата на храна, е поел върху себе си греховете на мъртъв човек. Обикновено почти всяко село има свой професионален Грехоядец.
Веднага след като смъртта е настъпила, този служител е уведомен и незабавно е изпратен в къщата на починалия. В един от случаите предизвестието бе дадено от стария баща. Някои от семейството на починалия излязоха и му дадоха ниско столче, на което той седна с лице към вратата, след това му дадоха зърна, които той сложи в джоба си, кора хляб, която изяде, и чаша ейл, който изпи на една глътка.
След това той стана от стола и обяви, че делото е приключило и душата на починалия е в покой.“
По-ранна и по-груба форма на церемонията е да се отведе Грехоядеца в стаята на починалия, където той взима пари и храна от тялото на трупа.
Когато изяжда храната в присъствието на мъртвия човек, той е гонен от къщата с проклятия, обиди, пръчки и пепел.
Позицията на Грехоядеца е смятана за доста важна, но в същото време те са презрени и мразени от всички. Суеверните селяни често смятат, че Грехоядците са магьосници, които активно практикуват черна магия.
Широко разпространено е вярването, че всички грехове, които са погълнали, са покварили душите им, правейки ги зли и в известен смисъл са ги превърнали във нечовеци.
Вярва се, че Грехоядците общуват с Дявола и злите духове. Смята се, че ако някой погледне Грехоядец директно в очите, ще получи проклятие.
Поради всичко това те са избягвани и тези социални изгнаници са принудени да живеят като прокажени, докато услугите им не потрябват.
Обществото не само ги отхвърля, но и църквата не одобрява практиката им по редица причини. Една от причините е, че е в противоречие с принципите на християнството да отнемат греховете на други хора и след това да ги носят в себе си.
Това предполага, че въпросният човек има власт над духовните събития, като си дава правомощия, които има само Бог, което се счита за ерес, а също така изключва от уравнението местните свещеници, които се смятат за отговорни за всички погребални приготовления.
Поради тези причини Църквата, макар и да не преследва активно Грехоядците или тези, които търсят техните услуги, санкционира практиката и прави всичко възможно да я намали.
Основната дейност на Грехоядците се случва между XVII и XIX век, но практиката продължава в по-малък мащаб и в началото на ХХ век.
Твърди се, че последният Грехоядец в Европа е човек на име Ричард Мънслоу, който умира през 1906 г. в Шропшър, Англия. Разказва се, че той бил обикновен фермер, но се заема с тази професия, след като четири от децата му загиват трагично, без да имат време да изповядат греховете си.
Когато тази практика изчезва в Европа в началото на XX век, тя се мести в Новия свят и съществува там до 50-те години на миналия век.
Смята се, че в отдалечени райони на Северна Америка, като Апалачи, тя все още съществува.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
