МОТМАН: ЧОВЕКЪТ ПЕПЕРУДА

14 ноември, часът е 22.30. Мястото е Пойнт Плезънт, Западна Вирджиния. Докато строителният предприемач Нюъл Партридж гледа телевизия, картината внезапно избледнява. Чува се силен, свистящ звук, идващ отвън. Мъжът почти оглушава от нечовешки писък. В полицейския участък Портридж пише, че кучето му, Бендит, не спряло да лае, докато не излязъл на двора с фенерче в ръка. Тогава видял тъмна издължена фигура, от която най-ясно се различавали очите. Те блестели в червена светлина и изглеждали съвършено неестествени. (МОТМАН: ЧОВЕКЪТ ПЕПЕРУДА)

Кучето се втурнало към пришълеца, а Партридж побягнал към къщи за своето оръжие, но бил толкова ужасен, че не посмял да излезе отново. На следващата сутрин американецът проследява кучешките следи и стига до място, където кучето е влачено в кръг и вероятно вдигнато във въздуха. Бендит не се завръща у дома. Докато Партридж се пита дали не е за психиатрия, в местната преса се появяват съобщения за събитията от 12 ноември, а ден по-късно Пойнт Плезънт осъмва с още свидетели на феномена. Фактът, че не е сам в “лудостта си”, дава кураж на Партридж и той отива в полицията.

През нощта на 15 ноември четирима нови свидетели вдигат на крак полицаите от Пойнт Плезънт. Към 22 часа Роджър и Линда Скарбъри, и Стийв и Мери Малет пътуват с кола покрай изоставена фабрика за тротил. Пред входа й виждат странен двуметров мъж. Непознатият е с гръб към тях и едвам се влачи. Когато чува шума от двигателя той се спира и се обръща към пътя. Двойките с ужас забелязват, че има криле, подобни на прилеп, а гърбът му е огромен.

Малет подкарва колата със 120 км/ч. По пътя, семействата разбират, че опасността не е преминала. Съществото ги преследва, летейки със същата скорост над тях. И четиримата ясно чуват постоянен, пронизителен и висок звук, подобен на свистене. Мислят, че ще оглушеят. Нещото ги следва по магистрала № 62 до покрайнините на близкия град. Малко преди да влязат в него, забелязват труп на куче край пътя. Без да се бавят семействата се връщат към фабриката, заедно с шериф Милард Халстед. Шерифът не се колебае да ги последва, защото в участъка вече е имало петима свидетели с подобни показания.

По-късно в доклада Халстед ще запише, че кучето не е намерено, а в изоставената сграда всичко е нормално. Единственият пострадал е радиостанцията му. Не работело нормално и радиото в колата. Чували се само шумове, сякаш на висока скорост се прослушва аудиокасета. Четиримата дават едни и същи показания в полицията: “Съществото приличаше на човек, само че бе по-високо, може би около 2 метра и половина. Крилата му бяха гигантски, държеше ги прибрани зад гърба”.

Новината за странните събития в Пойнт Плезънт обикаля света. На 16 ноември е организирана пресконференция. Свидетелите разказват преживяното. Журналистите наричат за първи път феномена – “Мотман” или “Човекът – нощна пеперуда”. На същия ден Марсела Бенет минава край изоставената фабрика и вижда над нея червено сияние. След минути забелязва висок силует с искрящи очи, който полита от земята стремително нагоре.

Бенет грабва 2-годишната си дъщеря и се втурва към къщата на семейство Томас, живеещи наблизо. Зад заключените врати съпрузите Томас и Марсела Бенет чуват мъчителен свистящ звук и имат усещането, че източникът му обикаля къщата. След случилото се Бенет и Томас търсят помощ в полицията. На 27 ноември 18-годишната Кони Карпентър е нападната от огромна черна фигура, която се хвърля от въздуха към предното стъкло на колата й. В последната минута тя успява да избегне сблъсъка, завъртайки рязко кормилото.

Карпентър вижда съществото съвсем отблизо. В участъка описва лицето на нападателя си с думата “нечовешко”. Момичето е откарано в болница с тежки наранявания. В медицинския й картон пише: “Пациентът развива тежък конюктивит с парене и болка, очите и клепачите са силно подути и зачервени, кожата е изгоряла. Безспорни следи от изгаряния. Източникът им е неизвестен”.

В центъра на странните събития попадат не само полицаи и местни, но и журналисти и учени. Най-голяма заслуга сред тях има репортерът от в. “Поуст” Джон Кийл. Изследователят, известен със страстта си към уфологията, разследва и документира стотици появи на човека-пеперуда, които впоследствие отразява в книгата си “Пророчествата на Мотман”. Кийл пристига в Пойнт Плезант, Западна Вирджиния през декември 1966 г. Скоро след това попада във вихъра на “лудостта”, обхванала градчето. Журналистът твърди, че съществото е влязло в контакт с него и го предупреждава за предстоящи трагедии.

Само за периода ноември 1966 – ноември 1967 г. той интервюира и записва показанията на повече от 100 души, видели с очите си човека-пеперуда. Кийл събира и доказателства за аномалиите, които връхлитат града още от есента на 1966 г. – смущения в радио и ТВ приемниците и телефонните връзки, появи на необясними светлини в небето и на странни шумове, от които се оплакват най-вече жителите от долината на река Охайо.

Човекът-пеперуда изчезва завинаги от Пойнт Плезънт след трагедия с моста “Силвър Бридж”. Вечерта на 15 декември 1967 г., около 17 часа, в най-натоварения час от трафика, стоманените конструкции на дългия 214 метра “Силвър Бридж” не издържат. За минути от него остават развалини. Десетки автомобили потъват в ледените води на река Охайо. Умират 46 души. Телата на Кати Байс и Максин Търнър изобщо не са намерени. Останалите 44-ма са погребани в гробището на Галиполис, Охайо. В същата нощ Джеймс Лили, живеещ близо до фабриката за тротил, брои 12 светлини, които прелитат над къщата му и напуска в паника дома си. Трагедията със “Силвър Бридж” ужасява Америка. Репортери и телевизии препълват градчето, опитвайки се да разгадаят мистерията.

До днес нито експерти, нито власти дават разумно обяснение какви са причините за внезапното рухване на “Силвър Бридж” през декември 1967 г. Никой не може да обясни и факта, че след трагедията, Мотман повече не видян в Пойнт Плезънт. Човекът-пеперуда е предупреждавал за опасността, вярват и досега хората от Западна Вирджиния. Повечето жертви, убити при срутването са го виждали нееднократно, показва проверка в архивите на местната полиция. Някои от тях са имали и характерните лицеви изгаряния, съпътстващи срещите с него.

Съдбата на хората, свързани пряко или косвено с Мотман е повече от странна, а мнозина твърдят, че виждат образа му и до днес.