Мистерията на феномена „внезапен непрогледен мрак“
Хората се страхуват от края на света … Според описанията на „пророците“ той ще е „пълна тъмнина, която ще покрие земята и дори светлината на запалена кибритена клечка няма да се вижда в този мрак“.
Мнозина са скептични към подобни твърдения. Но има случаи, когато в определени райони на Земята настъпва абсолютна тъмнина, покриваща всичко.
Според учените това явление няма нищо общо със слънчевото затъмнение.
Въпреки факта, че няма много документирани случаи на внезапна мистериозна тъмнина, учените са сериозно загрижени от този феномен. За първи път той се споменава в Библията – тъмнина като наказание от Боговете, изпратено на египтяните.
Най-известният случай е от американския град Луисвил. На 7 март 1911 г. около 16 часа над града се спуска мрак, който продължава около час.
Въпреки, че по-късно очевидци разказват, че им се е струвало, че са били в „гъста, вискозна тъмнина само за няколко минути“. Тъмнината е толкова плътна, че когато запалвали кибритена клечка и я доближавали до лицата си не можели да я видят. Страхът парализирал хората и те стояли неподвижни страхувайки се да не се изгубят. Тези, които се осмелявали да търсят изход от тъмнината, загубвали ориентация в пространството.
Сали Вайсмит е жителка на Луисвил, която е у дома си, когато настъпва абсолютния мрак. Тя се лута из стаите, за да открие на пипане познати предмети, но безуспешно. Когато мракът се разсейва тя разбира, че е в една от стаите, но заключена отвън. Така че, за да стигне до там „би трябвало да мине през стената“ …
Дълго време след този инцидент местните хората са измъчвани от кошмари. Учените правят опити да обяснят случилото се с твърдения, че „електромагнитни колебания са причинили състояние на глухота и слепота при хората“, но тази версия не обяснява по никакъв начин времевите аномалии.
Малко по-рано, в началото на април 1904 г., подобен инцидент се случва в станция на лондонското метро в района на Уимбълдън. Непрогледният мрак продължава няколко минути и предизвиква паника у всички, попаднали в него.
Тъй като няма начин инцидентът да бъде премълчан е проведено изследване. Учените се опитват да пресъздадат абсолютна тъмнина – изключват осветлението, затварят вентилационните шахти и т.н. Но в такъв мрак хората все пак различават контурите на предметите и силуетите на присъстващите.
Тоест не е възможно да се постигне абсолютна тъмнина, подобна на гъсто черно мастило. Предполага се, че хората са ослепели за известно време под въздействието на някакъв неизвестен природен газ, но изследванията не показват никакъв външен ефект върху очите.
През септември 1938 г. непрогледният мрак се появява в Северен Сибир, в Норилск, Дудинка и Обския залив. За около два часа всичко потъва в тъмнина, и когато тя се разсейва в небето дълго време се наблюдават червено-кафяви светкавици.
Както по-късно съобщават метеоролозите, “тъмнината е под формата на ивица с ширина до 250 км“. В зоната на мрака липсват радиосигнали, а геоложките сигнални ракети показват, че небето по тези места е покрито с гъсти черни облаци, разположени изключително ниско над земята. За да се избегне обща паника на жителите е казано, че “това е смог от горски пожари“, но в онези дни няма нито вятър, нито пожари …
Факт е, че тъмнината пада доста рядко върху големи площи. Има много повече доказателства за нейното присъствие в малки области.
През лятото на 1957 г. много френски вестници съобщават за невероятната история, случила се с 54-годишната мадам Женет от град Арл. Жената работи като бавачка и е известна като спокоен, уравновесен човек. В онзи ден тя отива в парка на разходка с малкото дете, за което се грижи.
В парка има малко хора тъй като лятото е горещо. Бебето спи в количката, а бавачката чете вестник, седнала на пейка. Изведнъж всичко наоколо се покрива с черен непрогледен мрак. Мадам Женет чува плача на детето и тръгва в посока на вика в тъмнината. Тя успява да намери количката, да вземе детето на ръце и да го прегърне.
Забелязва, че в гъстия мрак не се чува шумът на улицата и чуруликането на птиците, миризмите също са изчезнали. Женет стои, страхувайки се да помръдне, както й се струва в продължение на около 15 минути. Тъмнината се разсейва така внезапно, както е дошла. Бавачката установява, че навън се стъмва и лампите вече светят.
Четете още: Йети изчезват пред очевидци в мистериозни портали
Слага бебето в количката и тръгва за дома, където е посрещната от съкрушените родители. Оказва се, че жената и детето ги е нямало три дни. Полицията и отряди от доброволци претърсват целия град и околностите му, но не намират никакви следи …
Подобен инцидент се случва през 1979 г. с група алпинисти в подножието на планината Хисар в Таджикистан. Денят е топъл и ясен, до вечерта небето остава безоблачно, но изведнъж настъпва пълен мрак, в който не се чува нито звук.
Хората се хващат за ръце, за да не се изгубят, защото не чуват гласовете на своите приятели. Според техните усещания странното затъмнение е продължило около 5 минути.
Когато слънцето изгрява отново те решават, че е твърде ярко за вечер, но виждат часовникът, който показва, че е обед. След като слизат в лагера, алпинистите научават, че са отсъствали ден и половина. Спасителите няколко пъти минават през мястото, където са стояли, но не са видели никого …
Изследователите на паранормални явления смятат, че неочакван пълен мрак настъпва в случай на нарушаване на целостта на Космоса. В такива моменти е възможно да се проникне както в различни измерения и светове, така и извън тях.
Хората, които са преживели пътуване с извънземни кораби, разказват за такива периоди на пълен мрак. В почти всички случаи на отвличане на земни жители от извънземни присъства настъпването на пълен мрак. Контактьорите са отвеждани в тъмнина до кораба, а човекът е вече вътре в НЛО, тя се разсейва.
През 1988 г. на язовир Кама, Сергей и негови приятели къмпингуват сред природата. През нощта той се събужда в палатката с чувството на страх.
Изведнъж Сергей вижда странни едроглави същества с нисък ръст, които вървят към него. Мъжът иска да избяга, но го покрива пълен мрак. Струва му се, че всичко това продължава около две минути. Когато тъмнината изчезва, човекът вижда, че е сред очевидно неземни пейзажи, а създанията са около него. Тогава мракът отново се сгъстява и Сергей се озовава близо до лагера.
Може да се предположи, че в този случай тъмнината е нещо като граничен регион между светове или Вселени, където времето тече по различен начин и земните физически закони не важат.
Някои изследователи смятат, че феноменът на внезапния непрогледен мрак е свързан с присъствието на неизвестни за науката същества със свръхестествени способности.
Всички тези криптиди и други странни създания навлизат в нашия свят през коридорите на непрогледния мрак. Изглежда, че са по-запознати с този феномен отколкото хората, знаят кога ще се отвори този проход и го използват. Те не изчезват веднага заедно с тъмнината, а чакат следващата възможност да се върнат в своя свят.
Същата версия частично обяснява изчезването на хора. Може би са улавяни в тъмнината и са прехвърляни в паралелен свят, където не се осмеляват да мръднат, знаейки подсъзнателно, че могат да прекрачат линията разделяща световете.
Неслучайно пълният мрак се споменава от хора преживели клинична смърт. Може би тъмният тунел, през който се движат е зоната на мрака между световете.
Може би изследването на този феномен ще покаже, че хората могат да използват пълната тъмнина, за да се движат в Космоса или в света, където се очаква да се срещнат с мъртви близки и скъпи хора.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
