|

Мистериозните ужасяващи наранявания и смърт на жена от Бразилия (18+)


Сутринта на 24 юни 1999 г. в град Санта Изабел, близо до Сао Пауло, Бразилия, 25-годишната Соня Апаресида да Роча, влиза в стаята на възрастната си свекърва Алзира Мария де Исус, за да й занесе кафе.

Алзира е на 70 години и е болна от дълго време. Нуждае се от специални грижи, поради което почти не става от леглото. Соня я обгрижва всеки ден.

Същата сутрин, в осем часа, Соня вижда, че възрастната жена лежи в леглото си напълно неподвижна, като мъртва. Тя извиква името й няколко пъти, но Алзира не помръдва. Младата жена се притеснява и изтичва да повика съпруга си Маноел Едвалдо да Силве, който работи като вестникар.

Преди да излезе от къщата, Соня взима малката си дъщеря със себе си и внимателно заключва вратата. Докато стигне до съпруга си и му разказва за смъртта на свекърва си, минават около 40 минути, след което Соня, дъщеря й и Маноел се връщат у дома.

Когато мъжът влиза в стаята на Алзира, той замръзва от шок: тялото на възрастната жена е все още в леглото, но цялата плът от лицето й липсва, заедно с носа, едното ухо и очните ябълки. По костите са останали само малки парченца месо.

Снимки от мястото на инцидента, направени от полицията

Изглежда сякаш плътта е отрязана с много остър хирургически инструмент, а няма и петънце кръв, нито върху възглавницата, нито върху чаршафа!

Пристигналите полицаи преглеждат тялото, отнасят го в моргата за преглед и скоро патологът заключава, че възрастната жена е починала от двойна пневмония и септичен шок, а лицето й е изгризано от гризачи, най-вероятно плъхове.

Въпреки това малко хора вярват на тази версия, включително много полицаи и особено Соня.

Тя казва:

„През трите години, в които живея в тази къща, не съм видяла нито един плъх или мишка, помислих си, че може да е киселина или дори нещо от друг свят.“

Четете още: Страховити истории по действителни случаи (видео)

Съседите също твърдят, че там няма толкова много гризачи, които могат да изгризат главата на човек до костите за 40 минути.

Тогавашният главен следовател на Санта Изабел – Велсиас Ногуейра Паранагуа Фильо казва за този случай:

“Нямаше следи от кръв нито по леглото, нито по възглавницата, нито по бялата блуза, с която беше облечена. Това е много странно. Изключвам хипотезата за убийство, но не изключвам свръхестественото.”

Той също така заявява, че не приема версията за гризачите:

„Плъхът оставя следи, а лицето изглежда като нарязано със скалпел. Как може тялото да е все още топло, когато пристигнахме, след като са минали няколко часа от намирането на мъртвата пенсионерка?“

В доклада се посочва, че жената е починала около 2:10 ч. сутринта, което означава, че тялото й със сигурност не може да е било „все още топло“, когато пристига полицията. Поне според всички известни закони на трупното разлагане.

Но фактът, че тялото на възрастната жена наистина е необичайно топло е записан и от други полицаи. И остава така още около два часа.

Проучване сред съседите разкрива интересни подробности. В нощта, когато 70-годишната Алзира умира, всички животни в околните къщи, от кучета до гъски, се държат необичайно неспокойно: лаят, издават звуци, сякаш уплашени от нещо. Започват да вдигат шум към един часа през нощта и спират чак в 8:30 ч. Тоест, около часа, когато Соня се връща със съпруга си и виждат обезобразеното тяло на възрастната жена.

Разследването установява, че 15 дни преди смъртта на Алзира, на 2 км от дома й е открито мъртво куче с отрязана глава. Раните му са нанесени с неизвестен, но много остър инструмент, а разрезите били хирургически гладки.

Някои хора казват, че онази нощ животните били уплашени от летящи “светлинни топки”, което директно води до теорията, че раните, нанесени на Алзира, са свързани с феномена на осакатяването на добитъка, за който най-често се подозира, че извънземните провеждат експерименти.

В архивите на уфолозите има много малко случаи, в които се посочва, че НЛО причиняват смърт или нараняват хора, но те съществуват. Примери можете да прочетете ТУК и ТУК. Освен това вторият случай се случва също близо до Сао Пауло.


Подобни статии