В началото на ХVIII век в село Чърч Плейс, близо до град Лърган, Ирландия, живее обикновена жена на име Марджъри МакКол.
Тя е невзрачна и скромна като съпруга си Джон МакКол, който е местен лекар. По онова време дори на богатите ирландци им е трудно. Много региони на страната са опустошени от глад и болести, а останалото население живее в постоянен страх и лишения.
Ето защо, когато един ден Марджъри се разболява и започва да има треска, местните й казват да се премести от селището и да отиде да се лекува под „карантина“ в малка отдалечена колиба. Там жената продължава да боледува и да повяхва, въпреки опитите на съпруга й да я излекува.
Тя умира през 1705 г. и е погребана възможно най-бързо в местния двор на църквата Шанкил.
Въпреки, че семейство МакКол не са богати, Марджъри има златен пръстен, който е останал от нейната зестра. Винаги го носи на пръста си и много от селяните знаят за него.
След смъртта й съпругът й се опитва да свали пръстена от ръката й, за да го продаде и да купи храна, но пръстът е подут и нищо не се получава. Разбира се, той не посмява да отреже пръста на любимата си жена и Марджъри е погребана с него.
След погребението из района започват да се разпространяват слухове за „пресен гроб с тялото на жена, на чиято ръка има скъп златен пръстен“, които за броени дни обикалят всички най-близки населени места. Скоро стигат до така наречените „грабители на гробове“, които не само претърсват труповете за скъпи бижута, но след това ги продават на лекари за изследвания и опити.
В една късна вечер, група грабители на гробове се отправят към гробището и разравят гроба на Марджъри. Те веднага виждат пръстена, който блести на лунната светлина. Опитват се да го издърпат, но не успяват заради подутия пръст. Тогава един от обирджиите започва да реже пръста с нож.
Веднага щом ножът се забива в плътта, потича алена кръв и Марджъри изохква, отваря очи и сяда в ковчега. Тя е в странно състояние, сякаш полузаспала, с бавни движения приближава пръста с пръстена до лицето си и започва да го гледа втренчено. Тогава, изведнъж извиква като Банши.
Крадците на гробове побягват в шок. Според някои местни жители, те не могат да стигнат до домовете си и умрат от инфаркт по пътя. Марджъри се измъква от гроба и бавно тръгва към дома си.
Четете още: Жена снима страховито мистериозно създание. Вещица Бруджа или … ?
Когато минава през селото, жителите излизат на улицата в шок. Дрехите и косата на Марджъри са изцапани с пръст и глина. Хората решават, че тя е или призрак, или жив мъртвец и почти всички побягват обратно към къщите си, заключвайки вратите с резета. Остават само най-смелите, които последват жената.
Марджъри стига до къщата на съпруга си, който е у дома и вечеря с децата и някои роднини. Тя почуква на вратата, а Джон изненадващо казва на децата си: „Ако майка ви беше жива, сега щеше да чука на вратата …“.
Тогава той става и отваря вратата, виждайки Марджъри там. Тя стои в мръсна бяла рокля, а от пръста й все още тече кръв. Докато тя се усмихва, съпругът й пада мъртъв на земята, умирайки от инфаркт.
Според историята Марджъри погребва съпруга си и скоро се омъжва повторно. Има още няколко деца, преди да остарее и да умре за втори път, този път завинаги.
Това не е приказка или легенда, а, както уверяват местните жители, напълно реална история, в памет на която все още може да се намери надгробния камък на Марджъри МакКол в гробището Шанкил, на който е написано: „Живяла веднъж, умряла два пъти“.
Този надгробен камък е популярна туристическа атракция, а историята на възкръсналата Марджъри МакКол става известна в цяла Ирландия.
Дълго време скептиците вярват, че цялата история е просто фолклор, а надписът на гроба е по-късна фалшификация, но местният историк Джим Конуей, който внимателно проучва архивите, заявява, че „този случай е истински“. В местните архиви той открива записи за смъртта на три жени на име Марджъри МакКол, чиито съпрузи били мъже на име Джон МакКол.
И въпреки, че нито една от тях не е починала точно през 1705 г., както сочи историята, и датите на смъртта им са дадени в други години на XVIII век, Конуей смята, че това е поради небрежност, тъй като много записи са изгубени или писани неправилно.
