Месецът на призраците: призраци в дома на Тит
Има много истории за призраци, които могат да ужасят слушателя, а има и такива, които могат да го оставят развеселен. Други ни карат да се чудим и да се питаме: „Не е ли странно?“ или „Какви са шансовете?“.
Въпреки, че много разкази се развенчават или обясняват от природни явления, други истории – като обитавания чифлик на Тит в окръг Люцерн – изглежда дават неопровержими доказателства, че мъртвите не винаги остават в гробовете си.
Плимут е ранно пионерско селище в долината Уайоминг в Североизточна Пенсилвания, основано през 1769 г. Разположението му по река Саскуехана и на кръстопътя на няколко важни индиански пътеки правят Плимут идеалното място за търговски пункт. Когато в началото на XIX век в района са открити въглища, Плимут – подобно на съседния Уилкс-Баре, се превръща в процъфтяващ минен град.
Денис Тит е миньор, който живее в Плимут и е един от тримата миньори, починали през октомври 1885 г., когато мината в Делауеър и Хъдсън се срутва. Съпругата му Мери Тит и дъщеря им Кора остават в семейния дом на улица „Вайн“ до 1900 г., когато вдовицата се омъжва повторно и се премества в друг дом.
Въпреки, че четири поколения от семейство Тит живеят в този чифлик, името на първоначалния собственик е загубено в историята. Сградата на чифлика е една от най-старите къщи в Плимут и е построена преди времето на Революционната война.
През май 1897 г. Мери Тит, която живее в къщата с дъщеря си още от смъртта на съпруга си дванадесет години по-рано, започва да преживява странни събития в дома.
В цялата къща през деня и нощта се чуват странни тропащи звуци. Тези звуци сякаш се чуват от мазето, но когато Мери и Кора слизат по скърцащите дървени стълби, почукването спира и те намират избата напълно празна.
Отначало Мери приписва това почукване и ударите на някаква естествена причина, като слягане на къщата върху основата ѝ, но когато гости чуват тропащите звуци ги обзема силен страх.
Почукванията сякаш идват през дъските на пода и хората се кълнат, че усещат ударите в стъпалата на краката си. Със сигурност това не е звукът на слягане на къща.
Съседите, които са свидетели на почукванията и тропането в дома на Тит смятат, че са намерили свръхестествено обяснение, когато се разбира, че странните звуци започват малко след като служители на компанията отново отварят частта от мината, където Денис Тит е намерил смъртта си.
Някои от миньорите от Плимут посещават къщата на улица „Вайн“, за да чуят зловещите звуци. Мнозина казват, че почукванията са идентични с тези, които се чуват в мините, когато работниците са били погребани в пещерата.
Но Мери не приема това обяснение. Тялото на съпруга й е извадено от мината и е погребано по подходящ начин, а който или каквото обитава дома на Тит, изглежда малко заинтересован от вдовицата. Изглежда, че нежеланият „гост“ е особено “очарован” от дъщерята Кора.
От началото на почукванията Кора започва да има пристъпи на истерия и е засегната от ужасната болест, известна като Танца на Свети Вит, която кара жертвите да треперят и да се движат неконтролируемо. Кора твърди, че е виждала призрака, и че той я преследва от стая в стая.
Четете още: Зловещата история на куклата Робърт
В крайна сметка Мери Тит стига до извода, че болестта на Кора може да обясни шумовете. Един ден, докато седи на кухненската маса, изведнъж чува потупване изпод пода. Мери забелязва, че потупващият звук е създаден от неволното потрепване на крака на дъщеря й. Изглежда й, че мистерията има напълно рационално обяснение.
Днес знаем, че Танцът на Свети Вит не е причинен от демонично обсебване или свръхестествени сили, а произтича от специфичен тип детска бактериална инфекция. Осемдесет процента от случаите включват пациенти на възраст между 7 и 11 години и е изключително рядко при лица на възраст над 16 години.
Кора е на близо двадесет години, когато за първи път започва да изпитва тези конвулсии и това не би обяснило защо многобройни свидетели чуват тропане и удари, дори когато Кора не присъства.
Мери Тит се омъжва повторно и се изнася от чифлика, настанявайки се в нов дом на улица „Кортрайт“ наблизо. Дъщеря й Кора също се омъжва и се мести на улица „Кортрайт“, оставяйки чифлика Тит изоставен, а историите за обитаваната от духове къща започват да се забравят. До 1903 г. …
През март същата година група млади момчета играят в изоставения дом на Тит. Те копаят дупки в мръсния под на избата, когато забелязват парче дърво, което стърчи от земята на основата на сградата.
По-нататъшното копаене разкрива, че това е дървена кутия, около метър дълга и половин метър широка. Младите момчета започват да говорят, че са намерили заровено съкровище и отварят капака, а вътре намират купчина кости.
Вместо да се изплашат, младежите са очаровани. Едно от момчетата мисли, че реликвите може да струват „нещо“. Събрат няколко кости и отиват при местен търговец на вехтории, който им дава няколко монети и момчетата веднага бягат да си купят бонбони. Търговец показва костите на д-р C. Л. Ашли, която разпознава един от фрагментите като парче човешка гръдна кост.
Когато властите пристигат на мястото, те установяват, че костите са толкова крехки, че на практика се трошат при най-лекото докосване. Смята се, че къщата е построена върху отдавна забравено гробище. Но те правят и друго интересно откритие – с течение на годините, когато къщата сляга, част от основата се е слегнала върху капака на дървената кутия, което я е накарало да се счупи.
Възможно ли е тропащите звуци чути от Мери, Кора и десетки посетители на дома на Тит, да са причинени от дух, който е нямал покой, след като основата на къщата е пробила „ковчега“?
Колкото и странно да изглежда, това е единственото обяснение, което изглежда има смисъл …
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
