Месецът на призраците: преследван от гладни призраци (2)

ОтLucky

Към Част 1 – ТУК.

Веднъж Ръсел извикал:

„Ние не сме духове! Ние сме хора точно като вас. Просто вече нямаме тела.“

Фишър намира за малко странно, че водачите са толкова привързани към „физическото ниво“.

Джо Фишър разказва, че разговорите с Филипа „избухват“ в главата му. Веднъж, докато тича нагоре по стръмен хълм, Джо чува „глас или имплантирана мисловна форма“. За да направи изкачването много по-лесно, „гласът“ му казва да си представи, че краката му не докосват земята. Техниката има положителен ефект.

В къщата на Авива, Фишър пита Филипа дали е говорила с него, докато е тичал. Тя отговаря: „Да!“ и успява да разкаже точно какво му е казала.

Джо обяснява:

„По някакъв начин Филипа трябваше или да живее вътре в мен, или да витае постоянно наблизо, улавяйки чрез някаква неземна антена всяко потрепване и потръпване на моя организъм.“

Изглежда „водачите“ имат достъп до почти неограничено количество информация. Те дори твърдят, че познават „естеството на Бог“, но казват, че времето, необходимо за обяснение, ще отнеме около триста сесии, поради тази причина това никога не е опитвано. Фишър признава, че е впечатлен от знанията и съветите, предлагани от тях.

Джо е обучаван, наред с други неща, за историята на Атлантида и Лемурия, за работата на ума, за прераждането, кармата и духовното развитие, и така нататък.

Фишър казва:

„Толкова богати и толкова изобилни бяха прозренията и наблюденията, че имаше моменти, когато се чувствах затрупан от истинския гейзер от информация. Общуването с водачите беше пристрастяващо и вълнуващо преживяване.“

С течение на времето той става леко подозрителен към водачите. Когато по време на една сесия Филипа казва, че е наясно с всяка мисъл, която някога е имал за нея, „забележката ме накара да пламна. Всеки път, когато си помислех за нея, тя знаеше. Колко внимателен, попитах се, можеш да станеш?“.

Водачите изнасят дълги лекции за важността на мира и любовта, но в много отношения техните учения звучат празни и съдържат малко съдържание. Също така е тревожно, че те се намесват, както физически, така и емоционално, в живота на своите подопечни, като в същото време подчертават важността на свободната воля. Такова огромно противоречие е невъзможно да се обясни.

В своята книга „Паранормалното“ Стан Гуч описва ученията на „духовните водачи“ като „вид интелектуална захарна вълна …, когато дъвчете тези изказвания, там няма нищо. Устата е празна.“. Покойният Д. Скот Рого, писател и изследовател на парапсихологични феномени, е почти на същото мнение като Гуч: „Намирам, че повечето канализирани дискурси притежават духовната и философска изтънченост на книга за Дик и Джейн.“, обяснява той в своята книга „The Infinite Boundary“.

Фишър пише:

„Колкото повече обичах Филипа, толкова повече жадувах за осезаемо доказателство за нейното съществуване.“

Поради тази причина и тъй като иска да напише книга за безплътните същества и живота в „следващото измерение“, Фишър се заема да докаже самоличността на водачите. Иска да знае дали са живели живота, който казват, че са имали. Джо знае достатъчно за духовете, за да осъзнава, че те рядко са тези, за които се представят. Всъщност е предупреден за това от Ръсел, който по време на един от първите им разговори ясно казва, че “пакостливите духове понякога обичат да се представят за мъдри и знаещи духовни водачи“.

Водачите са повече от доволни от желанието на Фишър да докаже самоличността им и са нетърпеливи да му предложат конкретни подробности за живота им на земята. На първо място, решава Джо, той ще се опита да проследи информацията, дадена от бившия пилот на бомбардировач на Кралските военновъздушни сили – Уилям Алфред Скот, водач на човек на име Тони.

Скот казва, че е роден в Бристол през 1917 г., започнал е кариерата си в Кралските военновъздушни сили в 99 ескадрила в Милдънхол, Съфолк и, по ирония на съдбата, не е бил убит във въздуха, а при германска бомбардировка над Ковънтри през 1944 г. Скот знае всичко за ескадрилата, нейните операции и офицерите. Фишър посещава Службата за публични архиви в Кю и открива, че в ескадрилата не е имало офицер пилот Уилям Скот. Множество други подробности също се оказват фалшиви.

Когато, обратно в Канада и в огорчено настроение, Джо пита Скот защо е излъгал, някогашното спокойно и учтиво същество става раздразнително. То казва: „Не желая поверителността ми да бъде нарушавана. Дадох ви цялата информация, от която се нуждаете, и като такава тя ще остане между нас.“. Опитвайки се да се измъкне от ситуацията, Скот твърди, че не е в състояние да остане още дълго, защото е направил планове за скорошно прераждане. Той казва, че „подходящо тяло е намерено в Южна Англия“.

След като се сбогува, Скот заминава за „физическото ниво“. Много по-късно Ръсел предоставя подробности за „новото въплъщение“ на Скот – името му, мястото на раждане и имената на родителите му. Изненадващо, когато Фишър проверява информацията, успява да получи акт за раждане на бебето. Джо се свърза с родителите, които, въпреки, че са заинтригувани от темата, не пожелават да се намесват. Той се съгласява с решението им.

Фишър пише:

„Ако водачите искат да им се вярва нямаше ли да твърдят, че са хора, които действително са съществували? Може би са черпели от знанията и спомените на други хора – живи или мъртви – за да създадат своята идентичност?“

Що се отнася до неговата любима Филипа, тя също се оказва лъжкиня или, по думите на Фишър, „майстор на измамата“. По време на пътуванията си из Гърция, Фишър не успява да намери руините на Терос и никакви доказателства, че селото действително е съществувало. И не само това, град Александруполис, за който Филипа споменава, че е посетила през осемнадесети век, дори не е съществувал в този момент от историята. Всъщност Фишър открива, че градът е кръстен на монарх от двадесети век!

Четете още: Зли духове в последния автобус с номер 375 в Пекин

По време на остатъка от престоя си в Гърция, докато лежи в леглото късно през нощта и размишлява върху предателството на Филипа, „нейното жужене отново ме измъчваше. Някога толкова успокояващ, шумът в ушите ми придоби пронизителен и зловещ аспект, оставяйки ме буден цяла нощ“. В този момент Фишър започва да се страхува от Ръсел, Филипа и другите водачи. Той си мисли: „Ако ни познават толкова отблизо, както демонстрираха безброй пъти, кой би могъл да каже каква власт притежават над живота ни?“.

След разобличаването на водачите само един или двама членове напускат групата. Като цяло вярата им във водачите почти не е разклатена. Фишър описва Ръсел – очевидно лидерът на водачите, като „коварен, манипулативен, потенциално опасен, хлъзгав като пословичната змиорка и майстор психолог“. Фишър не може да говори с Филипа, защото както му казва Ръсел: „Ти напълно си я изключил.“. Те никога повече не “разговарят”.

В статия за историята на Джо Фишър, философът и изследовател на паранормални явления Джонатан Зап предполага, че всъщност водачите може да са едно цяло, „едно същество, променящо формата си, което, подобно на Дявола, има силата да приеме приятна форма и е в състояние да изпълни ролите на цял състав от герои и от двата пола“.

Бившият член на групата – Сандфорд Елисън, разказва на Фишър как водачите почти са съсипали живота му. По време на лични сесии с тях, особено с Ръсел, на Елисън е казано, че ако не напусне жена си ще умре. Те дори казват, че „тя се опитва да те убие, като прожектира мощни негативни енергии към теб“. Докато работи с водачите, които го учат да канализира „лечебни енергии“, Елисън страда от „ожесточени емоционални колебания и пристъпи на объркано мислене“.

Когато не е в тяхно присъствие той се чувства много по-добре. По време на последния си разговор с Ръсел, в който той обяснява, че не иска повече да има нищо общо с водачите, на Елисън е казано, „че ще се самоубие в пристъп на депресия“. Преди да се раздели с водачите, Фишър, подобно на Елисън, се чувства зле.

Той казва:

„Бях по-неспокоен от обикновено, по-податлив на безсъние и нервно напрежение … Не можех да се отърва от досадното усещане за мръсота, което не можеше нито да бъде определено, нито обяснено.“

След като прекарва години в слушане и интимни разговори със същностите, канализирани чрез Авива, и след като говори с редица други канализирани същности, Фишър е принуден да приеме, донякъде със съжаление, че тези привидно мъдри и добронамерени същества, „не са нищо повече от „по-низши астрални същности или гладни призраци”.

Фишър определя тези „вампирски същности“, като „индивиди, чиито умове, в момента на физическа смърт, са били неспособни да се откъснат от желанието. Така поробена, личността попада в капана на по-ниските нива, дори когато запазва за известно време своята памет и индивидуалност. Оттук и терминът „изгубена душа“, остатъчно същество, което не е нищо повече от астрален труп в очакване. То се е осъдило на загиване, то е избрало „втора смърт“.“

В гореспоменатата статия за „притежаването на духа“ Колин Уилсън задава въпроса:

„Беше ли самоубийството му опит да се присъедини отново към Филипа?“

За да подкрепи тази теория, Уилсън обяснява как общуването на Фишър с Филипа го е „разглезило за нормален сексуален живот“, както се разкрива в следния цитат, взет от „Гладни призраци“: „Моят земен любовен живот беше обречен. Никоя жена от плът и кръв не би могла да се надява да подражава на любовта и загрижеността на Филипа. Никоя въплътена жена никога не би могла да започне да ме разбира по начина, с който бях свикнал. В известен смисъл бях изгубен за света, живеейки в земя на неопределеност …”.

Уилсън предлага и друга убедителна теория:

„Говорих за мистерията около самоубийството на Джо със Сузана Макинърни, която е президент на Колежа по психични изследвания в Южен Кенсингтън. Сузана потвърди, че дългосрочното обвързване с „гладни призраци“ може да причини тежки вътрешни проблеми. Един вид мръсотия полепва по „аурата“ или жизнените енергии на медиума, която трябва да бъде почистена от друга среда, като препарат за почистване на прозорци, който излъсква мръсотията.

Тази мръсотия може да предизвика депресия и чувство за нереалност. И понякога, казва Сузана, „гладен призрак“ може дори да се „мотае“ в някого, съвсем неподозиращ, и може да бъде изгонен само от медиум, който разбира от подобни въпроси. Тя се съгласи с мен, че това може да е обяснението за самоубийството на Джо.“

Фишър е на мнение, „че никое високо еволюирало, духовно същество никога не би говорило чрез медиум“. Той цитира покойния тибетски будистки лама Намгял Ринпоче, основател на Dharma Center в Канада: „Като общ духовен закон, никое просветлено същество не би говорило чрез обикновен човек. Безплътните духове, които се представят чрез ченълинг, са обединени в отчаяната си нужда от любов. Тяхната публика е поколение, което също е гладно за любов.”.

В светлината на злощастната история на Фишър би било лесно да се формира мнението, че всички канализирани същности са обезпокоителни, вероятно дори злонамерени, по-ниски астрални същества, и че както е написано във 2 Коринтяни 14, „самият Сатана се маскира като Ангел на светлината”.

Но нищо в живота не е толкова черно и бяло. Може би последната дума трябва да бъде на Зап, който предупреждава:

„Трябва да обмислим фините начини, по които безплътните могат да повлияят на нашите мисли, емоции, сексуалност и поведение. Явното самоубийство на Джо Фишър добавя зловещ намек, че тези същности не трябва да се подценяват …“

Моят Тъмен Ъгъл

Подобни статии