Месецът на призраците: отражение на непознат в огледалото


Светлана Н. е от Санкт Петербург и за нея спиритическият сеанс е просто разсейване в скучната съботна вечер.

Тя кани приятели в апартамента си. Първо призовават духа на Пушкин, после на Висоцки, а показалецът се движи в кръг, докато сочи буквите от азбуката, отговаряйки правилно на въпросите им. Тогава Светлана решава да призове собствения си дух. Когато изрича заклинание, тя чувства моментална пронизваща болка.

Показалецът на масата започва да се движи, но духът отговаря уклончиво. Скоро приятелите й се отегчават от това и сесията приключва. Гостите започват да се разотиват и домакинята остава сама в апартамента си.

Докато мие чиниите, Светлана чува стъпки зад гърба си. Тя се оглежда и вижда неясен силует в коридора. Фигурата се шмугва в банята, където лампите светват и от крана бликва вода.

Жената събира смелост да погледне в помещението и открива, че кранът е затворен, но в мивката има пръски вода. Тя се поглежда в огледалото и онемява, когато се вижда по пеньоар, но знае, че не е имала време да се преоблече, след като гостите й си тръгват.

Изглежда, че отражението се протяга към нея, сякаш за да я хване. Светлана прави крачка назад и тогава някаква невидима ръка започва да хвърля предмети от рафта в банята по нея. Оттогава, жената никога повече не се занимава със спиритизъм.

Сцени от филми на ужасите представят как героят се оглежда в огледало и вижда напълно непознато лице да излиза от него? Или вижда отражение на определено същество зад себе си …

Какво се случва? Някои обясняват това явление с оптична илюзия, други – отклонения в психиката, а трети – за свръхестествено явление.

В статия публикувана в списанието Perception, италианският психолог Джовани Капуто описва подробно този феномен.

За да видите лицето на някой друг в огледалото, трябва да се взирате в собственото си отражение в слабо осветена стая.

Оптималните условия за експеримента включват стая, осветена само от слаба светлина, като авторът предлага крушка 25 W, поставена зад гърба ви и голямо огледало, поставено на около 40 см пред Вас. След минута взиране ще откриете „непознатия“.

Четете още: Призрачно лице се появява на снимка на прозорец в болница

Капуто кани в експеримента да участват 50 доброволци. В края на 10-минутна сесия на гледане в огледалото участниците са помолени да напишат какво виждат в огледалото.

Повечето от 50-те участника виждат огромни деформации на собствените си лица. Останалите виждат лицето на родител с променени черти (живи или починали), други съзират непознат човек, разпознават лица на различни животни като котка, прасе или лъв, или виждат фантастични и чудовищни ​​същества.

Според Капуто такива ефекти може да са комбинация от визуално изкривяване, когато зрителната система отново и отново трябва да разпознава едни и същи изображения, което води до промени в тяхната интерпретация.

Още по-интересни са емоционалните реакции на участниците към промените. Приблизително половината от тях съобщават, че появата на нови лица в огледалото предизвиква усещане, че непознат човек ги гледа отвътре или отвъд огледалото.

Някои участници чувстват, че „непознатият” ги гледа със злобно и страшно изражение. Други смятат, че погледът им е загадъчен, докато третата група участници смятат, че „непознатият“ е окуражаващ. Ако починали членове на семейството се появят в огледалото, участниците често чувстват, че искат да им зададат въпрос.

Чудовищните същества предизвикват страх и ужас. Динамичните деформации на нови лица, като пулсации или свиване, усмивка или мръщене, карат участниците да се чувстват безпомощни пред тези същества.

Съществува практика за гадаене с помощта на огледала, когато хората се опитват да предскажат коя ще бъде тяхната сродна душа. Биологът Мезенцев ясно заявява в „Енциклопедия на чудесата“, че „огледалните видения не са нищо повече от халюцинация“.

Той пише:

Какъв е процесът? Късно вечерта едно момиче е само в тъмна стая, осветена от малка свещ. Тя седи до масата и се опитва да не мърда, взирайки се в слабо блестящата огледална повърхност. Времето минава и тя постепенно изпада в състояние на сънливост.

Тогава мимолетни видения-образи започват да изскачат в нейното „здрачно“ съзнание. Няма начин да проверите какви изображения вижда момичето. Може би не е имало изображение, но тя чувства, че е имало. Накратко, природата на такива илюзии, „видения“ лесно се обяснява със свойствата на нашата психика.“

Но случаите, в които отражението в огледалото действа като независима единица, като при Светлана са по-трудни за обяснение.

Какво мислите Вие?