Месецът на призраците: Ла Лорона, скърбящият призрак на майката-убийца
Ла Лорона или “Плачещата жена” е привидение, облечено в бяло, което се скита по крайбрежието на Мексико в дълбока скръб.
Някои казват, че Ла Лорона краде деца, за да ги удави в най-близкия воден басейн. Паранормалното същество привлича ново внимание след излизането холивудския хорър филм “Проклятието на Ла Лорона“, въпреки че нейната история е от векове.
Има няколко истории за произхода на градския мит за Ла Лорона, а най-ранните записани датират от преди 400 години. Някои вярват, че всъщност е смесване на два ацтекски мита или, че тя се основава на тях.
Ацтеките описват подобна бяла фигура, която е една от 10-те Богини или поличби, които предвещават завладяването на Мексико. Тя е известна като Чихуакатл или Жената-змия, и е описвана като “див звяр и зла поличба“, която се разхожда през нощта и плаче на лунна светлина.
Друга Богиня, наречена Чалчиухтликуе наблюдава водите и дави хора, а ацтеките принасяли деца в жертва, за да я почетат и омилостивят.
Четете още: Месецът на призраците: детските призраци на фара Сейнт Августин
Но има и по-модерна версия, която обяснява откъде идва митът за Ла Лорона.
Според легендата, красивата млада селянка Мария се омъжва за богат мъж. Двамата живеят щастливо и имат две деца, но съпругът на Мария й изневерява. Един ден тя и децата й го виждат на романтична среща с друга жена край реката.
Разгневена, Мария хвърля децата си в реката и ги удавя. След като гневът й утихва и разумът й се възвръща, тя прекарва остатъка от живота си в дълбока безнадеждна скръб, скитайки се във водата, за да намери децата си.
Историята можеше да остане само страшна градска легенда, ако не бяха смразяващите разкази на онези, които твърдят, че са я видели.
Патрисио Лухан разказва, че за първи път се е сблъскал с Плачещата жена в Ню Мексико през 30-те години на миналия век, когато е бил малко момче. Според него, родителите му също са виждали странната жена близо до имота им в Санта Фе, носеща се към местния поток в бяла рокля, а когато стигнала до водата, изчезнала.
Лухан си спомня:
“Тя изглежда сякаш се плъзга, сякаш няма крака.”
Патрисио не е първият, нито последният човек, който описва подобна среща с Плачещата жена, за която се разказва, че е привлечена от водата и плаче за мъртвите си деца. Мнозина са убедени, че са я виждали, и че това не е само градската легенда, а плачещият призрак на майката-убийца.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
