Месецът на призраците: историята на Джо Фишър (1)

ОтLucky

През 70-те години на миналия век Джо Фишър си създава репутация на един от водещите разследващи репортери в Канада. Но той има и друга страна …

Бунтарски син на християнски фундаменталисти, той се увлича от източните религии, като в крайна сметка се превръща в популярен медиен експерт по паранормални явления.

Докато проучва практиката на „пренасяне в транс“, той изоставя професионалния си скептицизъм, влюбвайки се в духовно същество на име Филипа – мания, която ще го отведе по опасен път.

Много малко от тези, които приемат медиумизма и ченълинга на сериозно и вярват в съществуването на безплътни същества, са готови да признаят, че такива създания може да са лъжци, манипулатори и умишлено злонамерени.

Романистът Майкъл Прескот признава, че „паранормалното има тъмна страна. Не всичко е добронамерени Ангели и утешителни думи от починали роднини. Може да има обсебване, влошаване на рационалното мислене, споделена фантазия, дори изпадане в лудост. Може да има гладни призраци“.

Джо Фишър (1947 г. – 2001 г.)

Когато става дума за срещи с „гладни призраци“, трябва да се прочете тревожната и трагична история на канадския журналист и автор на бестселъри Джо Фишър. Фишър се самоубива на 9 май 2001 г., на 53-годишна възраст, хвърляйки се от варовикова скала в Елора Гордж, Канада. В пресата излизат предположения, че може да е убит.

Малко преди смъртта му, последната книга на Фишър – „The Siren Call of Hungry Ghosts“, включваща разследване на ченълинг и духовни водачи, и описана от издателя като „неговото завладяващо пътуване в царство на мрак и измама“, е преиздадена от Paraview Press. Това, което придава странен обрат на тази история е, че в една от последните си комуникации с неговия главен редактор Патрик Хюйге, Фишър заявява, че „духовете, които е разгневил в резултат на написването на книгата, все още му създават проблеми“.

Произведенията на Фишър включват метафизичните класики „Живот между животите“, „Предсказания“ и „Случаят за прераждането“, последната от които включва предговор от 14-ия Далай Лама.

В статия по темата за „притежаването на духа“, известният британски автор Колин Уилсън, който признава Фишър за приятел, споменава, че той „е беше весел и нормален, и никой, включително и аз, не можех да повярвам, че се е самоубил”.

Той споменава, че Фишър вярва в живота след смъртта и теорията за прераждането. Казва: „Това, което ме озадачи беше, че той беше убеден, че самоубийството ще го остави само с още един набор от проблеми.“.

Уилсън има право, защото в „Случаят за прераждането“ Фишър е написал:

„Онези, които научават, че са се самоубили в минали животи, бързо биват доведени до осъзнаването, че самоубийството е далеч от отговор на житейските проблеми, а вместо това е насилствено прекъсване на спасителната линия. Ако самоубиецът можеше само да осъзнае произтичащото от това засилване на трудностите, които ще навлязат в бъдещия му живот, никога не би направил опит да се самоубие.“

Идеята, че смъртта на Фишър е причинена от злонамерени безплътни същества, които може би са повлияли на ума му, може да звучи пресилено за някои. Това обаче е възможност, която не може да бъде пренебрегната, тъй като всеки, който е чел „Гладни духове“, вероятно би се съгласил.

Неспособен да приеме, че оптимистично и духовно настроен човек като Фишър би искал да посегне на живота си, Уилсън пише: „Хващам се, че спекулирам дали самоубийството му има нещо общо със странно преживяване, което е имал през 80-те години.“.

Това „странно преживяване“ започва през 1984 г., когато Фишър среща австралийско-канадски медиум Авива Нюман, която страда от хронична левкемия. Авива се свързва с Фишър и му предлага да присъства на ченълинг сесия в нейната къща, защото, както казва тя, „не се чувства напълно комфортно да бъде приемник на безплътни същества, а и се надява той, като експерт по метафизика, да може да хвърли малко светлина по въпроса“.

Когато се срещат за първи път, Авива, която е лабораторен технолог, подчертава, че преди не е вярвала в така наречения „психически свят“. Смятала, че астрологията е абсолютна глупост и нямала време за нещо, което би трябвало да е паранормално … Тя му разказва забележителната история за това как е станала ченълър за „водачите”.

Всичко започва, когато се съгласява нейният приятел и съсед Роджър Беланкоурт да се опита да я излекува под хипноза. Неговата цел е да даде положителни мисли на подсъзнанието й, като например: „Вашият костен мозък ще започне незабавно да произвежда допълнителните червени кръвни клетки, необходими на тялото ви.“. Тези хипнотични сесии придобиват експериментален обрат, когато Роджър започва да изследва ума на Авива за спомени от минали животи.

С безчувствен глас и в трето лице Авива описва, че е била селянка на име Светлана, преживяла руската революция, както и пенджабско бебе, починало от недохранване преди първия си рожден ден. Описва и други „спомени от минали животи“.

Изучавайки още по-надълбоко, Роджър успява да се свърже с друга част от ума на Авива, дори по-осведомена от нейното подсъзнание. „То“ нарича себе си „алтер-съзнание“. Роджър открива, че всеки орган от тялото на Авива и всеки аспект от нейната личност притежават собствено алтер-съзнание, всяко със собствен глас. Той използва „гласовете“, за да наблюдава здравето на жената.

Четете още: Разказ на наш читател: висша сила или дух спасява четирима в мразовита нощ

Например, чрез комуникация с алтер-съзнанието на кръвта, Роджър успява да разбере дали броят на червените кръвни клетки на Авива се увеличава или намаля. Този по-висш аспект от ума на Нюман може да се нарече нейното „свръхсъзнание“, и се оказва, че е много добре запознато с духовните въпроси. Свръхсъзнанието казва, че целта на прераждането е „развитие напред“, което е „разбиране на себе си“. Когато е върната в пълно съзнание, Авива няма спомен за случилото се докато е била в транс. Сякаш е била дълбоко заспала.

Виждайки, че нейното алтер-съзнание изглежда знае почти всичко, Роджър решава да го попита дали „духовните водачи“ наистина съществуват, тъй като той отдавна подозира, че е наблюдаван от починал тибетски лама на име Джай-Лин. Роджър открива, че може да комуникира с Джай-Лин чрез алтер-съзнанието на Авива, което, по думите на Фишър, „действа като посредник, предавайки съобщения от другия свят“. Роджър научава от своя „водач“, че „винаги трябва да мисли положително“, и че „има много да учи по отношение на самодисциплината“.

Раздразнен от факта, че Роджър не може да контролира негативните си емоции, Джай-Лин му казва, че трябва да продължи напред, за да посрещне нови предизвикателства другаде. В крайна сметка Джай-Лин е заменена от друг „водач“ – нежно същество на име Хани, която твърди, че е била майка на Роджър в предишен негов живот в Холандия.

На Роджър е казано, че всеки въплътен индивид получава духовен водач, но това не означава непременно, че човек има един и същи водач през целия си живот. Понякога водачът напуска своя „подопечен“, въплътената личност, над която трябва да „бди“, и друг водач заема мястото му.

След като усвоява способността да манипулира гласните струни на Авива – процес, който отнема известно време, Хани успява да говори чрез жената.

Фишър описва гласа на Хани като „мек и нежен“ и напълно различен от този на Авива. Докато канализира собствения си водач – йоркширски фермер на име Ръсел, който твърди, че за последно е живял на земята през XIX век, гласът, който излиза от устата на Авива, толкова не прилича на нейния собствен, че остава Фишър зашеметен.

Той казва:

„Изчезна високото веселие с ясно изразен австралийски привкус. Изказването й сега беше недвусмислено мъжко, а английският акцент беше безпогрешен.“

Говорейки с Ръсел, Фишър е изненадан не само от промяната в гласа на Авива, но и от промяната в нейната личност.

Споделя:

„Това беше една съвсем различна Авива …, странно настоятелна и безкомпромисна.“

Фишър се чувства така, сякаш говори с отделно същество, а не например с фрагмент от подсъзнанието на Авива.

Ръсел казва на Фишър, че човечеството е разделено на две групи – души и същности. Информира, че душите са „създадени от желание“, а същностите са „родени от знание“, и нито една от групите не е по-добра. Въпреки, че намира концепцията трудна за приемане, Фишър се радва да бъде приветстван като цяло от очевидно „по-привлекателната“ от двете групи. Същностите са класифицирани като индивиди, докато за душите се казва, че имат по-скоро групов манталитет.

Друг водач на Фишър се оказва млада гъркиня на име Филипа Гаврилос. Три века по-рано, казва Ръсел, тя и Фишър са били любовници в малко гръцко селце, наречено Терос. Очевидно са били заедно в продължение на много животи. Новината взривява Фишър, защото винаги е бил силно привлечен от Гърция и като дете името Филипа го очарова.

Ръсел описва Филипа като „страстна млада дама“, и че тя ще може да говори чрез Авива. Междувременно Фишър се опитва да развие душевен контакт с Филипа. Всеки ден Фишър затваря очи и моли Филипа да общува с него, режим, който следва фанатично през следващите три години.

В края на 1984 г. Филипа говори чрез Авива за първи път. Първоначално, признава Фишър, той не е впечатлен от Филипа и има „сериозни съмнения относно нейната интелигентност“. Първите й отговори са почти наивни, което го кара да каже на Роджър-Авива, че са привлякли „диско кралица“ за водач. Но, докато сесиите продължават Филипа бързо се превръща в, както казва Фишър, „съветник, най-добър приятел, моята идеална любовница. Изглежда, че с Филипа мислим еднакво, чувстваме се еднакво и виждаме света от почти една и съща гледна точка“.

Водачите казват, че могат да четат мислите на своите подопечни, което изглежда вярно. Те знаят някои неща за тях, които само хората знаят. Например, те биха могли да опишат какво е правил или мислил техният подопечен в конкретен ден и в конкретен момент – информация, която може да бъде получена само психически.

Ежедневните опити на Фишър да общува с Филипа „ум-с-ум“ започват да дават някои интересни резултати. Всеки път, когато контактът е установен успешно, „в ушите ми отеква силно жужене, звук, който може да се оприличи на жужене на цикади“. По време на тези медитативни сесии в съзнанието му понякога се появяват образи. Веднъж вижда образа на жена, която върви към него. Носи сандали и дълга бяла роба, лицето й е частично скрито от дрехата. Знае, че жената е Филипа.

Той разказва:

„В рамките на секунди тялото ми беше обзето от най-дълбоката и необуздана емоция. Плаках от радост и тъга, загуба и мъка, но до ден днешен наистина не знам защо. Това беше едно от най-трогателните преживявания в живота ми.“

Контактът между ума може да се постигне най-добре, когато Фишър е в особено спокойно състояние, с много малко мисли, които минават през главата му. Понякога си представя как прегръща Филипа. Фишър смята, че тя копнее за физическо тяло. Филипа и другите водачи не харесват да бъдат наричани „духове“ и да им се напомня за факта, че нямат физически тела. Да се нарече един водач „дух“ означава да бъде раздразнен и ядосан.

Към Част 2 – ТУК.

Моят Тъмен Ъгъл

Подобни статии