Месецът на призраците: духове в стария затвор в Мичиган


Още една история от потребителя на Редит, който работи дълги години в затвори в Мичиган:

Когато започнах работа по затворите в Мичиган, бях в затвор, построен през далечната 1877 г. Той е един от най-старите затвори, които все още работят в Съединените щати. Там имах толкова много паранормални преживявания … Вратите се затръшваха, чувах гласове, настръхвах …

Първото забележително преживяване, което имах беше около Коледа, бях трета смяна. Работих в най-старото отделение в институцията. Там обикновено нямаме лишени от свобода, но след това открихме отделение за изолиране на затворници по време на пандемията от к0ронавирус.

Нямах партньор поради липса на персонал, така че един от другите офицери ми постави камера, за да може да ме вижда. Бях много далеч от всички останали звена и се отегчавах, защото нямаше с кого да говоря.

Четете още: На видео се появява черно същество, сравнявано с Бабадук (видео)

Обикалях по-голямата част от нощта, гледайки телевизия между обиколките. Изведнъж чух почукване на вратата, която води към коридор, водещ към още по-стара, неизползвана част от затвора. Отворих вратата и погледнах в коридора. Полъхна ме студен порив и изведнъж космите по ръцете ми настръхнаха. Блъснах вратата, изплашен до мозъка на костите си.

Отидох, седнах и отново започнах да гледам телевизия. Тогава телевизорът сам започна бързо да превключва каналите, след което спря на статичен шум и не реагираше, когато натисках копчетата на каналите. Почувствах силен хлад в стаята и ме обзе необясним ужас.

Тогава видях сянката … Черна хуманоидна сянка, която стоеше в ъгъла неподвижно. Изведнъж изръмжа и започна да се движи към мен много бавно. Не се плаша лесно, но тогава бях уплашен до смърт. Опитах се да стана, но бях като парализиран, не можех да помръдна. Тогава звънна телефонът ми, за щастие, и сянката изчезна в тавана, а аз вече можех да се движа.

След случилото се не можех да се върна там сам и изисках втори охранител под предтекст, че площта е голяма.

Един ден от третата смяна, моят партньор и аз, имайки малко свободно време, решихме да разгледаме затвора. Разгледахме тунелите, които минаваха под затвора, старите хамбари, старите оставени без надзор кули. Накрая решихме да отидем да видим старата част на затвора от моя предишен инцидент.

Около средата на коридора имаше голяма метална порта, която трябваше да се отвори с голям ключ. Докато вървяхме натам, партньорът ми ми разказа как тази част е старата сегрегационна секция. Наложи се да използваме фенерчета, за да се движим, защото участъкът е толкова стар, че няма ток.

Никога няма да забравя енергията, която изпитах там – чувство на необясним страх. Помолих партньора ми да се връщаме и заслизахме до мястото, където имаше коридор към портата.

Тогава фенерчето на партньора ми внезапно “умря”. Проправяхме си път към коридора, едва успявайки да видим нещо в почти пълния мрак. Изведнъж чухме нещо да тича след нас … и ние също започнахме да бягаме по коридора.

Отворихме портата и изскочихме като куршуми. По-късно видях, че моят партньор има червени белези от нокти по двете си ръце …

На следващия ден напуснах.