Коледна история на ужасите: мъртвият Дядо Коледа от Мейн
Историята, която Ви представяме, е публикувана на уебсайта на американския изследовател на паранормални явления Лон Стриклер.
Тя е по-скоро като градска легенда, но авторът й уверява, че е напълно реално събитие.
На Стриклер е изпратено писмо с този разказ още през 1998 г., но той го публикува едва сега – за Коледа и предстоящите Новогодишни празници, а ние го предаваме на Вас.
И така:
Здравейте, имам тревожна Коледна история, която се случи в отдалечен малък град, разположен на остров Маунт Дезърт, Мейн. Казвам се Джордж и живея тук през целия си живот. Колебая се да назова града, защото историята може да има непредвидени последици за жителите. Аз знам, че всичко случило се е истина, защото съм свидетел.
Започна в началото на декември 1960 г., когато бях на 12 години. Всяка седмица с майка ми ходехме до местния магазин, за да се запасим с всичко необходимо.
Нямахме кола, защото баща ми я използваше за работата си като държавен служител. Няколко поредни дни го нямаше вкъщи. Магазинът не беше твърде далеч, но през зимата разходката беше малко трудна, тъй като на моменти валеше много сняг.
Магазинът беше собственост на силен старец на име „Големия“ Джон Корно. Големият Джон беше добре известен в района, тъй като е местна легенда, след като спаси живота на момиче, което беше нападнато от сив вълк през 30-те години на миналия век. Той често показваше белезите от зъбите на вълка по ръцете си на местни деца, когато отиваха в магазина с родителите си.
Големият Джон беше и разказвач на истории, особено що се отнася до това, което му се е случило.
В онзи ден се възхищавах на малката коледна елха в магазина на Големия Джон с дървени орнаменти, които той твърдеше, че сам е направил. Имаше всякакви животни, включително мечки, слонове, тигри и т. н. Бяха около петдесет дървени фигурки.
Докато стоях изумен от детайлите на тези резби, Големият Джон се приближи до мен и седна на люлеещ се стол до пещта за дърва. Той запали малката си черна лула, облегна се на стола и се полюля, докато ме гледаше как разглеждам коледната елха. След около минута Джон ме попита дали вярвам в Дядо Коледа. Бях изненадан от въпроса, но го уверих, че вече не вярвам в тази легенда.
Джон погледна настрани, усмихна се и каза: „Е, това е добре. Не исках да бъдеш разочарован тази година.“. Бях смутен от изказването му. Какво имаше предвид?
Няколко дни по-късно майка ми ме помоли да отида до магазина за някои неща, от които има нужда. Леля ми дойде да ни посети и майка ми беше заета с нея, така че отидох там сам. Това не беше необичайно, тъй като бях достатъчно голям, за да го направя.
Когато пристигнах в магазина, Големият Джон седеше на люлеещия се стол и четеше списание. Той вдигна поглед и ме попита дали може да говори с мен. Седнах на малък стол от другата страна на печката, очаквайки с нетърпение да чуя някоя от колоритните приказки на Големия Джон. Но това, което ми каза, беше повече, отколкото очаквах.
Държанието на Големия Джон се промени – каквото и да ми казваше, вероятно беше по-сериозно от една от типичните му истории. Той ме погледна в очите и каза: “Нещо необичайно се случи миналата Бъдни вечер.“. Той направи пауза и след това продължи: “Видях мъртвото тяло на Дядо Коледа.”.
Не знам какво беше изражението на лицето ми тогава, но мога да ви кажа какво си помислих – че той си измисля. Но след това той повтори: „Видях мъртвото тяло на Дядо Коледа!“. Нямах време да помисля върху това, което ми казва, защото той веднага продължи разказа си.
Той бил у дома миналата Бъдни вечер, подготвяйки се за пътуване до къщата на сестра си за Коледа, когато чул силен тътен в гората до къщата. Погледнал през прозореца, но не видял нищо, затова решил да отиде и да провери.
Тогава снегът бил много дълбок навсякъде около къщата му и в гората, нощта била ясна, студена и лунната светлина била ярка. Големият Джон вървял с фенер в ръка, докато си проправял път през боровата гора. Тогава видял нещо да лежи на снега. Когато се приближил забелязал мъж с кървава сива коса и брада, облечен в оръфано червено яке и панталон.
Четете още: Легендата за Крампус, рогатия помагач на Дядо Коледа
Големият Джон коленичил, за да провери човека, но било очевидно, че е мъртъв. Всъщност тялото било ужасно осакатено, въпреки, че имало малко кръв. Изглеждало, че бил мъртъв от няколко дни.
Големият Джон ми каза, че след това незабавно информирал властите за трупа в гората и останките скоро били изнесени. От полицията му казали, че искат да запазят в тайна откриването на обезобразеното тяло, докато не бъде установена самоличността на загиналия. Големият Джон се съгласил да не казва на никого за този инцидент.
Попитах го: “Защо ми казваш това тогава?“. Той се усмихна и отговори: „Защото трябва да кажа на някого.“.
После стана от люлеещия се стол, отиде зад бара и бръкна в чекмеджето. Върна се при мен и ми подаде чифт телени рамки за очила без стъкла. Каза: “Вземете това …, принадлежеше на Дядо Коледа.“. Сложих рамките в джоба си и казах на Големия Джон, че трябва да тръгвам, защото става късно. Купих нещата, за които бях отишъл и излязох бързо от магазина, а главата ми бръмчеше от чутото през целия път до вкъщи.
Два дни се чудех защо Големият Джон избра мен да ми разкаже тази история. В крайна сметка реших, че това е поредната му шега. Сложих рамките в кутия за обувки и я пъхнах дълбоко в нишата на шкафа си.
На Бъдни вечер майка ми се прибра от магазина на Големия Джон. Седях на масата и редях пъзел. Чух я да звъни на някого по телефона и да пита дали знаят защо магазинът на Джон е затворен. По това време баща ми беше у дома, така че той реши сам да отиде в къщата на Големия Джон, за да се увери, че е добре.
Около час по-късно баща ми се върна и каза, че Големия Джон не е вкъщи, но колата му е на алеята. Забелязал и дим от комина, което показвало, че камината в къщата гори. Баща ми решил да се обади на местния шериф и да му каже за това.
Минаха още няколко дни, а Големият Джон все още не се виждаше. От полицията се свързали с негови близки и приятели, но никой нямал информация.
В крайна сметка шерифът разбрал, че въпросът е сериозен и решил да претърси къщата на Джон. Там не беше открито нищо необичайно и нямаше никакви улики за местонахождението му, така че следващото логично място за търсене беше неговият магазин.
Не знаех какво е намерил шерифът в магазина, докато баща ми не ми разказа за това няколко години по-късно. Докато претърсвали магазина, шерифът и заместникът му открили голяма купчина стари килими в мазето. Заместник-шерифът започнал да отгръща килимите, докато усетил миризмата на гниене.
Преди да продължи извикали окръжния следовател. Това, което открили било едновременно необичайно и объркващо. Имало скелетни останки от човешко тяло в парцаливо червено палто и панталони.
В този момент челюстта ми увисна и аз разказах на баща ми историята за мъртвия Дядо Коледа, която Големият Джон ми разказа, а след това разказах същото на шерифа. Взех и рамките за очила от шкафа и ги дадох на полицията.
Оттогава не съм чувал нищо повече за този инцидент. Предполагам, че могат да се измислят различни сценарии за филма от тази история, но просто искам да знам какво се случи с Големия Джон в крайна сметка.
Край на писмото …
Според Лон Стрикър, когато получава това писмо през 1998 г., той провежда собствено разследване, включително се свързва с полицай в Елсуърт, Мейн, и разбира, че в определен малък град в този щат в началото на 60-те години наистина има подобен инцидент.
За съжаление, полицаят не успява да намери никаква информация за “Големия Джон” Корно или дали изчезването му е разгадано …
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
