Клуб 27: проклятието на Ерата на Черната луна
Феновете на рока са добре запознати с фразата “Клуб 27“. Това е името на трагичната “общност” от музиканти, които умират веднага щом достигнат този възрастов праг.
Джим Морисън, Джими Хендрикс, Александър Башлачев, Джанис Джоплин, Миа Сапата, Еми Уайнхаус … Трагичният списък е достатъчно дълъг, за да се смята за чисто съвпадение. И най-важното е, че в него не са само рок музиканти, но и просто талантливи хора, които са започнали кариерата си твърде ярко, но са “изгорели” преди да достигнат старостта.
На 8 април 1994 г., петък, в 8:45 ч. сутринта, дежурният полицай в Сиатъл записва телефонно обаждане от щатния електротехник Гари Смит. Той казва, че в къщата № 171, собственост на семейната двойка Кортни Лав и Кърт Кобейн, е намерил окървавено тяло на мъж. Пристигналите полицаи намират Смит и трупа на мястото.
Не е лесно да се идентифицира починалият, тъй като, първо, той е лежал в задушна затворена стая поне три дни, и второ, бил е прострелян в устата с едрокалибрена пушка Ремингтон Модел 11 и състоянието на главата е било ужасяващо.
Не са открити следи от борба, но на масата лежат няколко листа хартия, изписани с червено мастило, вероятно предсмъртно послание. Кобейн е идентифициран по пръстови отпечатъци.
Пресата предпазливо заявява, че изпълнението на “Нирвана”, планирано за фестивала Лолапалоза, е под въпрос. Няколко дни по-късно тъжната новина се разпространява по целия свят: „Кърт вече го няма“.
Кобейн вярвал, че „самият Сатана го е надарил с чар и му е помогнал да свири виртуозно“.
В интервю Кърт казал:
“Нирвана, според мен, означава свобода от болка, страдание, външния свят. Това е потапяне в приказка чрез свирене на китара. Приказките са страшни – темата за смъртта в тях е фундаментална.“
Музикантът мистично вярвал, че няма да доживее до тридесет години. И нито работата, нито жената, която обичал, нито дори детето, можели да го предпазят от самоунищожението и фаталното обсебване.
Кобейн многократно се опитва да се самоубие и приема много наркотици, но винаги е спасяван. Само че този път всичко завършва повече от тъжно, въпреки, че в случая му има много мистерии и въпроси.
Басистът на „Нирвана“ Новоселич налива масло в огъня като казва, че „Кобейн е бил убит от сили на злото“. Предсмъртното писмо на починалия е пълно с объркани и противоречиви твърдения, а освен това е написано с два различни почерка и само последните думи “Мир, любов, най-добри пожелания” очевидно му принадлежат.
Но това не означава желание да умре по никакъв начин. Кърт не е сатанист, но се отнася към Бога, меко казано, без благочестие, по-специално носи тениска с надпис “Бог е педал“. Дали Адът се е намесил в съдбата на рокера?
Джим Морисън е следващия в Клуб 27. Той не се грижи за себе си или за групата си. Джим експериментира с разширяването на съзнанието и разчита на висши сили за всичко. Вярва, че във вените му има кръв от сиукс и това се задълбочава. Той изучава техните вярвания, легенди и митове. Морисън вярва, че светът на бялата цивилизация е бездушен и скучен, а примитивната космогония и философия на индианците е точно това, от което се нуждае.
Сиуксите са велики мистици: те твърдят, че има още няколко паралела на нашия реален свят, не по-малко реални. Сами можете да влезете в тях като ядете вълшебни гъби или пушите вълшебна лула. Може би затова много от текстовете на Джим остават неразгадани, неразбираеми и отворени за много интерпретации. Той често пътува в други светове, носейки оттам нови цветове и рими, образи и емоции.
Морисън имал предчувствие за ранното си заминаване, но дори и в този случай имало тайни. Тялото му е открито в басейна на парижкия му дом. Какво е било – свръхдоза наркотици, самоубийство или убийство? Не е установено. Той не е оставил предсмъртно писмо, но има книга със стихове, в която Морисън пише за готовността си да напусне този свят. Не да умрете, а да тръгне на пътешествие до съседните светове.
Робърт Джонсън е първият, който официално се присъединява към Клуб 27. Той е или застрелян от ревнивия съпруг на една от любовниците си, или отровен със стрихнин. Интригата е, че тъмнокожият плейбой не крие симпатията си Сатаната.
Робърт искрено вярва, че именно той му е помогнал във „виртуозното свирене и безумния чар“. Разказва, че „го среща на някакъв магически кръстопът и Рогатия му отнема душата в замяна на безпрецедентното изкуство да свири блус“. Самият Джонсън има почти официален прякор Дявола.
Той не се противопоставя на този вид масово поклонение на обществеността. Говори се, че познава свещениците на култа на Кандомбле, вид вуду религия, развита в делтата на Мисисипи, където живеят много потомци на роби от Западна Африка, към които принадлежи Джонсън.
Една от най-известните му песни се казва „Me and the Devil Blues“. Историята на сделката му е тема на филми, представления и книги, но с годините връзката му с Принца на мрака става все по-легендарна. Трудно е да се каже дали е срещнал своя идол, какво се е случило с душата му и какво влияние оказват песните му върху меломаните, при които няма място за християнско смирение. Робърт Джонсън оглавява официалния списък на прокълнатия Клуб 27.
Четете още: Ужасяващата история за дяволската китара на Патрик Крос
С царуването на рока като основен музикален стил на XX век, Клуб 27 започва бързо да се попълва с членове. През 1969 г. основателят и фронтмен на Ролинг Стоунс – Брайън Джоунс, основен съперник на Мик Джагър, се дави в басейна. Носят се слухове, че е убит.
Освен това героите на рокендрола, сякаш по споразумение, започват да умират достигайки 27-годишна възраст. Джанис Джоплин и Джими Хендрикс умират почти едновременно. Джанис предозира, както и Джими, само че той взима успокоителни хапчета с много количество джин и се задавя с повръщано.
И двамата в песните си предсказват собствената си смърт в млада възраст. Те са заклети мистици. Джоплин е фен на философията на битниците, “изгубеното поколение” на 50-те години на миналия век, което означава, че е фаталистка и вярва, че е родена да умре.
А Хендрикс се интересува сериозно от вуду религията и преместването му в Лондон, който е пълен с имигранти от Хаити и Ямайка, само стимулира този интерес. Култът практикува създаването на зомбита – изкуствено съживени мъртви, готови на всичко заради господаря си. Малко преди смъртта си той написва „Voodoo Chile“, едно от най-добрите произведения, посветени на тази тема.
На 27 години умират и по-малко известни, но харизматични хора: Алън Уилсън – лидер, вокалист и композитор на групата Canned Heat, Лесли Харви – вокалистът на Stone the Crows, който преживява токов удар на собствения си концерт, Гари Тейн – басистът на групата Uriah Neher, Александър Башлачев – певец и композитор, който пада през прозореца при мистериозни обстоятелства.
В началото на 70-те години на миналия век експерти по паранормалното започват да се ровят в същността на тези ужасни събития и стигат до интересно заключение: 27 е неприятна възраст за човек. Факт е, че има планетарни цикли на съдбата, които предполагат етапи, които са особено важни за човек. Всички години, които са кратни на числото “девет“, принадлежат към цикъла на Черната луна, или, както я наричат още, Лилит.
И ако Бялата Луна – числото 7, е в състояние да покаже всичко най-светло, което е в нас, то Лилит изважда тъмната същност на човек, колкото и талантлив да е той. Всички възрасти, които са кратни на 9, съответстват на цикъла на Черната луна, а 27 от тях са най-трагичните.
Има многобройни примери за творческото дълголетие на актьори, музиканти и художници, но броят на смъртните случаи е много пъти по-голям и никаква логика и теория на вероятностите не могат да обяснят това.
От гледна точка на официалната наука психиатрите биха нарекли такова съвпадение нищо повече от комплекс за самоунищожение, вид планирано самоубийство. Ситуация, когато механизми, непознати за любовта към живота, започват процеса на самоунищожение. Точно това се случва с Михаил Лермонтов, който също умира на 27 години.
Много хора го наричат първият поет на Русия. Лермонтов е изключително талантлив. В същото време има толкова непоносим характер, че дори феновете не могат да общуват с него дълго време. Мартинов е негов приятел във военното училище, но внезапно Лермонтов му се нахвърля и почти го убива, търсейки дуел. Офицерът буквално се крие от него, избягвайки кавга и друга провокация.
Лермонтов все пак принуждава Мартинов на дуел. Все още има възможност да се избегне трагедия – Мартинов е готов да стреля във въздуха, но Лермонтов продължава да го обижда пред секундантите и той не е можел да се сдържи. Или може би поетът наистина е търсил смъртта?
Ника Турбина, талантлива поетеса, чийто талант блести в ранна детска възраст, също умира на 27 години. Някой я наричат „звезда, която пламва и угасва рано“. Факт е, че момичето, което едва може да пише, започва да чува в съня си редовете, които я правят известна.
Изведнъж тя спира да пише и започва да пие всякакъв алкохол, сякаш бърза да напусне този свят, който не я приема. Умира при мистериозни обстоятелства – седи на перваза на прозореца на третия етаж, неловко се обръща и пада.
Според очевидци Ника не се е самоубила – сякаш някаква странна и необяснима сила я е дръпнала със себе си. Дори се разказва, че е било като порив на вятъра, въпреки, че времето било спокойно в онзи ден.
Друг известен член на Клуб 27 е британската поп-рок певица Еми Уайнхаус. Тя живее бързо и умира млада, без да се лишава от нищо приживе.
Проклятието на числото 27 преследва младите таланти и ги отнема завинаги. Това е в Ерата на Черната луна, нарича се още Епохата на падналия Ангел. Проклятието на Клуб 27 все още не е отменено …
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
