Кенет Паркс – историята на убиеца – сомнамбул
През май 1987 г., след два часа в неделя вечерта, 23-годишният Кенет Джеймс Паркс напуска дома си в предградията на Торонто, пали колата си и изминава 22 километра до къщата на родителите на жена си.
Слиза от автомобила, вади щанга за гуми от багажника и с нея отваря входната вратата на дома. След като влиза вътре, той удушава тъста си Денис Уудс, пребива тъща си Барбара Ан Уудс и я намушква до смърт с кухненски нож.
След това Паркс се връща в колата, пътува до най-близкото полицейско управление и там съобщава: „Мисля, че убих някого.“
По време на процеса, проведен през 1988 г., след девет часа обсъждане, съдебните заседатели стигат до решението, че „през цялото това време мъжът е спял и затова не може да носи отговорност за действията си“.
Прокуратурата смята това за нелепо и обжалва резултата от делото, но през 1992 г. Върховният съд на Канада потвърждава първоначалното решение.
Дори специалистът по съня, който е привлечен като консултант, първоначално е скептичен към подобен случай на сомнамбулизъм, тъй като човекът извършва цяла поредица от доста сложни действия. Например, преминаване на три светофара без инциденти, преминаване на участък от магистрала и т.н.
Повечето сомнамбули в крайна сметка нараняват себе си или тези, които спят до тях, а не хората на десетки километри разстояние. При по-внимателна проверка обаче се оказва, че мъжът наистина е спял …
Според показанията на лабораторните инструменти Паркс се характеризира с „необичайно дълбок сън“.
Още като дете той често говори и ходи насън. До 11-12-годишна възраст постоянно се събужда в „мокро“ легло. Проучване от 1974 г. на 50 възрастни, които са проявявали насилие докато спят, установява, че много от тях като деца също са се изхождали по малка нужда в леглото си и са вървели без да се събуждат.
Една вечер, един от братята на Паркс го сграбчва за крака в последния момент преди да излезе през прозореца. Подобни симптоми се наблюдават при неговите роднини в три поколения.
Ходенето насън е доста често срещано при децата – около 15 % изпитват сомнамбулизъм по един или друг начин, но това обикновено не води до атаки над други хора. Обикновено децата се връщат в леглото без инциденти и след това просто надрастват проблема си.
Четете още: Случаят на Скот Фалатър – уиецът-сомнамбул
Възрастните много по-рядко ходят насън. Въпреки това, за разлика от децата, те са по-склонни към враждебно и агресивно поведение, когато другите се опитват да ги събудят, което е документирано в редица изследвания.
Вярно е, че някои подробности от живота на Паркс не го поставят в най-добра светлина. Почти година преди нападението той се пристрастява към хазарта, което не се отразява добре на брака му. В крайна сметка той краде 30 000 долара от службата си, за да покрие дълговете си. Два месеца преди атаката злоупотребата излиза наяве и Паркс е уволнен.
Той се въздържа от хазартните игри няколко седмици, след което започва отново и фалшифицира два пъти подписа на жена си, за да получи пари.
Три дни преди нападението Кенет присъства за първи път на среща на Анонимните комарджии и решава да се помири с родителите на съпругата си, с които очевидно е бил доста близък. Паркс загубва съня си, защото се подготвя за предстоящия разговор.
Психиатри и други специалисти не откриват доказателства за мозъчно заболяване или психоза при Паркс. Самият той е шокиран от стореното.
Проучване на мозъчните вълни показва, че мъжът естествено преминава през фазите на съня по-често от повечето хора. Той не изпитва физическа болка по време на атаката, въпреки разкъсването на няколко сухожилия, което изисква операция. Паркс идва на себе си едва в полицейското управление.
Лекарите нямат друг избор, освен да признаят, че „сънливостта“ е виновна. Всъщност, оттогава има изследвания, които подкрепят хипотезата, че мозъкът не заспива наведнъж.
При малък брой хора синхронизирането на процеса на заспиване между различните части на мозъка е толкова нарушено, че има пълна дезорганизация: хората могат да говорят, да ходят, да карат кола и дори да готвят храна, без да разбират какво се случва.
Очевидно Паркс отива при родителите на жена си, защото частта от мозъка, която е планирала това пътуване, не е спяла. Но защо напада? Дори прокуратурата не може да отговори на този въпрос – Паркс няма никаква полза от това.
Според специалисти, в този момент не му е изглеждало, че убива някого в съня си. Видът сомнамбулизъм, от който страда Паркс, се случва по време на определен етап от съня, когато сънищата са редки и се състоят предимно от фрагментарни образи.
Освен това, частта от мозъка, която ни казва какво да правим в дадена ситуация (префронталната кора), е неактивна по време на тази фаза на съня.
Най-вероятно Денис Уудс е намерил зет си да се скита из къщата спейки и се е опитал да го събуди. Кенет приема това за заплаха, и че животът му е в опасност. За съжаление, частта от мозъка му, която може да му каже какво наистина се случва е твърде изтощена от безсънието и грижите за дългове, поради което не реагира …
Какво мислите Вие? Невинен ли е Паркс?
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
