Йети имитират бебешки викове и плач, за да примамят хората

Йети имитират бебешки викове и плач, за да примамят хората …


Някои криптиди, особено Йети, често имат страховитата особеност умишлено да имитират бебешки викове, за да примамят хората. Защо го правят – не е ясно …

Може би, за да ги атакуват, да отклонят вниманието им, да ги примамят и те да се изгубят, да ги заблудят или нещо друго …

През 1964 г. в малкия град Енис, Тексас, се съобщава за цяла поредица от срещи с двукрако космато същество с височина 2,5-3 метра. Прави впечатление, че почти всички срещи са в района на стар и вече напълно разрушен мост над потока, който местните наричат Мостът на плачещото бебе.

Мостът получава това име, защото до него редовно се чуват детски викове, сякаш някъде под моста има дете, което плаче със сълзи. Когато хората виждат Йети там, те почти винаги чуват този вик.

Много очевидци се съгласяват, че „плачът на бебето“ и Йети са свързани помежду си, тоест именно Йети издава тези звуци. Затова никой от тях не прави опити да търси дете под моста, защото знаят, че там няма такова.

През 1969 г. жителите на Енис започват отново да виждат Йети на стария мост и да чуват бебешки плач. Косматото същество е наблюдавано около пет седмици, но докато през 1964 г. то ходи изправено на два крака като човек, през 1969 г. мнозина го виждат да тича на четири крака.

Въпреки това, дори да се движи на четири крака, чудовището изглежда хуманоидно. Очевидците уверяват, че не е мечка или диво куче.

Недалеч от Енис се намира гробището Крайър Крийк и името му също се свързва със странни детски или женски викове, които се чуват по тези места поне от средата на XIX век.

Много скептици смятат, че суеверните жители чуват виковете на лисици или други животни. Въпреки това, обикновено местните са наследствени ловци и са добре запознати с горските животни, включително техните звуци. Едва ли биха объркали лисичите викове с виковете на човешко бебе.

Четете още: Разказ на мъж за срещата му с Бигфут: „Аз бях неговата плячка!“

През октомври 1973 г. изследователят на паранормални явления Стан Гордън изучава странен случай в Пенсилвания, при който група местни жители привечер виждат в полето да каца НЛО, като в същото време чуват силен звук, много подобен на плач на бебе.

Когато хората се приближават, те виждат голям купол на тревата. Отново чуват “плача на бебето” и се опитват да огледат обекта, за да разберат къде е детето. Тогава, за ужас на свидетелите, от тъмнината се появяват двама високи и космати Йети, които се насочват право към тях.

Настъпва паника и мъжете побягват, стреляйки с оръжията си по съществата. Изглежда, че куршумите нямат никакъв ефект върху създанията, но те бързо изчезват, както и НЛО. По-късно хората претърсват цялото място, но не намират никаква следа от дете.

Като се има предвид, че очевидците се приближават до НЛО, привлечени основно от виковете на бебето, изглежда, че това е била целта на неизвестните същества – да примамят хората.

През януари 1972 г., на 39-ия мост на канала Шропшир Юниън в Англия, британецът Боб Карол лично се сблъсква с подобен феномен. Един ден рано сутринта Карол шофира към близкия град Нюпорт. Всичко е нормално, докато не се качва на 39-тия мост.

Изведнъж мъжът започва да се чувства много необичайно и спира колата. Няколко секунди по-късно той вижда пред себе си хуманоидно същество, покрито с козина от главата до петите. Създанието изскача иззад дърветата, ловко и бързо се затичва от другата страна на моста и изчезва някъде.

Височината на съществото не е много голяма, метър и половина, но изглежда много мускулесто. Карол спира на ръба, слиза от автомобила и започва да оглежда моста. В този момент чува нещо, което му напомня на „силния и истеричен плач на бебе“.

Писъците са много силни, толкова силни, че мъжът може да ги чуе как ехтят наоколо. И въпреки, че изпитва инстинктивно желание да помогне на детето, което вероятно е в беда, Карол осъзнава, че там няма истинско дете.

Той ясно асоциира виковете на бебето с онова странно маймуноподобно същество, което преди това е изчезнало в района на моста. Чувства, че това същество го наблюдава и иска да го примами по-близо до себе си.

Карол мъдро решава да се махне от това място и може би с това решение спасява живота си …


Подобни статии