Историята на ужаса в Амитивил (18 +)
Призраците често се свързват не просто с мистериозни, но и направо смразяващи истории с кървав край. Едно от най-загадъчните места е Амитивил – тихо градче на около тридесет километра от Ню Йорк.
Това е красив малък град, със стари къщи, добре поддържани тревни площи, паркове – всичко, от което човек се нуждае за спокоен, комфортен живот.
В същото време, Амитивил се свързва с кървави убийства, обсебване, екзорсисти, битка с духове, проклятия на убити индианци и други.
Ужасната история, която се случва в голямо красиво имение на Оушън Авеню 112, започва така …
Сутринта на 13 ноември 1974 г., младият мъж Роналд ДеФео младши, най-големият син в семейството, отваря килера, избира 35-калиброва пушка Марлин от голямата колекция оръжия, подходящи за лов на мечки, взима я и се отправя към спалнята на родителите си.
Семейство ДеФео, родителите Роналд и Луиз, и другите деца, са застреляни в собствените им легла. Роналд ДеФео старши е убит с два изстрела. Луиз ДеФео надживява съпруга си само за няколко секунди, след това е застреляна. След това убиецът напуска спалнята на родителите си, която е на втория етаж на къщата, и се насочва към детската стая.

Момчетата, 12-годишният Марк и 9-годишният Джон са застреляни от упор в тялото. Двете момичета – 13-годишната Алисън и 18-годишната Доун, са простреляни в главата. Роналд ДеФео младши, единственият оцелял от клането, е арестуван по подозрение в убийство.

На 19 ноември 1975 г. той е признат за виновен в шест убийства и получава доживотна присъда. Ясно е, че никога няма да бъде освободен. Но, остават много въпроси по случая. Най-важният от тях е мотивът на престъплението. Известно е, че Роналд не е обичал баща си, но защо убива майка си, която го е защитавала толкова много пъти от побоищата на баща му? Защо убива братята и сестрите си?
Съседи и приятели на семейството твърдят, че Роналд бил много привързан към малката Алисън и по-малкия си брат Джон.

Друго странно нещо е, че никой от членовете на семейството не е опитал да се защити или да избяга. Междувременно стрелбата продължава повече от десет минути. Първоначално разследването има теория, че Роналд е дал сънотворни на близките си, но прегледът показва ясно отрицателен резултат.
Според производителя 35-калибровата карабина Марлин издава такъв рев при изстрел, че се чува на около километър разстояние. А не само самите жертви, но и многобройните съседи, чиито къщи се намират на 50 метра от къщата на ДеФео, не чуват нищо! Следствието излага версия, че стените на къщата са действали като „ауспух“, но теорията не издържа на критика.
Друго странно обстоятелство е, че всичките шестима мъртви са открити в една и съща поза – с лице надолу. Няма доказателства убиецът да е променял позицията на жертвите си. Възможно ли е миг преди смъртта си всички да са спали с лице надолу? Отговори на тези въпроси така и не са получени …
Убиецът отива в затвора, мъртвите са погребани, а къщата е обявена за продажба.
Разбира се, историята на къщата плаши купувачите, но все пак има и такива, които я купуват – Джордж и Кейти Луц. Те се съгласяват да купят къщата, защото е продавана почти на безценица.
Любопитно е, че Джордж и Кейти не крият историята на къщата от децата си. Те ги питат дали биха се съгласили да спят в същите стаи, в които преди година са застреляни хора. Децата, които тогава са на 4, 7 и 9 години, не реагират на това обстоятелство със страх.
На 18 декември 1975 г. семейството и кучето им се мести в новия им дом. Но много бързо мечтаната къща се превръща в истински кошмар, който е трудно да си представим. Те живеят в дома само четири седмици, след което напускат имението в паника, оставяйки всичките си вещи там.
Джордж, въпреки, че не вярва в свръхестествени сили, кани католически свещеник да освети къщата. Отец Ралф Пекораро откликва на молбата на семейството.
Освещаването минава гладко. Отец Пекораро обикаля всички стаи, поръсва ги със светена вода и казва задължителните молитви. Нищо не го тревожи, освен една стая на втория етаж – спалнята, в която умират малките Марк и Джон ДеФео.
Именно там се случва нещо, което принуждава отецът да избяга в паника, без дори да обясни на собствениците на къщата причината за поведението си. Всичко, което има време да каже, е „да не правят тази стая спалня“.
Семейство Луц са започнали да се установяват в новия си дом, когато „ужасът в Амитивил“ започва да се проявява. Първо дъските в къщата започват да скърцат, а вратите да се затварят и отварят сами. Появява се непоносима миризма на разложение, която е невъзможно да бъде премахната. През нощта по стълбите ясно се чуват нечии стъпки. Един ден внезапно по стените на стаите започва да се стича зелена слуз.
Четете още: Ед и Лорейн Уорън се завръщат в Заклинанието 3
Но това, което е много по-тревожно за Джордж и Кейти е, че четиригодишната им дъщеря Мейзи си намира въображаема приятелка на име Джоуди, с когото непрекъснато разговаря.
Никой освен Мейси не вижда това момиче, за което се предполага, че също е живяло в тази къща. Мейси говори и играе с нея всеки ден. Изведнъж съобщава на майка си, че Джоуди й е казала, че тя и родителите й ще трябва да живеят в къщата до края на живота си.

Друго необичайно нещо е, че веднага щом се нанасят в къщата, всички членове на семейство Луц започват да спят в една и съща поза – с лице надолу … Една вечер, когато всички са заспали, тялото на Кейти се издига над леглото и започва бавно да се върти във въздуха като стига до тавана. Джордж се събужда, но не може да помръдне нито ръцете си, нито краката си. Левитацията на Кейти продължава няколко минути.
На следващата сутрин Джордж се обажда на отец Пекораро и му разказва какво се е случило. Ралф Пекораро е изненадан „защо още не са напуснали това проклето място“? Самият Джордж разбира, че са направили грешка, като са купили тази къща.
Той решава да напусне имението със семейството си възможно най-скоро. И къщата сякаш разбира това … В стаите започва да се чува шепот, стъпки, смях, въздухът се затопля, след това изстива и къщата се превръща в гигантски хладилник.
Семейство Луц временно се премества при майката на Кейти, която живее наблизо в друг град, но все още не планират да се разделят с къщата на Оушън Авеню. Те искат домът да бъде пречистен от духове и призраци. За да направи това, Джордж се свързва със съпрузите Ед и Лорейн Уорън – най-известните ловци на духове в Америка.
Те прогонват зли духове, провеждат ритуали на екзорсизъм и като цяло участват в почти всички сензационни, неразбираеми и мистични случаи. Известната двойка пристига придружена от новинарски екип на Канал 5 и президента на Американското дружество за паранормални изследвания.
Резултатите от сеанса са ужасяващи – Лорейн и Ед изпитват чудовищното влияние на злите сили, а водещият на новинарския канал Марвин Скот е изведен от къщата в безсъзнание.
След семейство Уорън още седем известни екстрасенси посещават дома. Според единодушното мнение „злото е толкова дълбоко вкоренено в тази сграда, че единственият изход може да бъде пълноценен сеанс на екзорсизъм“, който, както е известно, е свързан с голяма опасност за живота на самия свещеник извършващ екзорсизма.
Собственикът на прокълнатата къща не посмява да направи подобен експеримент и през март семейство Луц връщат имението на банката.
Но каква е причината за всички ужаси, свързани с къщата? Според някои експерти, техният произход трябва да се търси в далечното минало.
През 1644 г., на територията на днешния Лонг Айлънд, Ню Йорк, има много трудни отношения между английски и холандски заселници, и индиански племена. Страните не могат да се споразумеят как да оценят позицията на индианците от Масапекуа, чийто водач Такапауша твърди, че „земите, заети от холандската колония, са им предадени за ползване, а не продадени завинаги“.
В крайна сметка холандците решават, че е време да сложат край на този проблем веднъж завинаги. Спомнят си за капитан Джон Ъндърхил, прочут главорез, от когото индианците се страхуват като от огън. И има причини за това … Преди няколко години, във войната с племето Пекуот, Джон Ъндърхил участва в клането на червенокожите. Четиристотин индианци са изгорени живи, защото се осмеляват да напуснат селище близо до река Мистик без разрешение.
След известно време Джон Ъндърхил се мести в Лонг Айлънд и полага усилия, като дава да се разбере, че ако е добре платен, ще поеме случая и ще реши проблема с Масапекуа. Той е много жесток човек, който не смята индианците за хора и не вижда нищо особено в убийствата на червенокожи. Холандците му плащат достатъчно и капитанът се заема със задачата.
Първо, той организира демонстративни мъчения и екзекуции на седем индианеца, които обвинява в кражба на прасета. Тогава той примамва и убива около двадесет червенокожи, а останките им са погребани в масов гроб във Форт Нек. Когато година по-късно на мястото на Форт Нек е асфалтиран път, земята все още е червена. Открити са костите на 24 души, останалите жертви така и не са намерени.
Но каква е връзката между убитите индианци във Форт Нек и събитията в Амитивил? Индианското гробище се намира само на километър и половина от Оушън Авеню 112.
След като Роналд ДеФео младши застрелва и убива цялото си семейство, той заявява, че е „обладан от духа на индиански вожд, който го кара да убива“.
Отдавна има спорове около описаната история на Амитивил. Мнозина са сигурни, че е измислена от началото до края. Уилям Вебер, адвокатът на Роналд ДеФео младши, веднъж казва, че „той и семейство Луц създават тази ужасна история на бутилка вино“. Заявява, че „призраци никога не са живели в къщата“, а „ужасните събития, за които Луц говорят са измислени от началото до края“. Адвокатът планира да използва историите за призраци като смекчаващ фактор за своя клиент Рон ДеФео.
Твърди се, че са се вдъхновили да създадат историята за призраците в Амитивил от друга измислена история за екзорсист, която се появява през декември 1973 г. Историите за Демони и призраци са популярни в обществеността точно когато семейство Луц започват да измислят своя собствена история за демонична дейност, година или две по-късно.
Дали това е така …, не се знае. Има твърде много независими доказателства в подкрепа на историята на Луц, за да се предположи, че са я измислили или изфабрикували сами. Дори само местната история за убийствата на индианци и масовите гробове е достатъчна, за да повярваме, че това не е просто измислица и може би … семейство Луц се е отървало лесно …

Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.






