Историята на котката-призрак Мистър Дживс

Странната история на котката-призрак Мистър Дживс …

Историята, която ви представяме е публикувана в сайта hubpages.com от човек, който е пожелал анонимност, по лични съображения (Zona666.com).

„През 1991 г., живеех в град Свети Августин, щата Флорида (Florida), САЩ. Всеки следобед работех като готвач в кафене. Един ден, връщайки се късно вечерта от работа, видях до къщата, където бях наел апартамент, голяма пухкава котка, хималайска порода.

Хималайска порода. Тематична снимка

Котката тръгна с мен и ме придружи до самата врата на апартамента. Очевидно беше домашна, защото имаше яка, на която беше написано името му – Мистър Дживс. От тогава, всяка вечер му носех нещо за ядене.

Това продължи няколко седмици. Бях свикнал вече да се срещам с тази котка по пътя към дома. Един ден, отидох както обикновено при собственичката на къщата, за да си платя наема. Споменах за пухкавия ми приятел. Мислех, че тя знае кои са стопаните му.

Тематична снимка

Но, по някаква причина жената се развълнува. Каза ми, че не иска да говори за тази котка. Вдигнах рамене, платих наема и си тръгнах, чудейки се какво е провокирало тази реакция.

Четете още: Зловещата история на куклата Робърт

Месец по-късно, най-накрая получих отговора. Възрастна жена, която живееше в съседство, ми разказа историята. Тя се приближи до мен и ме попита:

„Вечер ли храниш господин Дживс?“

Кимнах и попитах дали знае чия е котката.

И дамата ми разказа следната история, от която косата ми настръхна. Тя сподели, че преди 17 години, наематели на апартамента, в който живеех аз в момента, са били жена и нейната 11-годишна дъщеря – Хелън, която имала любим домашен любимец – голяма пухкава хималайска котка, на име Мистър Дживс.

Момичето навсякъде взимало котката със себе си. Веднъж, тя пресичала пътя, заедно с него и за нещастие, били блъснати от кола. Хелън и котката загинали на мястото на инцидента. Майката решила да ги погребе заедно, в един ковчег.

След известно време, няколко различни хора започнали да казват, че господин Дживс ходил при тях и молил за храна. Тогава, възрастната жена ме попита дали котката някога е влизала в апартамент ми. Отговорих: „Не!“ и жената заяви, че е така, защото котката не може да влезе в къщата.

Тогава си спомних, че много пъти през времето, когато носех храна на котето, съм се опитвал да го примамя в апартамента, но винаги безуспешно. Спомних си също, че няколко пъти съм се опитвал да го снимам , но всеки път не се получиаваше. Или котката просто не идваше, или стоеше в тъмната страна на двора, или бягаше, когато усети, че искам да снимам.

Само веднъж успях да му направя снимка, но когато я проявих, се оказа, че на нея не е снимано нищо, беше повредена.“

Как приключва тази история, не е известно … Скоро след това, мъжът се преместил на ново място. Какво се е случило след това с призрачната котка, той не знае …