Историята на котарака Рамбо и неговата голяма скръб

Историята на котарака Рамбо и неговата голяма скръб по стопанина си …

Потребителят на Фейсбук (Facebook) Фадхил Райхан, който живее в Индонезия, наскоро сподели невероятна история, която бързо стана популярна и се разпространи в социалните мрежи, а по-късно и в азиатските медии (Zona666.com).

През септември 2019 г., семейство Райхан осиновили пухкаво коте, което нарекли с името Рамбо. То се привързало особено силно към бащата на Фадхил. Изглеждало, че имат много специална връзка.

Рамбо следвал навсякъде бащата на Фадхил, където и да отиде, и спял само до него. Любопитно е, че преди осиновяването бащата изобщо не обичал животни, включително котки, и отказвал да ги приеме у дома. Един ден Фадхил занесъл рижото коте в къщи без предупреждение и така то останало при тях.

В края на 2019 г., бащата на Райхан се разболява тежко и в началото на декември починал. Ден след смъртта му, Рамбо също се разболява. Тялото му горяло, той лежал на едно място, не ядял и не пиел нищо.

Когато в къщата започнали да четат молитви от Корана, като част от мюсюлманския обичай за сбогуване с починалия, котаракът се почувствала малко по-добре. Според Фадхил, Рамбо лежал и слушал внимателно, сякаш разбирал какво говорят всички тези хора. Но, когато ритуалът приключил, котаракът отново се отпуснало.

Фадхил Рейхан и Рамбо

Скоро, Рамбо се влошил, започнал да отслабва и залинява. Било ясно, че ако това продължи, котето скоро ще умре. Членовете на семейство Райхан били силно притеснени и решили да заведат Рамбо при ветеринарен лекар. Там го поставили на системи за два дни, което поддържало живота в тялото му.

Четете още: Историята на котката-призрак Мистър Дживс

Това обаче не донесло облекчение на животното. Котаракът останал летаргичен и безразличен към всичко.

Ветеринарният лекар казал, че Рамбо не страда от физическо заболяване, а от емоционален шок. Тялото му е физически напълно здраво, но той е загубил жаждата си за живот.

И тогава, Фадхил решава да заведе Рамбо на гробището, за да му покаже гроба на баща си. Помислил си, че така котаракът ще може да се сбогува с него по същия начин, както хората.

Фадхил Рейхан пише:

“Когато го заведох там, Рамбо седна и започна да се оглежда. Тогава той насочи глава към надгробния камък на баща ми и остана в това положение, докато моите роднини и аз се молехме.”

Когато Фадхил напуснал гробището с котарака на ръце, животното продължавало да гледа в посоката, където се намира гроба на починалия му баща. Цялото семейство Райхан забелязало това.

Когато котаракът се върнал у дома, той веднага започнал да яде и да пие вода. И скоро започва да се възстановява! Сега котаракът се чувства добре.

Според Фадхил, животните изпитват същите чувства като хората и ако обичат някого, то и те могат да изпитват голяма мъка, ако този човек почине. И тогава, трябва да се опитаме да им помогнем по същия начин, както се помага на скърбящи хора.