Историята на котарака Рамбо и неговата голяма скръб
Историята на котарака Рамбо и неговата голяма скръб по стопанина си …
Потребителят на Фейсбук (Facebook) Фадхил Райхан, който живее в Индонезия, наскоро сподели невероятна история, която бързо стана популярна и се разпространи в социалните мрежи, а по-късно и в азиатските медии (Zona666.com).
През септември 2019 г., семейство Райхан осиновили пухкаво коте, което нарекли с името Рамбо. То се привързало особено силно към бащата на Фадхил. Изглеждало, че имат много специална връзка.
Рамбо следвал навсякъде бащата на Фадхил, където и да отиде, и спял само до него. Любопитно е, че преди осиновяването бащата изобщо не обичал животни, включително котки, и отказвал да ги приеме у дома. Един ден Фадхил занесъл рижото коте в къщи без предупреждение и така то останало при тях.
В края на 2019 г., бащата на Райхан се разболява тежко и в началото на декември починал. Ден след смъртта му, Рамбо също се разболява. Тялото му горяло, той лежал на едно място, не ядял и не пиел нищо.
Когато в къщата започнали да четат молитви от Корана, като част от мюсюлманския обичай за сбогуване с починалия, котаракът се почувствала малко по-добре. Според Фадхил, Рамбо лежал и слушал внимателно, сякаш разбирал какво говорят всички тези хора. Но, когато ритуалът приключил, котаракът отново се отпуснало.
Скоро, Рамбо се влошил, започнал да отслабва и залинява. Било ясно, че ако това продължи, котето скоро ще умре. Членовете на семейство Райхан били силно притеснени и решили да заведат Рамбо при ветеринарен лекар. Там го поставили на системи за два дни, което поддържало живота в тялото му.
Четете още: Историята на котката-призрак Мистър Дживс
Това обаче не донесло облекчение на животното. Котаракът останал летаргичен и безразличен към всичко.
Ветеринарният лекар казал, че Рамбо не страда от физическо заболяване, а от емоционален шок. Тялото му е физически напълно здраво, но той е загубил жаждата си за живот.
И тогава, Фадхил решава да заведе Рамбо на гробището, за да му покаже гроба на баща си. Помислил си, че така котаракът ще може да се сбогува с него по същия начин, както хората.
Фадхил Рейхан пише:
“Когато го заведох там, Рамбо седна и започна да се оглежда. Тогава той насочи глава към надгробния камък на баща ми и остана в това положение, докато моите роднини и аз се молехме.”
Когато Фадхил напуснал гробището с котарака на ръце, животното продължавало да гледа в посоката, където се намира гроба на починалия му баща. Цялото семейство Райхан забелязало това.
Когато котаракът се върнал у дома, той веднага започнал да яде и да пие вода. И скоро започва да се възстановява! Сега котаракът се чувства добре.
Според Фадхил, животните изпитват същите чувства като хората и ако обичат някого, то и те могат да изпитват голяма мъка, ако този човек почине. И тогава, трябва да се опитаме да им помогнем по същия начин, както се помага на скърбящи хора.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
