Историята на бруталния детеубиец Ахмат Азимов или Черния Вампир от Узбекистан

Ахмат Азимов – роден 1972 година в Узбекистан. Като малък с нищо не се отличавал от връстниците си. Съвсем обикновено дете – спортувал, справял се с уроците и не правел лошо впечатление на учителите.(Историята на бруталния детеубиец Ахмат Азимов или Черния Вампир от Узбекистан)

За първи път вкуса на кръвта опитал в армията. Била обикновена свада, но младежът оставил в смут другарите си, когато захапал ръката на своя съперник, облизал окървавените си устни и, впивайки се в раната, започнал да смуче кръвта. Войниците били в шок. Повече никой не посмял да обиди Азимов.

Скоро той избягал от армията. Задържали го и го осъдили за дезертьорство. Успял да избяга от затвора. Пак го хванали. Върнали го обратно и пак избягал. През 1992 година за пореден път избягал от затвора в Бухара, където доизлежавал присъдата си. Впоследствие Азимов обяснил бягствата си с непреодолимата потребност да пие кръв на всяка цена – “Не можех да живея без кръв. Разбрах, че детската е най-вкусна. Затова ми трябваха деца.”

Първата жертва било четиригодишно момченце. След бягството се хванал на работа като ратай в едно семейство. Един ден, когато свършил работа, напуснал дома и отвел със себе си детето на стопаните. Не убил веднага жертвата. Дълго обикалял из Узбекистан, вземайки ежедневно порцията си кръв, подлагайки момчето на системен побой и насилие. След като жертвата останала почти обезкръвена, извергът я хвърлил жива във водопад. Избрал мястото така, че при падането детето да не се удари силно във водата.

Азимов водел отшелнически живот. Скоро хванал друго, този път шестгодишно момченце. Незнайно защо вкусът на кръвта не харесал на вампира и той го оставил в дома, където го били приютили за една нощ. Следваща жертва било тригодишно момченце, което удавил в канавка, защото докато се возели в автобуса детето се изпуснало от страх.

Списъкът продължава с племеник на Азимов. Син на негов роднина, които го снабдявал със спринцовки и психотропни вещества. Момчето успяло да избяга. В милицията не повярвали на разказа на изплашеното дете.

Азимов продължавал да живее ужасяващия си живот. Хванали го при странно стечение на обстоятелствата. Всъщност правоохранителните органи изобщо не го издирвали, а думите на свидетелите приемали като пиянски бръщолевеници. Друго направило живота на Азимов черен.

С поредната си жертва той отишъл на гости при стар другар от затвора. Поседели, хапнали, пийнали, напили се. Полегнал да дремне. Домакинът решил да поговори с момченцето, но когато чул, че приятелят му е заставил детето да убие друго дете, а също и за любимата напитка, изведнъж изтрезнял. Веднага се явил в милицията.

Четете още: Известен ловец на призраци умира при странни обстоятелства

Можете да си представите ядосаните милиционери, когато посред нощ при тях дошъл пиян представител на местната престъпна общност и започнал да им разказва за живота на вампир, който сега спял в неговия дом. Кротичко го отпратили от участъка. Но след час човекът пак се появил и наново заобяснявал. Този път коментарите на пазителите на реда били съпътствани с неособено литературни изрази. Едва на третия път участъковият разбрал, че така лесно няма да се отърве от упорития заявител и тръгнали към дома му.

Съненият кръвопиец не оказал съпротива. По-късно оперативните, присъствали на следствените експерименти, със страх гледали здравеняка-маниак. Азимов не се боял ни от студ, ни от пек, ни от влага. Спял на земята в хладните нощи, дебнел в засада в жарките средноазиатски дни (за тези, които не са били в Средна Азия –през август денем земята се нагрява до +55 градуса, а нощем изстива до 0).

Съвършеното спокойствие на кръвопиеца, с което се готвел да срещне смъртта, било нарушено от печален за него епизод. Случайно или не, по време на разследването го преместили в килия, а там случайно другите затворници разбрали за геройствата му. Може до тази паметна нощ Азимов да се е уважавал като мъж, но след това – едва ли.

Не е описвано какво са му сторили съкилийниците. Но, все пак, някои от обичаите на криминалния свят са по-справедливи от наказанията на хуманното правосъдие.

1994 година Ахмат Азимов получава присъда разстрел за няколко убийства, причинени с особена жестокост и циничност (вампиризъм). По време на процеса доказали само четири случая, но по мнението на разследващите жертвите на маниака са повече от десет, на възраст от три до четиринадесет години. Труповете той не криел – изхвърлял обезкървените деца по пътя, обикновено във водоеми.

Източник: kriminalnidosieta.com