Историята за терора на невидимо създание над семейство Даг

Историята за терора на невидимо създание над семейство Даг …


През 1889 г., в провинцията на Кларендън, близо до град Шовил, Канада, живее обикновеното фермерско семейство Даг. Това са Джордж Хенри Даг, съпругата му Сюзън и техните деца – 4-годишната Мери, 2-годишния Джон и осиновената им дъщеря Дина Маклийн, на 11 години.

Животът им е сравнително спокоен, но през септември същата година във фермата им започват да се случват странни паранормални събития, които набират скорост и интензивност. Те приключват толкова рязко и внезапно, както са започнали, но инцидентът се превръща в един от най-шокиращите и плашещи паранормални случаи в историята на Канада.

Всичко започва доста безобидно. Един ден Джордж дава на жена си две хартиени банкноти, които тя слага в чекмедже в стаята им. На следващия ден една от банкнотите е намерена на пода в кухнята, и когато Джордж проверява чекмеджето, установява, че то е празно, а втората банкнота липсва.

Сюзън заявява, че не е докосвала парите и двойката се скарва. След като се помиряват, те решават, че може би децата са намерили кутията с пари.

Но и други предмети от бита започват да изчезват или да се появяват на необичайни места. Джордж предполага, че може би техният млад наемен работник Дийн е откраднал парите и е пипал другите неща, но младежът категорично отрича всичко.

През следващите дни предметите продължават да изчезват и Джордж отново обвинява Дийн, след това децата си, но всички отричат да имат вина. Тогава, извън къщата започват да се появяват купища пръчки, камъни на верандата, по пътеката или близо до плевнята.

Един ден, докато Сюзън върши домакинската си работа, влиза във всекидневната и намира голяма купчина свински изпражнения размазани по целия под. Когато вижда това Джордж побеснява и решава, че все пак е Дийн и уволнява тийнейджъра.

Обаче странните изчезвания и неуместните „шеги“ не спират. И ако в началото те са само „досадни“, бързо започват да се превръщат в плашещи и зловещи.

Семейството започва да чува странни удари и почукване по стените през нощта. Имат чувството, че някой тропа силно по стените на къщата, но когато излизат и оглеждат, не намират никого – човек или животно.

Щом се връщат раздразнени в спалните си, тропането и тракането навън започват отново.

Предметите в къщата се движат сами, включително люлеещ стол, който от само себе си започва да се движи напред-назад със скърцане. Невидима сила вдига мебелите и ги хвърля срещу стената, няколко пъти прозорците в къщата се чупят от летящи към тях камъни и т. н.

Каквото и да прави Джордж, той не може да намери отговорен за тези хулиганства, дори когато се крие под прозорците в очакване на появата на престъпника.

Тогава започват да намират счупени и смачкани съдовете, в които държат мляко, а пръски от течността има навсякъде по пода и стените. Някой поврежда мебелите, като ги нарязва и надрасква, а пианото в къщата засвирва само.

Още по-страшни са пожарите, които започват спонтанно да пламват около къщата. Въпреки, че семейство Даг винаги успява да ги изгаси, те са много чести, например в един ден се случват осем пожара.

Ситуацията се влошава, когато самите членове на семейството стават мишена на неизвестната сила. Към тях започват да летят различни предмети, опитвайки се да ги убодат, порежат или наранят. Кана с вода се издига сама и полива някое от децата или възрастните.

Има и случаи, в които невидимата сила дърпа косите или бута хората. Започват да чуват зловещи гласове. Отначало от ъгъла се чува груб мъжки глас, който прави заплашителни изявления. Веднъж гласът изревава към едно от децата: „Искаш ли да отидеш по дяволите с мен?“, а друг път вика: „Аз съм Дяволът, а ти ще бъдеш в моите нокти!“.

Гласът преследва хората из стаите подигравайки се на опитите им да намерят логично обяснение на паранормалните явления. Присмива им се, когато правят грешки, нарушава спокойствието им в най-неподходящите моменти и им създава големи проблеми.

Той отговаря на въпроси, отправени към него, но отговорите му често нямат никакъв смисъл. На въпроса след всеки инцидент „какво е и защо се случва всичко“, той винаги отговаря различни неща.

Веднъж заявява, че е духът на човек, който е умрял в къщата, друг път, че всичко е причинено от Дявола, трети път, че е от черна магия, а веднъж дори казва, че той прави всичко това, защото е Ангел …

Къщата на Даг в началото на 20 век

Гласът се променя по тембър и тон – от глас на старец става глас на млад мъж, почти дете, понякога е палав, друг път ръмжи като звяр. Този мистериозен глас става много настоятелен и много съседи и гости на дома също го чуват.

Сякаш всичко това не е достатъчно и скоро в къщата започват да се появяват страховити същества. Един ден Дина изкрещява посред нощ, и когато възрастните се втурват в спалнята й, тя заявява, че „голямо черно нещо“ дърпа чаршафа й.

Възрастните веднага й повярват, защото виждат с очите си как чаршафът виси във въздуха, сякаш нещо невидимо го държи. Дина проплаква, че черното същество „току-що е прескочило леглото й“. Тогава Джордж взима камшик и го подава на дъщеря си, като й казва да се защитава от нападателя.

Четете още: На семейна снимка се появява призракът на тийнейджърка

Момичето удря „невидимото нещо“ с камшика и силен писък изпълва стаята, след което Дина съобщава, че съществото е изчезнало.

Друг случай е, когато децата играят в двора и твърдят, че са видели „висок мъж с глава на крава, раздвоени копита и рога, и голямо черно куче със светещи червени очи“.

Тези зловещи същества са виждани само от децата, но родителите им не се съмняват, че казват истината.

Скоро Джордж и Сюзън разбират, че странните явления по някакъв начин са свързани с Дина. Най-често те се проявяват на мястото, където е била тя. Момичето е основната мишена на атаките на невидимите сили.

Ужасеното семейство решава да извика местния свещеник Хорнер, за да благослови къщата и да изгони всичко зло оттам. Но появата на свещеника и неговите молитви само разгневяват злите невидими сили и те започват да се подиграват на Хорнер. Нещо изтръгва молитвеника от ръцете на свещеника и го хвърля във фурната.

Джордж води втори свещеник на име Бел, но невидимото зло отново се проявява. Непознат глас подигравателно пита Бел защо ги нарича “нечисти духове“, а след това започва да хвърля различни предмети по него.

Свещеникът, уплашен до смърт, веднага избягва от къщата, и когато изчезва от поглед, гласът променя тона си и става доброжелателен. Казва, че не е демон, а Ангел, след което започва да пее църковен химн. Чуват го много хора, както самото семейство Даг, така и съседите.

Скоро фермата е посетена от местния репортер и паранормален изследовател Пърси Уудкок, който разговаря със семейството, интервюира Дина и заключава, че тя е „привързана към дух, който живее в стара плевня във фермата“.

Пърси Уудкок и една от вестникарските статии за къщата на Даг

Уудкок завежда Дина в плевнята, придружени от тълпа любопитни хора, и я моли да се свърже с този дух, опитвайки се да установи диалог с него. Но всичко се обърква, защото безплътен глас ядосано извиква на Уудкок: „Махай се оттук или ще ти счупя врата!“. Гласът избухва в поток от ругатни и нецензурни думи, а върху лист хартия някой написва с молив още по-непристойни обиди към изследователя.

Уудкок търпеливо изчаква словесната атака да приключи, след което смело се скарва на духа, че говори подобни неща в присъствието на дете.

Духът сякаш утихва и през следващите пет часа Уудкок пита невидимото същество какво иска и му нарежда да остави семейството на мира. Тогава изведнъж духът напада физически Дина.

Грег Греъм, местен драматург и любител историк, го описва в дневника си така:

Когато очевидците се събраха, Уудкок се бори за душата на Дина и помоли този призрак или каквото и да е той, да я остави на мира. Те започнаха да спорят за философия, теология, природата на Бог, доброто и злото. Когато той прогонваше призрака, Дина започна да се държи сякаш е удряна, ритана или драскана. Беше много жестоко спрямо момичето.

По време на този изтощителен разговор зловещото същество казва, че не иска да навреди на семейството, а прави всичко само за собствено забавление. Последователно твърди, че е Дяволът, Ангелът и духът на 80-годишен мъж, починал там преди 20 години.

Изненадващо, след дълги преговори гласът се уморява и се съгласява на следващия ден да остави семейството на мира. На другата сутрин децата на Даг твърдят, че са видели висок старец в бяла роба да върви до тях. Той се сбогувал с децата, вдигнал ръце и изчезнал „в проблясък на пламък“.

Всички тези събития продължават три месеца и са добре засвидетелствани от няколко души, а седемнадесет уважавани членове на общността, включително политици, полицаи и духовници, подписват клетвени декларации, че всичко е истина.

Подозирайки, че духът може да се върне, Джордж и Сюзън решават да изоставят осиновената си дъщеря Дина Маклийн, като я изпращат в сиропиталището Fairknowe Home в Броквил, Онтарио.

С това зловещите преживявания на семейство Даг приключват и през следващите сто години всичко изглежда спокойно във фермата.

През 2014 г. изследователят Крис Лукнър се срещна с Шарлийн Лабомбар, настоящата собственичка на къщата на Даг.

Шарлийн му разказва, че когато била тийнейджърка, чула някой да се изкачва по скърцащите стари стълби и да спира пред нейната врата.

Решава, че това е шега на брат й. Тя рязко отваря вратата и вижда, че на прага няма никой. Това я плаши много. Оказва се, че нейните брат и сестри многократно са виждали как вратата на последния етаж се отваря и затваря сама.

Някои от децата на Шарлийн твърдят, че са виждали призрачно малко момиченце в бяла рокля да слиза по стълбите, да тръгва надолу по коридора и да излиза през вратата на кухнята. Покойният съпруг на Шарлийн също се заклел, че и той веднъж е виждал призрак.

Изведнъж се появява история, че семейство Даг са имали и друга малка дъщеря – Елиза Джейн, която умира точно в онези месеци, когато духът ги притеснява.

Надгробната плоча на Елиза Джейн в местното гробище

Смъртта й е мистериозна и ужасна – дрехите й внезапно се запалват без причина и тя умира от изгарянията. Възможно е именно това момиче в бяла рокля да са виждали децата на Шарлийн …