По-долу Ви представяме няколко истории за срещи с феи, случили се през XIX и XX век. Феите са свръхестествени създания, които приличат на малки хора.
Повечето от тези истории са се случили в Обединеното кралство, Ирландия и САЩ.
Самодивите ще я вземат завинаги
През 1853 г., в деня на лятното слънцестоене, в графство Донигал, Ирландия, Нийл Колтън, заедно със сестра си и братовчед си, берат горски плодове в гората близо до къщата им. Изведнъж тримата чуват приятен звук.
Заобикаляйки няколко големи камъка, децата виждат група от шест – осем човечета, танцуващи в кръг. Щом човечетата забелязват децата, една „жена“ в червена рокля се отделя от тях, изтичва до децата и ударя сестрата на Нийл в лицето със зелена пръчка.
Децата се изплашват и хукват към къщи, но щом стигат до дома, момичето пада на земята като умряла. След като чува за нападението на феите бащата на Нийл веднага вика свещеник, който четейки псалми успява да спаси момичето от състоянието, подобно на смърт. Свещеникът казва, че „ако момичето отново попадне в гората и момчетата избягат без нея, тогава самодивите ще я вземат завинаги“.
Танцуващите фигурки
През август 1862 г. двамата работници Дейвид Еванс и Еван Луис се връщат от Брекън, Уелс, с товар дървен материал. Те пътуват за Ню Куей и спират да починат близо до малка ферма. Наблюдавайки жътварите, работещи на полето, Еванс забелязва редица от около 50 фигурки, изкачващи се по склона на около 370 метра. Когато посочва групата на Луис, първата от фигурите стига до върха на хълма и веднага започва да танцува.
Скоро всички фигури стигнат върха и започват да танцуват заедно в голям кръг. Докато Еванс и Луис ги наблюдават, фигурите танцуват все по-близо и по-близо до центъра на кръга, движейки се в спирала. Когато всяка фигура достига центъра на кръга, тя веднага изчезва!
След като всички човечета изчезват по този начин, те се появяват отново в кръга един по един и правят още един кръг, преди да изчезнат обратно по същия начин, но повече не се появяват.
Еванс и Луис казват на първия срещнат човек на пътя, възрастен мъж, какво са видели и го питат дали знае кои може да са танцьорите. Самият той няма представа, но споменава, че дядо му разказвал, че в околността танцуват самодиви.
Феите и пощенската каруца
През 1887 г. фолклористът Уилям Мартин е на почивка на остров Ман, намиращ се в Ирландско море. Когато среща кочияш на пощенска каруца, той му разказва любопитна случка, случила се с него през лятото на 1884 г. Онази вечер водачът на пощенската каруца отива, за да вземе пощенските торби от квартала и да се върне в събирателния център.
След като събира пощата кочияшът се връща и само на 10 километра от края на пътуването си се натъква на група феи, облечени в червено и носещи фенери. Феите спират коня и каруцата, хвърлят пощенските торби на пътя и започват да танцуват около торбите.
Кочияшът се опитва да събере торбите, но щом успява да сложи една от тях в каруцата, малките човечета в червени роби я изхвърлят отново и отново. Това продължава до зори, когато феите най-накрая си тръгват, а водачът на пощенската каруца пристига на местоназначението си с няколко часа закъснение и невероятно раздразнен от инцидента.
Инциденти в Дартмур
В изданието от 1928 г. на Proceedings of the Devonshire Association е публикувано писмо от г-жа Г. Хърбърт, което разказва за два странни инцидента, които тя е преживяла, и които според нея свидетелстват за съществуването на феи.
През 1897 г., в Дартмур, Англия, когато Хърбърт е на седем години, тя излиза на следобедна разходка. Забелязва малко човече – само 45 сантиметра високо, под надвиснал камък. Има набръчкано лице, на главата си островърха шапка, леко наведена напред и носи малки къси панталони. Изведнъж то изчезва.
Уплашеното момиче бяга до вкъщи и разказва на майка си какво е видяло, но тя се изсмива и я нарича „лъжкиня“.
28 години по-късно, през 1925 г., в един слънчев следобед 35-годишната Хърбърт язди кон през блатата на Дартмур. Тя познава тези мочурища като петте си пръста и познава добре района, но изведнъж необяснимо се изгубва.
Осъзнавайки, че вероятно е объркана от феите, които си играят с нея, Хърбърт предприема действия, като обръща джобовете на дрехите си наопаки като мощно средство срещу приказна магия. Това върши работа … Всичко около нея отново става познато и тя успява да се прибере безопасно.
Кучета разкъсват малък човек на парчета
През май 1913 г. младите братя Силби, Сид и Клайд Латем, събират памук в семейната ферма близо до Фармърсвил, Тексас, когато кучетата им започват да лаят неистово. Момчетата отиват да проверят и установяват, че двете кучета лаят яростно човече, високо около 45 сантиметра, облечено със зелени дрехи и зелена шапка.
Ръцете му висят смешно отстрани, сякаш са закачени за тялото, а зеленият костюм е по-скоро като гащеризон, който покрива цялото му тяло. Това е всичко, което момчетата имат време да видят, защото кучетата изглеждат ужасени и не на себе си. Нахвърлят се върху малкия човек, като го разкъсват на парчета, разпръсквайки кръв и органи.
Децата са шокирани, но се връщат към работата си, без да знаят какво да мислят. Кучетата ги последват и остават с тях до края на деня, сякаш се страхуват да се отдалечат от хората.
Няколко пъти братята се приближават до останките на малкия човек, за да се уверят, че те наистина са истински. Когато вечерта разказват на родителите си за инцидента, те не им вярват, а на сутринта на мястото няма нищо – останките и следите от кръв са изчезнали.
Четете още: Мистериозната история на швейцарски фермер отвлечен от феи
Оплетен в косите
През 1937 г. Английското общество за изследване на феи получава писмо от млада жена, която е имала много странна среща в стара къща в Глостър. Къщата е с градина, а в съседство има гора от букови дървета.
Един ден след като измива косата си, младата жена отива в градината, за да остави косата си да изсъхне и да се наслади на пейзажа. Щом пристига там тя усеща нещо странно да я дърпа за косата.
Момичето вижда мъж, висок около 23 сантиметра, ужасно грозен и сбръчкан. Той се е вкопчил в дългите й коси и сякаш се е оплел в тях.
Кожата му е с цвета на падналите есенни листа, говори бързо с висок и писклив глас, че тя няма право да идва там. Тя го откача от косата си и той изчезва в гората.
Малък мъж излиза от къпиновия храст
През 1948 г. 10-годишното момче Ейдриан Рейнолдс е на почивка със семейството си в град Хоршъм, Англия. През една лунна нощ той излиза да постави капани за зайци и приклеква наблизо, за да види дали може да хване нещо.
След кратко тихо чакане вижда мъж висок 45 сантиметра да излиза от къпиновия храст до него. Това странно създание изглежда не знае, че наблизо има човек, така че Ейдриан го огледжа добре.
Лицето му е без брада и има заострен нос, ръцете му са по-дълги спрямо тялото. След известно време странното човече изчезва в храстите, а момчето побягва възможно най-бързо. На следващата сутрин той разказва всичко на родителите си, но те му се изсмиват.
Няколко дни по-късно момчето пътува с двуетажен автобус през града и отново забелязва малък космат мъж да се скита из градската градина, този път посред бял ден.
Малък мъж с лопата край пътя
На 30 април 1973 г. британската писателка Мери Трейдголд, автор на детски книги, пътува с автобус на остров Мъл, когато автобусът спира, за да пропусне идваща кола. Когато Трейдголд поглежда отстрани на пътя по време на тази маневра, тя забелязва мъж с лопата, който копае дупка. Той е необичайно дребен мъж, не повече от 45 см.
Носи син комбинезон и бяла риза, която сякаш свети, с набрани ръкави, косата му е къдрава и кестенява, изглежда доста млад. На земята до него лежи чувал. Мери се взира в този малък мъж за около четири секунди, достатъчно дълго, за да се увери, че гледа истинско живо същество, а не някаква статуя.
След това автобусът тръгва. Тя се опитва да се обърне, за да погледне малкото човече, но не успява да го зърне повече.
Фея в цветето
В броя от май 1977 г. на американското списание FATE, посветено на истории за странни събития, е отпечатано писмо от Синтия Монтефиоре, описващо две странни неща, които е видяла в къщата на майка си в Съмърсет, Англия.
Един ден Монтефиоре е в градината с майка си, която й показва как да реже палисандрово дърво. Те стоят от двете страни на дървото, когато майка й изведнъж слага пръст на устните си, показвайки, че трябва да мълчат. След това тя посочва едно от цветята. Там, вътре, седи жена висока два пръста, с красиви криле като на водно конче.
Тя е бледорозова на цвят с дълга сребриста коса и насочва малка пръчка със светещ връх към центъра на цветето. Двете жени наблюдават тази малка жена около две минути. След това тя размахва криле бързо като на колибри и продължава да насочва пръчката си към цветето. И изведнъж просто изчезва …
По-късно, Монтефиоре седи под дърво в градината и чете книга, когато забелязва някакво движение пред себе си. Тя поглежда нагоре и вижда нещо, което изглежда като човешка фигурка в кафяв костюм, тичаща от моравата към млад смърч, където изчезва. Фигурката е висока около 45 сантиметра. Монтефиоре отива и поглежда зад дървото, но не може да открие нищо необичайно.
Фея на терасата
В една лятна вечер през 2005 г. мъж и приятелката му си почиват в къщата на техен приятел в Чикора, Пенсилвания. Къщата се намира в гъста гора и те се наслаждават на залеза от задната тераса. Говорят си, а нощта става все по-тъмна и прохладна. Терасата, пълна със саксии с цветя, е осветена от една единствена лампа.
Тогава чуват странен шум в саксиите с растения много близо до лампата. Обръщат се в тази посока точно навреме, за да видят как някакво странно създание бързо се „изстрелва във въздуха“ от саксията.
Съществото е високо около 30 сантиметра. Има човешка глава с дълги заострени уши и нещо, увито около тялото му. То замръзва във въздуха за миг, а след това крилата му се разтварят, разгъвайки се около тялото му и то заприличва на женско.
Крилата не са като тези на пеперуда, а по-скоро като на прилеп. Изглеждат от мембрана, простираща се от пръстите на ръцете до пръстите на краката, и там, където свети лампата, се виждат вени в мембраната. Цялото малко същество свети леко със зеленикава светлина.
След като увисва във въздуха още миг, малкото създание прелита през терасата и изчезва в тъмната гора. Единствената дума, с която очевидците описват видяното е „фея“.
