Изследователи разбиват кода на Писмото на Дявола, написано от монахиня през XVII век


През 1676 г. сицилианската монахиня Мария Крочифиса дела Концеционе твърди, че е получила писмо от самия Принц на мрака – Дявола.

Писмото е написано в мистериозен код, който обърква учените в продължение на векове. Наскоро екип от изследователи използва софтуер, открит в Тъмната мрежа, за да го дешифрира. Какво откриват те? И какво ни казва за монахинята, Дявола и историята на криптографията?

Мария Крочифиса дела Концеционе е родена като Изабела Томази през 1645 г. Тя е потомък на аристократичното семейство Томази, което включва известния писател Джузепе Томази ди Лампедуза.

Разшифровано е писмо, за което се предполага, че е написано от монахиня, обладана от Сатаната

На 15-годишна възраст тя постъпва в бенедиктинския манастир Палма ди Монтекиаро в Сицилия, където приема името Мария Крочифиса. Тя е известна като талантлива музикантка и художничка, но също така склонна към халюциниране и пристъпи на истерия. Мария вярва, че често е обладавана от Дявола, който се опитва да я отклони от вярата.

На 11 август 1676 г. тя е открита в безсъзнание в килията си, с мастилени петна по ръцете и лицето, и писмо на бюрото. Писмото е написано на непозната азбука, съставена от 14 символа и 500 букви.

Жената твърди, че писмото й е продиктувано от Дявола по време на едно от обсебванията й, и че няма представа какво означава. Тя и другите монахини вярват, че писмото е „капан, поставен от Сатаната, за да я накара да се отрече от Бога“.

Писмото се съхранява в архивите на манастира в продължение на векове, заедно с други писания и картини на Мария Крочифиса. Това е едно от няколкото кодирани писма, които тя създава през живота си, но единственото, което оцелява. Много учени и криптографи се опитват да разбият кода, но никой не успява.

През 2017 г. група изследователи от Научния център Лудум в Сицилия получават копие от писмото и решават да опитат нов подход.

Те използват софтуер, който откриват в Тъмната мрежа, и за който смятат, че е използван от Разузнавателните служби за разбиване на кодове. Софтуерът използва Изкуствен интелект и дълбоко обучение, за да сравни символите в буквата с различни азбуки и езици.

Изследователите подготвят софтуера с древногръцки, арабски, латински и рунически азбуки, както и с някои измислени символи. След това му подават текста на писмото и изчакват резултатите.

За тяхна изненада софтуерът успява да дешифрира 15 реда от писмото, разкривайки смесица от езици и препратки.

Дешифрираният текст разкрива странно и непоследователно послание, пълно с богохулства и обиди срещу Бог, Исус и Светия Дух.

Четете още: Смразяващи писма, изпратени от неидентифицирани серийни убийци

Писмото също така изразява някои философски мисли за човешката природа, свободната воля и злото. Ето някои откъси от писмото:

– „Бог мисли, че може да освободи смъртните.“

– „Тази система не работи за никого.“

– „Може би сега Стикс е сигурен.“

– „Светата Троица е мъртва тежест.“

– „Никой не може да ни плати.“

– „Всички сте пламъци.“

– „Цял си огън.“

– „Цял гориш.“

Изследователите заключават, че писмото всъщност не е написано от Дявола, а от самата Мария Крочифиса.

Те предполагат, че тя владее добре езици, което й позволява да измисли кода, и че може да е страдала от психично заболяване като шизофрения или биполярно разстройство, което я кара да си представя диалози с Дявола.

Също така отбелязват, че някои от фразите в писмото са подобни на тези в други исторически текстове, като „Принцът“ от Николо Макиавели или „Градът на Бога“ от Свети Августин. Това показва, че Мария Крочифиса е била добре начетена и повлияна от различни източници.

Изследователите публикуват откритията си в статия, озаглавена „Дяволското писмо: криптографска мистерия от 1676 г.“. Те получават много запитвания от любопитни хора и сатанински секти, които искат да научат повече.

Писмото от Мария Крочифиса е поглед към историята на религията, културата и психологията в Европа от XVII век.

По това време Европа претърпява големи социални и политически промени, като възхода на абсолютизма, национализма и колониализма, упадъка на феодализма и последиците от Тридесетгодишната война. Това е период на научни и художествени иновации, както и на религиозни конфликти и преследване.

Католическата църква е изправена пред предизвикателства от протестантската реформация, Просвещението и възхода на секуларизма. Тя отговори с Контрареформацията, която има за цел да реформира Църквата отвътре и да се бори с ереста и инакомислието. Църквата насърчава култа към светци и мощи, както и практиката на екзорсизъм и лов на вещици.

В този контекст много хора имат религиозни видения, чудеса и обладавания, които често са тълкувани като „признаци на божествена или демонична намеса“.

Някои от тези хора са почитани като светци или мистици, докато други са заклеймявани като еретици или вещици. Някои от тях са се занимавали с криптография, или за да скрият съобщенията си от врагове, или за да комуникират със свръхестествени същества.

Мария Крочифиса е една от тези хора. Тя живее във време и място, където границите между реалността и фантазията, между вярата и разума, между Бога и Дявола, са размити и оспорвани. Писмото й е свидетелство за нейната лична борба …


Подобни статии