Изследванията на проф. Брус Грейсън за преживяванията, близки до смъртта

Изследванията на проф. Брус Грейсън за преживяванията, близки до смъртта …

В наскоро издадената си книга, психиатърът Брус Грейсън (Bruce Greyson) обобщава 50 години работа с пациенти с преживявания, близки до смъртта (Zona666.com).

Той се опитва да разбере какво са видели в действителност и как това е повлияло на бъдещия им живот. Професорът пише за онези, които в моментите на клинична смърт “летят през тунела“, „висят над собствените си тела“, „отиват в Рая или Ада“, „общуват с починали роднини“, „виждат Исус“ и т.н.

Според Грейсън, той изучава тези явления, защото напълно вярва, че те са реални, и че не са халюцинации.

В скорошната си книга “След” (After), ученият предоставя много примери и такива истории, включително следната:

„Един понеделник сутринта, 56-годишният шофьор на камион Ал Съливан тръгва за работа, но преди да успее да седне зад волана, той получава тежък инфаркт. Следващото нещо, което си спомня е как поглежда надолу към тялото си, лежащо на операционната маса.

Интересно му е да види, че гърдите му са прорязани и отворени, а сърцето се вижда. Очите му са покрити с тиксо, което често се прави, когато пациент е приет в болница в безсъзнание и не може да мига.

Вниманието му е привлечено от мъж в костюм на хирург, който крачи из стаята до тялото му, клатушка се и пляска с лакти като пилешки крила.

След това, Съливан отново „влиза“ в тялото си, и когато се събужда му казват, че е претърпял четворен коронарен байпас. Тогава в стаята му влиза друг лекар и Съливан го разпознава като същия хирург, който махал странно с ръце.

Хирургът го пита как се чувства и Съливан казва, че е добре. Пита хирурга какво именно е правил, когато размахвал нелепо лакти в операционната. Хирургът го поглежда шокиран и същевременно раздразнен. Пита го: “Кой ти каза за това?“.

Хирургът заявява на Съливан, че е направил всичко както трябва, щом сега пациентът е жив и всичко е наред с него, след което напуска стаята. Съливан решава, че случайно е „шпионирал“ нещо много лично.

По един или друг начин, този случай ясно показва, че явленията, близки до смъртта, или поне някои от тях, определено не са някаква „игра“ на засегнатия мозък или халюцинации.

Защото как тогава Съливан може да види какво прави хирургът?“

Когато Брус Грейсън разбира за този случай, той специално се свързва с въпросния хирург и го пита дали наистина е направил нещо нестандартно преди операцията? Хирургът му казва, че да …, имало такъв случай, когато той ходел и размахвал лакти преди операцията.

Тъй като вече бил дезинфекцирал ръцете си и се опитвал да не докосва нищо, но трябвало да посочи необходимите инструменти на медицинските сестри. Отстрани изглеждало, че размахва лакти в различни посоки.

Следващата история се случва с 20-годишно момиче на име Холи, което е прието в болница във Вирджиния след предозиране с наркотици.

Тогава д-р Грейсън все още е студент. Целта му била да разпита приятелката на момичето, за да разбере какви вещества приема.

Срещнал се със Сюзън, близо до стаята, където пострадалата лежала в безсъзнание. Отвел приятелката й в съседната стая, за да говори с нея там.

На следващата сутрин, Холи дошла на себе си, и когато Грейсън отишъл в стаята й, тя веднага казала: „Помня те, беше тук снощи!“. Това прозвучало странно, защото Холи никога преди не се била срещала с Грейсън, а и била в безсъзнание, когато той влязъл в стаята й снощи.

Тогава момичето му казало, че снощи „видяло“ как Грейсън се е срещнал със Сюзън и как след това са влезли в съседната стая, а тя ги „е последвала“.

Тогава Холи много точно предала целия разговор на Грейсън със Сюзън. Тя казала също, че след това докторът отишъл да смени вратовръзката си, тъй като на нея имало червено петно от доматен сок. И наистина, той я бил изцапал със сок малко преди срещата с приятелката й.

Оказва се, че в момента, когато тялото на Холи лежало в безсъзнание в отделението, нейната душа или астрално тяло (или нещо друго) се е „скитало“ из болницата. След това се е „завърнало“ в тялото на момичето.

Четете още: Не гледайте реалността само през физическите си очи

Именно този инцидент с Холи вдъхновил Брус Грейсън да проучи преживяването близо до смъртта. Той прави това почти 50 години, съчетавайки го със стандартната работа на психиатър.

В книгата си, Грейсън цитира много такива истории, на които е попадал лично. В същото време, той не се опитва да убеди читателя, че е намерил доказателства за съществуването на „духовно измерение“ или „живот след смъртта“, но ясно посочва, че това, което е изучавал, не е халюцинации, а е нещо съвсем реално.

Грейсън посочва, че това е много трудно за разбиране, още по-малко за приемане. Той сравнява тези истории с приказките за средновековни пътешественици:

„Представете си например Марко Поло, който се завръща у дома след приключения в далечни страни и описва на европейската общественост екзотично животно, което е срещнал. Животното може да пътува цял ден в пустинята без вода и има две гърбици. 

Самите слушатели никога не са виждали това същество – камилата. За тях изглежда абсолютно фантастично! Те са научили за това само от думите на пътешественика и затова е много трудно да приемат факта, че това създание може да бъде истинско.

По същия начин в нашия свят е много трудно да повярваме, че има нещо друго извън смъртта, и че има друго измерение, в което човешката душа може да се движи, без да бъде забелязана от никой жив, но имайки възможност да наблюдава всичко отвън.

Скептиците безмилостно ще осмиват онези, които се осмеляват да повярват в това, защото за тях “камили” не съществуват!“

По време на работата си по изучаването на преживяването в близост до смъртта, Грейсън се сблъсква с друго любопитно явление – хората, преминали през такова преживяване, променят възгледа си за смъртта, те вече не изпитват страх от нея.

Опитват се да живеят пълноценно, намират радост дори в малките неща. Защо да страдат, да се дразнят и измъчват …? Животът не е създаден за това, а какво ще се случи след него, те вече знаят.