Зловещи видения на места, където са се случили трагични инциденти (част 2)

Към Част 1 – ТУК. Зловещи видения на места, където са се случили трагични инциденти и бедствия …

Независимо дали това е масова халюцинация или не, подобни явления се появяват и на други места, където хората също загиват от цунами и земетресения (Zona666.com).

Например, през март 2011 г. в Япония, силно земетресение от 9 по Скалата на Рихтер, създава опустошително цунами, което удря източното крайбрежие на страната, в района на Тохоку. По време на това бедствие, освен смъртта на 16 хиляди души, пострадва и атомната електроцентрала Фукушима, която създава най-голямата ядрена авария от времето на Чернобил.

Цели области са опустошени и заприличват на кадри от филм за Апокалипсиса или военна зона, където всеки обект е унищожен. Точно както в Тайланд, оцелелите местни жители скоро започват масово да виждат призраци.

Те разказват за цели тълпи от полупрозрачни силуети на хора, стоящи на входа на разрушените супермаркети и руините на магазините, разхождайки се по разрушените паркове, както са правили приживе, или да се скитат сред руините на разрушените си домове.

Няколко наблюдения изглеждат особено зловещи.

Хора съобщават, че виждат призрачни силуети, които се движат, сякаш се опитват да избягат или да плуват далеч от вълната на цунамито. Тези призраци минавали покрай живите и веднага изчезвали във въздуха.

Други зловещи случаи се отнасят, когато оцелели местни жители се срещат със съседите си, които сякаш също са оцелели и разговарят с тях. По-късно, случайно разбират, че съседите им всъщност са починали, и че са разговаряли с призраци.

Една възрастна жена от Онагава (Onagawa), която умира при цунамито, се появява в бежанския лагер и иска да й се даде чай, и да се стопли. Когато хората я видели, веднага разбрали, че това е мъртвец. Жената изглеждала така, сякаш вече е започнала да се разлага. Оставяла след себе си локва от гнилоч и морска вода. Но, никой нямал смелостта да й каже директно за това и само мълчаливо й подали чаша чай.

Японските таксиметрови шофьори също съобщавали за призрачни пътници. Това се случвало особено често в град Ишиномаки (Ishinomaki), префектура Мияги. Там, от цунамито са загинали най-малко 6 хиляди души, много от които така и не са открити. Освен това, тези явления не изчезнали след няколко седмици, както в Тайланд, а продължили няколко месеца.

Четете още: Окултния изследовател Реймънд Мууди и използването на психомантеум

Един от шофьорите описва, че 2 месеца след инцидента, той качил млада жена в таксито си, която го помолила да бъде откарана от Ишиномаки до Минамихама – район, който буквално бил заличен от лицето на Земята от цунамито. Когато шофьорът казал на жената, че не е останала нито една сграда там, жената спокойно го попитала:

„Значи съм мъртва?“

И веднага след това се разтворила във въздуха.

Зловещи видения

Други таксиметрови шофьори съобщават за пътници, които също се разтварят във въздуха, въпреки, че в началото изглеждали като истински хора. Дишали, говорели и приличали на обикновени хора.

В един от тези случаи, пътникът дал на таксиметровия шофьор конкретен адрес, и когато пристигнали се оказало, че къщата е напълно разрушена. Когато таксиметровият шофьор се обърнал назад, за да съобщи на пътника за това, на задната седалка нямало никой.

Любопитно е, че никой от таксиметровите шофьори не е почувствал нещо ужасно или зловещо, дори когато разбирали, че това е призрак. Може би, защото по някаква причина призрачните пътници били предимно млади момчета и момичета, които изглеждали привлекателни, а не ужасни.

Много по-страшни призраци се появяват пред други хора, включително пред местния жител Каншо Аизава.

Той споделя:

„Има призраци без глава или призраци с разкъсани ръце или крака. Има такива, чиито тела са били напълно разрязани наполовина. Тези хора са били убити и осакатени по подобен начин по време на бедствието и са останали в такова състояние, сякаш са „окачени“ между два свята.“

Друг очевидец от местните жители вижда призраци на удавени хора:

„Всички бяха покрити с кал, от главата до петите. Те стояха само на няколко метра от мен и ме гледаха, но не се страхувах от тях. Просто стоях и си мислех: „Защо са в мръсни дрехи? Защо не могат да си сменят дрехите? Може би нямат пералня?“. Приличаха на истински хора, но „премигваха“ като призраци във филм.“

Следва продължение …