Зловещият стригой от хърватския град Кринга

Стригой (на румънски: strigoi) в румънската митология е зъл дух, мъртвец, излязъл от гроба си и бродещ нощем.

Думата е производна от румънската дума strigă, свързана на свой ред с италианското strega, което означава вещица.

Използват се различни наименования за това митологично същество: в Ардял, Мунтения и Олтения — стригой или морой; видма или върколак в Буковина, вампир при мегленорумъните.( източник Уикипедия)


В Хърватия, на полуостров Истрия, се намира малкият, сънен крайбрежен град Кринга. Днес това е място, където туристите могат да се отпуснат край живописни каменни къщи и цъфтящи градини, но някога там е живяло същество, което е предизвикало свръхестествен ужас у всички.

Историята на стригой от Кринга изглежда е първата история в Европа за реално живял мъж, който се превърнал в кръвожадно чудовище и тероризирал цялата околност.

През 16-17 век много хора в Хърватия се страхували от това, което те наричали стригой (стригомон или страгун). Вярвало се, че това е магьосник или вещица, който ловува хората нощем и пие кръвта им. Особено обичали кръвта на вдовици и на млади и красиви жени. Те можели да проникнат в къщата, но понякога чукали на вратата и ако не им отвориш, смъртта можело да бъде избегната. Един от тези стригой живеел в Кринга, който тогава бил село. Отначало той бил просто човек на име Юра Грандо Алилович или Юра Грандо. Той бил роден през 1579 г. и починал от неизвестна болест през 1656 година. Погребан е в местното гробище.

Но скоро слухът започнал да витае в селото, че през нощта непознат ходел по улиците, чукайки на вратите. Тези, които го видели, отбелязали, че той е много приличал на починалия Юра Грандо. Скоро в селото зачестили странни болести и смъртни случаи и хората забелязали, че тези, в чиито къщи покойният Грандо почукал, умирали.

Най-много пострадала вдовицата на Грандо. Според нея през нощта нейният мъртъв съпруг многократно идвал в къщата й, нахвърлял се върху нея, биел я, галел я и брутално я изнасилвал. Вдовицата описва мъртвия си съпруг като усмихнат но в същото време се задушавал, сякаш постоянно му липсвал въздух.

В продължение на 16 години този ужасен мъртвец тероризирал Кринга. Легендите не разказват как точно е пиел кръвта на жертвите, и дали го е правел частично или докато жертвата му умре. Навсякъде се казва само, че този мъртъв човек е бил вампир(стригой ) и най-вече жадувал за човешка кръв.

Веднъж местният свещеник, отец Георгио се натъкнал на този стригой и лично се убедил, че хората не лъжат и че чудовището съществува. След това търпението на местните жители било изчерпано – оказало се, че чудовището не се страхува дори от свещеник! Първият лов на стригой бил обявен от човек на име Михо Радетич, той го проследил през нощта и се опитал да забие в сърцето му кол от глог. Учудващо дървеният кол просто не пронизал гърдите му, сякаш били от желязо. След това вампирът избягал.

Четете още:Демони и вампири: зловещата митология на Индия

Тогава група хора начело с отец Георгио отишли на гробището и изкопали ковчега на Грандо. Когато го отворили, те открили напълно неразложено тяло с бледа кожа. На лицето на Грандо имало голяма усмивка.

Отец Георгио казал:

„Виж, стригой, Исус ни спаси от Ада и умря за нас, но ти можа да почиваш в мир, стригой“, а след това забил кола в гърдите му.

Но и този път не могъл да пробие гърдите на вампира. Други хора също започнали да забиват колове и ножове във вампира, но без резултат.

На следващия ден отец Георгио решил да прочете молитвите, която изгонват злите демони, а след това един от мъжете, Стипан Миладжич, взел трион и отрязал главата на трупа. Веднага щом трионът разрязал кожата на вампира, от раната избълвала червена кръв и вампирът извикал.

Имало толкова много кръв, че течала и течала от обезглавения труп, докато напълнила целия ковчег. Това, което било направено с главата на вампира, не е посочено в легендите, но след това той вече не е идвал при хората през нощта и никога не е виждан по тези места.