Зловещата история на Пещерата на смъртта в Уисконсин


Индианците Уинебаго, живеещи по бреговете на река Уисконсин, разказват зловеща легенда за Пещерата на смъртта, чиито събития се случват малко преди белите колонисти да дойдат по тези земи.

Един ден двама индиански тийнейджъри отиват на лов за елени в район на гористи скали близо до селото им. Времето е ясно, а момчетата са опитни ловци и следотърсачи, но до вечерта не се прибират.

Два дни по-късно хората се разтревожват и десет мъже, които са най-добрите следотърсачи на племето, са изпратени да търсят момчетата.

Следотърсачите бързо намират следите на тийнейджърите, които се виждат между дърветата и водят до тъмна дупка под камъните. Никой не знае за тази пещера, а следите на момчетата водят навътре, но не и обратно, така че става ясно, че те са някъде под земята.

Решено е двама души да влязат и да проучат прохода на пещерата. Минават час, два, три, но те не се връщат и не отговарят на виковете на останалите. Изведнъж тези, които стоят отвън, чуват човешки гласове от дълбините на пещерата.

Гласовете пеят необичайно мелодична песен с „тъжни нотки“, но е толкова приглушена, че е невъзможно да се разберат думите или колко хора пеят.

Още няколко души влизат в пещерата, но и те не се завръщат. И като че ли колкото повече хора изчезват, толкова по-силна и ясна става далечната песен. В резултат на това от група от десет души остават само двама. Те уплашено побягват обратно към селото.

Разказват за странната пещера на своя водач Великия орел и още на следващия ден той изпраща голяма група от сто опитни воини в пещерата. Те решават да използват хитра тактика – да влязат в пещерата, образувайки жива “верига“, държейки се за ръце. Мислят, че така никой не може да ги нападне неочаквано.

Но изведнъж вторият на „веригата“ осъзнава, че първият просто е изчезнал. В един момент той държи ръката му, а след секунда в дланта му няма нищо. Момента, в който казва на третия за това, той също изчезва.

Така по веригата всеки следващ просто изчезва в тъмнината без писъци и шум, сякаш се изпарява във въздуха.

В крайна сметка някой от веригата най-накрая осъзнава, че ги заплашва неизвестна опасност. Оцелелите побягват обратно към изхода в паника. Когато са вече навън от дълбините на пещерата отново се чува тъжната песен.

Воините са много уплашени, този невидим враг се оказва много по-коварен и по-силен, отколкото са очаквали. Тогава на един от тях му хрумва нова идея. Решават да пуснат един разузнавач в пещерата, като го връзват здраво с въже.

Четете още: Странни изчезвания, паранормални явления и ужасяващи преживявания в парк Ел Малпаис

Човекът влиза в пещерата и въжето бавно се размотава, докато върви навътре. Тогава той внезапно спира да се движи, и когато въжето е издърпано назад на края му няма никой. В същото време възелът на въжето, с което човекът бил вързан около кръста си, все още е здраво затегнат.

Сякаш в един миг индианецът е престанал да съществува. Тогава всички отново чуват далечната бавна песен.

Великият орел осъзнава, че са изправени пред нещо свръхестествено. Той заповядва на хората си незабавно да се върнат в селото и обявява пещерата за „забранено място, на което никой да не ходи“.

Но вождът се обсебил от тази пещера и не можел да спре да мисли за нея. След известно време Великият орел и няколко воини отново отиват до странното място. Там е тихо, спокойно и не се чуват песни, затова се осмеляват да влязат вътре.

Те бавно се придвижват напред, осветявайки прохода с факлите си. Изминават доста дълъг път от входа без да изгубят нито един човек. И тогава изведнъж проходите започват да се стесняват, а таванът става все по-нисък, но Великият орел заповядва да продължат да вървят напред. Проходът става толкова нисък, че трябва да пълзят на четири крака.

Пътят ги отвежда в голяма зала, където пред очите им се разкрива ужасяваща гледка – навсякъде по каменния под лежат човешки скелети, има десетки или дори стотици от тях. Всички те са в едно положение – с лице надолу и с протегнати напред ръце.

Скелетите не са разпръснати, а са подредени в сложни комбинации, очевидно умишлено с някаква неизвестна цел. В средата на формите от скелети се издига огромен каменен трон.

Индианците са обхванати от ужас и се измъкват от това зловещо място възможно най-бързо. По-късно блокират входа на пещерата с камъни и забраняват на хората от племето дори да говорят за онова място, така че всички да го забравят.

Въпреки това пещерата не е забравена и за нея започват да се разказват легенди, давайки й името „Пещерата на смъртната песен“ или още „Пещерата на смъртта“.

Времето минава и през XIX век германският имигрант Пол Зайферт, който пристига в Уисконсин, се натъква на пещера в гората, която не е отбелязана на картите и чийто вход е блокиран с камъни.

По онова време, Зайферт и негов приятел претърсват района събирайки индиански артефакти от изоставени селища, за да ги продадат на колекционери. И определено са чували легендите за Пещерата на смъртта.

Те махат камъните от входа, влизат в пещерата, вървят дълго време по криволичещи проходи и стигат до голямата зала със скелетите. Останките все още лежат там, подредени в сложни форми.

Зайферт, който очевидно е смел човек, се кани да разгледа скелетите, за да събере оръжия и бижута от тях, когато внезапно мъжете чуват ужасен и силен звук, сякаш „вой и стенания на психично болни хора, които умират от мъчения”.

Този звук изобщо не прилича на красивата песен от легендата. Зайферт и приятелят му побягват бързо навън.

Те са толкова уплашени, че впоследствие не казват на никого за местоположението на Пещерата на смъртта, отнасяйки тайната със себе си в гроба.