Жена след изкуствена кома разказва: „Демонът ми каза – тогава ще получиш нещо по-лошо“

Жена след изкуствена кома разказва: „Демонът ми каза – тогава ще получиш нещо по-лошо!“ …


Кейти Макданиел от щата Вашингтон, САЩ, едва не умира и е поставена в изкуствена кома, поради проблеми с белите дробове. След случилото се тя пише книга за пътуването си в отвъдното.

Кейти страда от тежка белодробна недостатъчност и е поставена на изкуствено дишане, а преди това е въведена в изкуствена кома.

Прекарва три седмици в състояние, подобно на дълбок сън, под наблюдението на лекари. Но всъщност, според нея, по това време е била в друг свят – както по-късно разбира, в Ада.

Според Кейти, след като лекарят й казва, че ще й инжектира медикаменти и тя ще заспи, жената се „събужда“ на „опасно чуждо място“. Там тя вижда ужасни същества, които нарича „демони“, много тела на абортирани бебета и дори става жертва на насилие от група мъже, които й казват, че са болни от СПИН.

Изведнъж става нещо като „експлозия“ и Кейти е отнесена „в Рая“, където изживява нещо съвсем различно, а именно „блаженство като нищо друго“. 22 години по-късно, тя издава книга, наречена “Misfit in Hell to Heaven Expat” , в която разказва за странното си преживяване.

Кейти, която сега е на 75 години, наскоро дава интервю за Daily Star:

„Моите мемоари проследяват историята на семейството ми, предимно британско с малко ирландско докосване, после моите мъчителни преживявания близо до смъртта през 2000 г. до наши дни, докато продължавам да споделям небесното послание, че никой не трябва да отива в Ада.

Когато бях в кома се събудих в тъмното и скоро отнякъде се появи червеникаво сияние.

Стана някак мъгливо, топло и миришеше на нещо лошо. След това се проясни и започнах да чувам стенания и писъци някъде отстрани.

Помислих си: „Това определено е нещо лошо!“ и изведнъж отнякъде дойде Глас, който попита: „Знаеш ли къде се намираш?“. Мислите ми се втурнаха и единственото, за което се сетих, беше да му кажа: “В ада!“, след което той се засмя ужасно. Обърнах се и хукнах към тъмнината.”

Тогава Кейти започва да попада на различни места, всяко от които е по-лошо от предишното. Всяко от тези места има свой специален „сценарий“ на мъчение. Едно от най-лошите неща за нея е да бъде в коридор с ужасен демон, който й казва, че трябва да вземе това, което е зад една врата и да го пренесе до следващата врата.

„Демонът стоеше там със скръстени на гърдите ръце и сочеше къде трябва да отида. Влязох в тази стая и видях болнични колички с жени. Те носеха болнични ризи и краката им бяха широко разтворени встрани.

Пред тях седяха хора на столчета и ровеха между краката на тези жени. Изведнъж един от тях вдигна ръка, обляна в кръв и слуз, и ми каза: “Ела тук!“.

Те правиха аборти на тези жени, а този, който ми каза да се приближа държеше в ръцете си едно бедно малко дете, или по-точно това, което беше останало от него, и го сложи в моите ръце. Бях напълно шокирана, защото винаги съм била против абортите.”

Четете още: Ужасяващи неща, наблюдавани по време на сънна парализа

Демонът й казва да отнесе това дете в друга стая.

“Беше огромен склад, като компанията Костко, и имаше купища абортирани бебета. Беше твърде ужасно за мен и не можех да го понеса. Сложих бебето там и се върнах в залата, но демонът ми заповяда: „Върни се там!

Казах му, че не искам да ходя отново при жените и няма да го направя, а той само се усмихна и каза: “Тогава ще получиш нещо по-лошо.”.“

Кейти си спомня, че е затворила очи от страх, а когато ги е отворила отново, се е озовала на друго място в Ада, където вече бил друг „сценарий“ на нейното мъчение.

Според нея престоят й в този Ад е продължил цели две години. В един момент Кейти не издържа и започва да пее силно Коледни песни, а след това безкрайните й мъки внезапно приключват и тя усеща „експлозия“ около себе си.

“Беше като да се къпеш в любов. Всичко беше прекрасно и бях толкова щастлива, че всичко адско, което се беше случило преди, изчезна. Бях в блаженство от щастие.”

Тогава Кейти вижда свой стар приятел, който бил починал от левкемия.

„Помислих си: „Слава Богу, умрях и сега съм в Рая с него, което е страхотно.“. Той се обърна към мен и каза: „Кейт, имаш твърде много работа на земята.“. Аз си помислих: „О, не, изгонват ме!“ и изкрещях с пълна сила: “Не!“.

Казах, че искам да остана тук с него, но тогава той ме изхвърли и бум …, събудих се. Имаше ярка светлина и хора около мен. Помислих си: „Боже мой, отново съм в ада!“.

Бях ужасно объркана. Тогава дъщеря ми дойде и ми каза: „Мамо, ти наистина беше много болна и вече мислехме, че ще те загубим, но ти се върна и си добре!“.“

Лекарите казват на Кейти, че е почти чудо, че е оцеляла, но самата тя все още била съсипана да бъде лишена от нейното „блаженство“ и изгонена от Рая.

Сега Кейти очаква с нетърпение завръщането си в Рая, но първо иска да разпространи посланието, че от всеки един от нас зависи къде ще се озове след физическата си смърт.

„Изводът е, че ние сами създаваме свой собствен Ад или собствения си Рай.“