Дъската Уиджа и заплетеното убийство на Клотилда Маршан …
Първоначално дъската Уиджа е създадена за обикновено безобидно вечерно забавление, но през десетилетията се превръща в един от най-страшните и разпознаваеми паранормални елементи.
Смята се, че чрез дъската Уиджа духовете на мъртвите могат да общуват със света на живите, дори да преминат в нашия свят. И въпреки, че в по-голямата си част всички тези зловещи истории са от категорията на градските легенди и историите на ужасите край лагерния огън, някои съвсем реални случаи показват, че паранормалното наистина съществува …
През есента на 1929 г. две индианки Сенека (Ирокезите) от резервата Катараугус, Ню Йорк, САЩ, решават да направят сеанс с дъска Уиджа. Едната е 66-годишната билкарка Нанси Боуен, а другата – 36-годишната учителка Лайла Джимърсън.
Целта им е да намерят отговори на въпроса – кой стои зад неотдавнашното убийство на съпруга на Нанси Боуен – Чарли Боуен. Той също е бил лечител, а около смъртта му има много странни обстоятелства.
Боуен и Джимърсън разказват по-късно, че по време на сесията духът на починалия се свързва с тях чрез Уиджа и им съобщава, че е убит от жена на име Клотилда. Той дава пълно описание на външния й вид и адреса й на улица „Райли“ в Бъфало.
На Лайла Джимърсън името на жената й е запознато. Тя знае, че Клотилда е съпруга на парижкия скулптор Анри Маршан, който идва в индианския резерват няколко години по-рано, за да изучава културата на индианците.
Маршан е надарен скулптор и става известен със своите невероятно детайлни диорами, които са триизмерни миниатюрни сцени от ирокезката природа и история, създадени от различни материали.
Тези диорами със стъклени рамки, изложени в Държавния музей на Ню Йорк в Олбани, са много популярни сред посетителите. Когато обществеността започва да възхвалява Маршан, повече от диорамите са показани на тържественото откриване в Музея на Бъфало през 1929 г.
Именно, за да проучат по-подробно живота на индианците, Маршан и съпругата му Клотилда отиват в резервата Катараугус преди около 10 години. През годините те се свързват с много индианци, включително Лайла Джимърсън, която служи като модел за някои от неговите миниатюрни скулптури на индиански жени.
Клотилда не е само съпруга на талантлив скулптор, но и самата тя е талантлив художник, която успешно съчетава това с грижите за четирите им деца, които водят със себе си.
И така, Лайла изведнъж научава от духа, че Клотилда го е убила. Тя е шокирана, но това е само началото на историята …
Няколко дни след тази сесия, Нанси Боуен започва да получава писма от мистериозната личност “Мисис Дули”, в които тя заявява, че знае много подробности за смъртта на Чарли Боуен, и че Клотилда всъщност е вещица, използваща черна магия и проклятия.
Мисис Дули твърди, че Клотилда е убила съпруга на Боуен с черно проклятие, и че е наложила подобно проклятие върху самата Нанси.
В първото писмо на Мисис Дули се чете:
„Знам нещо тайно. Мислех, че е по-добре да ти кажа и да ти помогна с каквото мога. Това знам – Чарли Боуен беше убит от вещица от Бъфало. Тази французойка … Тя уби Чарли, защото той имаше добро лекарство за продажба в града. Нейните собствени отвари не действаха толкова добре, колкото неговите, така че тя реши да го убие … Тя уби много, много хора по този начин, както индианци, така и бели. Но нека ви кажа повече – тя каза, че е „счупила и друга кукла” – жена му Нанси.“
Четете още: Вампири съществуват, но те не са отвъдни същества, а живи хора
Нанси Боуен приема много сериозно тези писма и вярва, че Клотилда е не само виновна за убийството на съпруга си, но и че тази зла жена ще унищожи и нея.
Идеята, че Клотилда е вещица е допълнително подсилена в съзнанието й от факта, че жената открито бере гъби в местната гора. Това е обичайна практика в Европа, но странна и чужда традиция за индианците. Нанси мрази дивите гъби, наричайки ги „странни адски зеленчуци“.
Тя решава да отмъсти на Клотилда. Отчасти заради смъртта на съпруга си, отчасти за да „спре тази вещица завинаги“. Тя купува чук и бутилка хлороформ.
На 7 март 1930 г. Нанси почуква на вратата и Клотилда й отваря, без да подозира нещо нередно. Веднага щом отваря вратата, Нанси Боуен я напада с чука и я удря до смърт. После, за да е сигурна, че е мъртва, напъхва в гърлото на французойката парцал, напоен с хлороформ.
Тялото на Клотилда скоро е намерено от 12-годишния й син Анри Маршан-младши, когато се връща от училище. Той веднага изтичва до близкия Музей на науката в Бъфало, за да информира баща си за случилото се.
Когато властите пристигат, за да разследват, те успяват да установят, че две местни индианки са се навъртали близо до къщата малко преди нападението. Едната била по-възрастна, а другата – по-млада, вероятно оглеждайки къщата.
Скоро научават за връзката на Анри Маршан с Лайла Джимърсън и бързо става ясно, че имат любовна афера, което Маршан отрича в началото, но което е доказано от скрити любовни писма, открити в къщата му.
Когато Лайла Джимърсън е задържана като заподозряна, тя казва на полицаите за участието на Нанси Боуен и тя също е арестувана. При претърсване на къщата й са открити убедителни доказателства: кървави дрехи и част от счупените очила на Клотилда, които Нанси взема със себе си като трофей.
В отговор на “предателството” на Джимърсън, Нанси Боуен разказва на разследващите как в деня на убийството на Клотилда Лайла Джимърсън специално моли Анри Маршан да шофира колата си из града, за да даде време на Нанси да атакува Клотилда.
И двете казват на следователите, че всичко е започнало със спиритически сеанс, и че духът на убития съпруг на Нанси показва, че Клотилда го е убила.
Когато в пресата са публикувани статии за този случай с всички подробности, историята става истински бестселър. Журналистите отчасти вярват, че Клотилда е вещица и открито я наричат така в статиите си.
Това обаче не спасява Джимърсън и Боуен от етнически обиди, граничещи с расизъм, а също така води до множество атаки срещу местни индианци. Веднъж полицията нахлува в резервата и претърсва всяка къща в търсене на доказателства, заплашвайки индианците.
По време на процеса Нанси Боуен твърди, че чрез дъската Уиджа свръхестествени сили са я принудили да убие Клотилда. Тя казва, че първо се е опитала да използва проклятия и черна магия, за да й навреди, но след това решава да я убие.
На процеса Анри Маршан отново открито признава за аферата си с Лайла Джимърсън и заявява, че има много любовници сред местните индианки, което е „професионална необходимост“, тъй като той ги използва за модели за диорамите си. Той твърди, че съпругата му е била напълно наясно с аферите му, но не била против тях.
Адвокатът на Лайла Джимърсън се опитва да я представи като жертва на ревност и ярост, представяйки нейното участие като „престъпление от страст“. Що се отнася до Нанси Боуен, тя се смята за обикновена пешка в играта на Лайла и, че е твърде замесена в „магьосничеството на ирокезите“, за да осъзнае напълно сериозността на действията си.
По време на едно от съдебните заседания Лайла Джимърсън припада, и когато я откарват в болницата, й поставят диагноза „респираторно заболяване, свързано с туберкулоза“. В болницата Лейла започва напълно да отрича участието си в убийството, въпреки, че преди това е признала за това.
Вторият процес започва през март 1931 г. По време на него защитата на Джимърсън твърди, че тя по никакъв начин не е отговорна за убийството и не е оказвала натиск върху Нанси Боуен да го извърши.
Заявява се дори, че самият Анри Маршан е помолил няколко индианки да убият съпругата му, защото бил „уморен от нея“. Това не е потвърдено по никакъв начин и срещу Маршан не са повдигнати обвинения. По-късно той заминава за Олбани, за да се ожени повторно, този път за 18-годишната си племенница.
Лайла е оправдана, а Нанси Боуен е призната за виновна в непредумишлено убийство и получава присъда – затвор.
Не е ясно какви сили са се проявили чрез дъската Уиджа, за да повлияят на убийството на Клотилда и дали тя е вещицата, която убива съпруга на Нанси Боуен. Но това със сигурност е много странен случай, който показва, че обикновена дъска с букви върху нея може да има значително въздействие отвъд нашето разбиране …
