Душата на убит мъж обладава тялото на правнука му и посочва убиеца си
През март 2000 г. 32-годишният Джон Баркър от Арканзас, САЩ, е застрелян и въпреки, че полицията арестува заподозрян, остава неясно какво се е случило точно.
Много години по-късно роднините на Джон Баркър, включително неговият правнук Брейдън, който по онова време е на 7 години, отиват на гробището, за да посетят гробовете на починали роднини.
Изведнъж Брейдън, който никога преди не е ходил на гроба на Джон Баркър, нито дори знае къде се намира, изтичва пред тях към надгробната плоча. Когато стига до нея пада на колене и заплаква.
Той не знае нищо за прачичо си. Родил се е след смъртта му, а семейството не говори за Джон Баркър, така че поведението му зашеметява всички.
Но роднините му са още по-шокирани, когато Брейдън започва да говори неща за Джон преди фаталния инцидент, сякаш той е Джон Баркър в миналия му живот.
Според Морган, майката на Брейдън, синът й се е променил много след случилото се на гробището.
Наскоро в телевизионното шоу “The Ghost Inside My Child“, което се фокусира върху паранормални събития, включващи деца, Морган казва:
“Той ми каза: “Мамо, тук е само тялото му, а не душата му.” и съобщи, че вижда Джон в сънищата си всяка нощ и се чувства като Джон в тези сънища.
Аз строго казах на Брейдън, че това не може да бъде, защото никога не е познавал чичо Джон, а той избухна в истински гняв и извика: “Бях там в нощта, когато беше убит!”.
Никой от нас не е казвал и дума за чичо Джон, за смъртта му или нещо друго в разговор с Брейдън. Той не беше роден, когато чичо му Джон бе убит. Ето защо беше толкова странно, когато Брейдън започна да говори необичайни неща.”
Нещата стават още по-странни, когато Брейдън започва да говори с прабаба си Нанси, майката на Джон Баркър, не като на баба, а като на майка.
Без да крие сълзите си Нанси разказва:
“Другите ми две деца ме наричат „мамо“, Джон също ме наричаше „мамо“. И така, Брейдън вдигна малката си ръка, сложи я на брадичката ми и каза: “Мамо, това съм аз!”. Джон винаги слагаше ръце на лицето ми така …”
Седмица по-късно Брейдън пада от леглото и се наранява. Когато майка му отива при него и го пита къде го е боли, момчето изведнъж й казва:
“Чичо Джон изпитваше болка. Мамо, той беше убит, беше прострелян в гърба. Той дори не знаеше, че това ще се случи.”
Четете още: Сериен убиец се явява в сънищата на тийнейджърка и я принуждава да разкопае гроба му
Морган не може да повярва. По онова време полицията й казва, че Джон е прострелян в гърдите, а не в гърба. Брейдън не се успокоява и заявява, че „убиецът се е приближил до Джон, опрял пистолет в гърба му и е стрелял“.
Кари, братът на Джон, също се уверява, че Брейдън не се шегува. Веднъж момчето му споменава, че като деца са ходили на риболов заедно, но са донесли вкъщи не риба, а куп попови лъжички, които са скрили в червено-бял хладилник.
Кари споделя:
“И тогава повярвах, че Джон се е върнал в тялото на Брейдън. Знам, че Брейдън е мой брат. Няма съмнение в това.”
Това кара Кари да си спомни за дрехите на Джон, които е носил в нощта на убийството си, и които полицията му е дала след приключване на разследването. Той открива, че ризата е силно скъсана отпред, а не отзад, което би било логично, ако Джон наистина е прострелян отзад, а не в гърдите.
Един ден Брейдън посочва право към човека, който е застрелял Джон. Това се случва, когато момчето и леля му отиват към семейната ферма. Те виждат човек, който работи на полето. Брейдън казва на леля си: “Това е човекът, който ме застреля!“.
Този мъж не се появява на разследването, проведено след убийството на Джон, а след това полицията арестува съвсем различен заподозрян. Това, както и следите от изстрел по ризата му, карат семейството да подаде искане до властите за преразглеждане на случая. Но … не получават отговор.
Морган казва:
“Всички искаме справедливост за човека, който живее в сърцата ни. Дори и да не успеем да възобновим случая, трябва да намеря начин да успокоя сина си … Искам Брейдън да може да се сбогува и да го пусне.”
Самият Брейдън говори директно за това, което се случва с него:
“Спя като Джон, държа се като Джон … Джон може да говори чрез мен. Не се чувствам като него, но когато той преминава през мен и остава в мен, сякаш се чувствам като призрак.”
Семейството все още чака официален отговор от полицията дали делото за убийството на Джон Баркър ще бъде възобновено.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
