Долината на безглавите: кой убива и обезглавява посетителите на Националния парк Нахани?


В циркумполярния регион на Канада, в така наречените Северозападни територии, се намира живописното място Национален парк Нахани.

Районът е известен още като Долината на безглавите, което превръща паркът в едно от най-страховитите места в Северна Америка.

На пръв поглед в долината Нахани няма нищо зловещо. Има красиви пейзажи с гори, водопади, скали и горещи извори.

В същото време там няма човешки селища, а и ако е имало преди, то е било преди много векове. Местните индианци се опитват да избягват навлизането в долината, дори в преследване на елени.

Факт е, че те вярват, че в района има място, където призраците на смели воини отиват след смъртта, и че там се скитат племена с магически сили и гигантски канибали. Белите заселници се присмиват на индианските легенди, но също се страхуват да отиват в Долината на безглавите.

Историята, дала зловещия прякор на долината Нахани, започва през лятото на 1900 г., когато индианецът Малкия Нахани пристига в селището Форт Лиард в Юкон и носи със себе си торба, пълна с късове злато.

През онези години златната треска вече се е разпространила в Калифорния и Клондайк, така че мнозина са нетърпеливи да разберат къде Нахани е намерил толкова много злато. Той неохотно казва, че го е намерил в долина близо до река Саут Нахани.

Не е нетипично, че индианецът се нарича по този начин, защото това е широко разпространена традиция сред индианските племена.

В опит да открият точното местоположение, група местни мъже започват тайно да наблюдават Малкия Нахани, за да уловят момента, в който той отново ще тръгне за злато в онази долина. Отначало той харчи златото за деликатеси, дрънкулки и красиви дрехи, а когато то свършва се заема с риболов.

Според слуховете, Малкият Нахани никога не е тръгнал за долината повторно, защото много се уплашил, когато бил там за първи път.

Необичайна скала в долината Нахани

През 1903 г. втори индианец отива във Форт Лиард с торба злато. Когато започват да го разпитват, той също разказва, че е намерил злато в долината на река Саут Нахани, по-точно в Бенет Крийк.

Трима местни авантюристи – братята МакЛауд – Уили, Франк и Чарли, веднага потеглят в търсене на златото. Те са опитни в много неща, включително в златотърсачеството. През януари 1904 г. навлизат в долината Нахани яздейки на коне. Откриват Бенет Крийк, който тече близо до устието на река Флат, и започват да търсят злато в пясъка.

До зимата на същата година те са открили много златист пясък и решават да се върнат там следващата година, но по някаква причина Чарли отказва да отиде в долината втори път. Затова вместо него Уили и Франк наемат работник.

Трябва да се върнат до зимата, но те не се завръщат. Не се появяват и на следващата година. Едва през 1908 г. останките от лагера на братя МакЛауд са открити в долината Нахани. Скелетите на Франк и Уили лежат без глави. Що се отнася до наемния работник, някои слухове твърдят, че той е избягал със златото във Ванкувър, а други, че тялото му, също без глава, лежало недалеч от телата на братята.

Четете още: Зловещият Бархут в Йемен – Кладенец към Ада (видео)

Слуховете, че някой е убил и отрязал главите на тримата мъже, плъзват из района. Белите заселници обвиняват индианците, но те казват, че „това е отмъщение на духовете, които не харесват, че ровят в земите им“.

През 1910 г. златотърсачът Мартин Йоргенсон, който е голям скептик по отношение на свръхестественото и не вярва в духове, отива в долината Нахани, за да търси злато. Две години по-късно скелетът му без глава е открит близо до бараката, която е построил до устието на река Флат. Постройката е опожарена до основи.

През 1928 г. авантюристката Ани Лаферте разглежда онези места и след като чува за златото в долината Нахани, веднага решава да отиде там. Тя не се завръща и какво се е случило с нея, остава загадка.

По-късно местни индианци разказват, че са видели гола жена, която тича по планинския склон и крещи. Индианците са сигурни: „Духовете я взеха!“.

През 1929 г. Ангъс Хол тръгва за долината Нахани, която вече е получила прякора си Долината на безглавите, и не се връща обратно. Тези, които тръгват да го търсят, успяват да намерят само отпечатък, вероятно от обувката му, в пясъка край реката.

През 1931 г. траперът Фил Пауърс отива на лов в Долината на безглавите. Година по-късно тялото му е намерено в опожарена колиба, а той е обезглавен.

Минават няколко години и двама мъже – Джордж Мълхоланд и Бил Еспър, отиват ​​в долината в търсене на злато. Когато не се завръщат в уговореното време, спасители тръгват да ги търсят, но не намират следа от тях. Но откриват тяло на непознат мъж, също без глава. Самоличността му така и не е установена.

През 1946 г. Уолтър Тъли пристига в полицията и казва, че е бил в Долината на безглавите и е открил тялото на местния златотърсач Ърнест Сауард. Мъртвият мъж лежал до огъня в спален чувал, а главата му била почти откъсната от тялото, сякаш с един силен удар.

Когато полицията намира тялото и започва да го изследва, неочаквано Сауард е открит жив и невредим в Националния парк Йелоустоун. Никога не става известно чие тяло е объркано с това на Сауард.

До 60-те години на миналия век се смята, че повече от четиридесет души са изчезнали в Долината на безглавите – някои без следа, други открити по-късно обезглавени. Кой или какво убива и осакатява хора в тази долина все още е предмет на интензивен дебат …

Някои изследователи са уверени, че в долината има много злато, и че местните индианци не искат непознати да го получат, затова ги убиват и им режат главите, за да затруднят разпознаването на телата.

Други предполагат, че хората са нападнати от Йети, за които Долината на безглавите е едно от последните убежища. Има и друго подозрително нещо – факт е, че над района много често се наблюдават НЛО.

Все още никой не знае кай убива и обезглавява посетители на Долината на безглавите …


Интелектуална собственост на Zona666