Дневник, описващ изпитанията на жертвите на Матю Хопкинс-Ловецът на вещици

Дневник, описващ изпитанията на жертвите на Матю Хопкинс-Ловецът на вещици …


През 2010 г., 350-годишен дневник е публикуван за първи път, в който се описват подробности за терора, с който са се сблъскали жертвите на Матю Хопкинс .

Матю Хопкинс (Matthew Hopkins, ок. 1620 г. – 12 август 1647 г.) е английски Ловец на вещици, чиято кариера процъфтява по време на Гражданската война в Англия. Той твърдял, че заема поста на Генерал на вещиците (Witchfinder General), въпреки, че това звание никога не е било давано от Парламента.

Историците смятат, че между 1645 г. и 1647 г., кървавият кръстоносен поход на Генерала на вещици в Източна Англия, е довел до екзекуциите на над 100 жени.

Дневникът е написан от пуритана Нимая Уолингтън (Nehemiah Wallington), който разказва как предполагаем сбор на вещици е открит в село Манингтри (Manningtree) през 1640-те години.

Една от историите е за Ребека Уест (Rebecca West), младо момиче от Есекс, което очевидно е признало за „плътска съвкупност с Дявола“, след като той се е появил в спалнята й под формата на млад мъж. Тя обвинила в магьосничество майка си Ан, спасявайки собствения си живот, и по този начин я осъдила на смърт.

Работата на Матю Хопкинс води до екзекуцията на десетки невинни селски жени, за които се твърди, че са се съюзили с Дявола.

Кариерата на Хопкинс за намиране на вещици започва през март 1644 г. и продължава до пенсионирането му през 1647 г. През този период, той и неговите сътрудници са отговорни за смъртта на повече хора, измъчвани и обесени за магьосничество, отколкото през предходните 100 години.

Смята се, че той е отговорен за смъртта на 300 жени между 1644 г. и 1646 г. Процесите в Манингтри – родното село на Хопкинс, са сред най-известните от бруталната му кампания.

През март 1645 г., върху Елизабет Кларк (Elizabeth Clarke), жителка на селото, пада подозрение, че „не е чиста“ и Хопкинс е назначен да я разпитва. Била е изследвана и за „белези на Дявола“, като брадавици или бенки.

Четете още: Ужасяващи съвременни случаи на лов на вещици и магьосници

Елизабет е измъчвана в замъка Колчестър (Colchester Castle). В момент, когато вече не можела да издържи ужасяващите болки, които й причинявали, тя посочила няколко други жени, включително Ан Уест и дъщеря й Ребека. Те били обвинени за смъртта на две деца.

Хванати вещици

Уолингтън пише:

„По време на процеса им в Челмсфорд (Chelmsford) през юли 1645 г. Когато Ребека погледна земята, тя се видя обгърната от пламъците на огъня и веднага след като разказа за майка си, мъченията и пламъците започнаха да спират.

Веднага след като признанието й приключи изцяло, тя намери своето спокойствие. Толкова доволна и обременена от всички изтезания, че се смяташе за най-щастливото същество на света.“

Без законно представителство, всички освен Ребека, са признати за виновни и общо 19 жени, включително Кларк, отиват на бесилото.

Уолингтън умира през 1658 г. Сега, старият дневник се съхранява в Татън Хол (Tatton Hall), Чешър (Cheshire). Оповестява се публично от екип на библиотеката Джон Райлендс в Университета в Манчестър (Manchester University’s John Rylands Library), които „дигитализират“ дневника – ТУК.

Смъртта на Хопкинс остава все още загадка, въпреки, че голяма част от живота му е добре записана. Уилям Андрюс (William Andrews), писател от 19 век и изучаващ фолклора в Есекс, смята, че Хопкинс е обвинен в кражба на книга, съдържаща списък на всички вещици в Англия, и в която той твърди, че го е получил чрез магьосничество.

Хопкинс обявява, че е невинен, но разгневена тълпа го принуждава да премине през „плуването“. Някои казват, че той се е удавил, докато други разказват, че е изплувал, бил е съден и обесен. Но, не съществуват записи за процеса му.

Според местна легенда, призракът на Хопкинс обитава Мистли Понд (Mistley Pond), облечен в дрехи от 17-ти век. Забелязан е да обикаля местността, особено в петъчните вечери, преди т. нар. Събота на вещиците (Witches Sabbats).