Децата с черни очи се появяват на Хелоуин (част 1)

Децата с черни очи се появяват на Хелоуин …

Западният свят, и някои от другите страни, празнуват Хелоуин (Halloween) в края на октомври. Традиционно, с този празник се свързват призраците. Но, някои необичайни създания, като Децата с черни очи, също обичат да се появяват в тази вечер (Zona666.com).

Кои са Децата с черни очи? На пръв поглед, това са деца с необичайно поведение. Те могат да стоят от другата страна на пътя, да мълчат и само да те гледат.

Те могат да почукат на вратата на вашата къща или да се приближар към колата ви, като молят да им донесете чаша вода или да ги закарате някъде.

Най-важното в случая е никога да не изпълняват техните искания!

Защото това не са деца, а нещо съвсем различно. Те могат да бъдат идентифицирани по напълно черните им очи, при които бялата част изобщо не се вижда, а понякога дори и зениците. Обикновено са облечени в дрехи с черен цвят или в остарял стил.

Трудно е да се каже откъде произлизат първоначално историите за тези Деца. Те обикновено се смятат за градска легенда. Обаче, за разлика от обичайните герои на западните градски легенди – различни убийци-клоун или Слендърмен (Slenderman), историите за Деца с черни очи се случват много по-често.

В тези истории, няма нищо особено шокиращо, няма осакатявания или престъпления. Децата с черни очи не приличат на чудовища от филмите на ужасите. Въпреки това, подобни истории плашат именно със своята атмосфера и усещане за голяма опасност.

Повечето от историите с Деца с черни очи са възникнали през 90-те години на миналия век. Свързани са с опити да влязат в къщата или в колата. По-скорошни истории разказват за други места, включително и за Хелоуин.

Представяме на Вашето внимание няколко разказа за Деца с черни очи, за които авторите твърдят, че са автентични.

„Загубихме се!“

Мъж от град Портланд (Portland), Орегон, разказва как една година, по времето на  Хелоуин, съседът му не започнал да украсява къщата си с тикви, пластмасови скелети и други неща. Това било много необичайно за този човек. В предишни години, той украсявал къщата си много разнообразно и цветно.

Когато разказвачът го попитал какво се е случило, съседът му разказал плашеща история, която му се е случила миналата година на Хелоуин. Звънецът на вратата звъннал и той решил, че деца идват да поискат сладкиши. Но, когато отворил вратата, видял на прага двама тийнейджъри без костюми за Хелоуин

Това били две момчета на възраст 16-17 години. Облечени с тъмни панталони и фланелени карирани ризи. Преди тийнейджърите да кажат нещо, съседът почувствал голяма опасност от тях.

Когато погледнал лицата им, той видял, че имат много големи тъмни зеници, които заемат почти цялото око. Съседът решил, че това са контактни лещи. Искал да затвори вратата възможно най-скоро, но продължил да стои на прага с купа с бонбони в ръце.

Изведнъж, по-младият тийнейджър заговорил. Той казал, че са се изгубили и трябва да се обадят. Помолил да влязат в къщата му и да ползват телефона. Съседът веднага казал: „Не!“, и затворил наполовина вратата, опасявайки се, че ще влязат в къщата му със сила.

Децата не направили нищо. Просто се обърнали и си тръгнали. Съседът бил толкова уплашен, че не изключил светлините в къщата и телевизора през цялата нощ, страхувайки се да остане в тишина и тъмнина. Затова, той не искал да украсява къщата си тази година, за да не привлече отново вниманието на тези деца.

Авторът споделя още:

„Слушах историята му почти усмихнат. Реших, че той просто иска да ме изплаши с ужасна история за Хелоуин. Попитах го дали е чел градските легенди за Децата с черни очи. Съседът ми ме погледна объркано и ме попита: „Какво? Кои са те?„.

Поговорихме още малко и аз се прибрах в дома си. Час по-късно, съседът ми почука на вратата. Аз отворих и видях, че изглежда уплашен. Оказа се, че е проверил в Гугъл и е открил истории за Децата с черни очи. Той ме увери, че до днес не бил чувал нищо за тези Деца, но случаят от миналата година с него бил напълно реален.“

Четете още: Понякога децата казват неща, от които ще ви полазят студени тръпки

„Пуснете ни в къщата!“

Друга история идва от жена, която твърди, преди въпросния инцидент, тя също не била чула нищо за Децата с черни очи. През последния Хелоуин, миналата година, по някаква причина активността на децата на тяхната улица била малка. До вечерта улицата вече била празна.

Около 10 часа вечерта, жената решила да отиде на разходка с кучето си, докато съпругът й вземал душ в банята. Но, когато тя се приготвяла да напусне къщата, някой силно почукал на входната врата. На жената, това се сторило странно.

Когато отишла да отвори вратата, тя забелязала, че кучето й изведнъж изтичало в един ъгъл и седнало там, като треперело силно. Тя за първи път виждала кучето й да се държи по този начин.

През прозореца жената видяла, че две малки деца стоят пред вратата. Били облечени в обикновени дрехи, а не в костюми за Хелоуин. Те били, момиче на 8-9 години и момче на 11-12 години. Трябва да се отбележи, че в тази област, толкова късно, деца на тази възраст не излизат само навън. По това време те вече са си легнали. Този детайл също изглеждал странен на жената.

Тя споделя:

„Когато отворих вратата, децата започнаха учтиво да ме молят да влязат вътре и да се обадят на майка си от моя телефон. Но, нещо ми каза, че те лъжат. В днешно време, дори 7-годишните деца, вече имат свои мобилни телефони. Аз им отговорих: „Имате ли свои телефони?“. На това, момичето отговори: „Госпожо, телефоните ни не работят. Моля, пуснете ни в къщата да се обадим на майка. Тук сме сами и брат ми се страхува от тъмнината.

Две чувства веднага се сблъскаха в мен. Едното буквално извика за опасност, докато другото беше погълнато от майчинско съжаление за две бедни деца, които искат само да се обадят на майка си. И несъзнателно отворих вратата още по-широко, отколкото в началото.

Но тогава нещо ме спря. Аз казах: „Момиче, кажи телефонния номер на майка ти и аз сама ще й се обадя.„. Децата се спогледаха мълчаливо и после отново започнаха жално и учтиво да молят да влязат вътре, но сега по друга причина: „Госпожо, с брат ми трябва да отидем до тоалетната. Пусни ни в къщата, докато се обадиш на майка ни.“.“

В този момент, момичето се приближило до жената и светлината, идваща от коридора паднала върху него. Жената перфектно видяла лицето му и особено чисто черните. Майчинският й инстинкт също изчезнал. Заменен бил от ужас. Почти блъснала вратата, оставяйки само тясна цепка, за да наблюдава какво ще направят след това.

Момичето продължило да хленчи:

„Госпожо, просто трябва да влезем вътре. Страхуваме се тук. Моля, помогнете ни!“

И тогава, сякаш по команда, и двете деца започнали да хленчат и по лицата им текнали сълзи. Но, тогава страхът изпълнил жената още повече. Тя плътно затворила вратата, като извикала:

„Кажи ми номера и аз ще се обадя!“

Продължила да гледа през прозореца, а те стояли на верандата още известно време. Жената се борила с желанието си да изтича и да разкажа на съпруга си, но не искала да ги изпуска от поглед. Децата все още стояли, когато тя решила да се обадя на съседа. Отишла да си взема мобилния и веднага забелязала, че кучето й е изчезнало. Започнала да го търси.

Намерила кучето под леглото в стаята за гости. То се било скрило от страх и се притискало до стената. Когато се върнала при вратата и започнала да звъни на съседа си, децата все още стояли на верандата.

Едва, когато започнала да говори със съседа, децата изчезнали  някъде и повече не се появили.

Към Част 2 – ТУК