Демон тероризира семейство от Гленлус, Шотландия

Демон тероризира семейство от Гленлус, Шотландия …

В Гленлус, Шотландия, се случва странен инцидент, който е може би е най-известното историческо събитие в района (Zona666.com).

Гленлус (Glenluce) е малко старо село в Шотландия, с население 635 души. От миналото са останали 4-етажен каменен замък и малка църква. Това място е типично за селските райони на Шотландия. Всичко е много спокойно и тихо.

Странният инцидент се помни до днес благодарение на записите на шотландския математик, инженер и демонолог Джордж Синклер , който е живял през 17 век.

В онези дни, подобна комбинация от „хобита“ не изненадвала никого, тъй като много учени се интересували от окултизъм.

През 1654 г. в Гленлус живеел тъкач на име Гилбърт Кембъл. Той имал семейство, деца и водел най-обикновен живот. Един ден, Александър Агню, просяк и скитник, почукал на вратата на къщата му.

Агню се скитал из всички околни енории и молел за милостиня по домовете. Смятало се за много неучтиво да му се откаже, но самите Кембъл били много бедни и нямали излишни пари. Затова, не дали нищо на просяка.

Скитникът бил бесен, че си тръгва с празни ръце. Преди да си тръгне, той започнал да проклина семейството на Кембъл.

Няколко дни по-късно, странни неща започнали да се случват в дома на тъкача.

Отначало Кембъл установил, че тъкачното му оборудване започнало често да се чупи. Части от него се губели, а после ги откривали на неочаквани места.

Друг път, тъкачните конци били прерязани като с ножица. Скоро тъкачът заподозрял просяка, но не можел да намери нищо, което да доказва участието му в тези неприятни събития.

В един момент, членовете на семейство Кембъл започнали да чуват свирене, подобно на звука от малки стъклени свирки. Не било възможно да се определи откъде идва свиренето, както не било възможно да се намери източника.

Минали дни, седмици и месеци, а всички тези събития в къщата на Кембъл продължавали, но постепенно нараствали по интензивност.

Някой започнал да хвърля камъни по къщата, а семейството започнало да открива дрехите си нарязани. Още по-страшен бил фактът, че по дрехите били откривани нови разрези, докато били облечени от хората.

През нощта, чаршафите започнали сами да се свличат на пода от леглата, а чекмеджетата – да се отварят и затварят.

Гилбърт Кембъл решил, че ги тероризира демон, който бил призован от просяка.

Откъс от книгата на Джордж Синклер:

„Около средата на ноември нечестивият дявол предприел нови и необичайни атаки, хвърляйки камъни по вратите, прозорците и комина. Имало много камъни и те били хвърляни с голяма сила. За щастие няма пострадали членове на семейството.

Това накарало Гилбърт Кембъл да отиде при енорийския свещеник Джон Скот и да му разкрие ужасните събития. Той казал за случващото се на приятелите си и някои съседи.

След това неприятностите му се увеличили. Той установил, че сакото, панталоните, палтото, шалът, обувките и шапката му са нарязани, и то докато ги е носел.

През нощта нещо дърпало всички постелки, оставяйки телата им голи. Тогава започнали да се отварят скриновете и всички неща от тях били извадени. Части от работните инструменти отново били преместени и скрити в най-тайните пукнатини и дупки на къщата, където можели да бъдат намерени с големи трудности.“

Четете още: Домът на демоните на Дж. Мънроу и ужасяващия полтъргайст

Когато свещеникът и съседите разбрали за демоничното присъствие в къщата на тъкача, те започнали да съветват семейство Кембъл да напуснат къщата и да отидат да живеят другаде. Но тъкачът решил да остане. Тогава му било предложено да изпрати при роднини поне малките деца, но той отказал.

Междувременно, неизвестната сила започнала да действа още по-бурно. Членовете на семейството били убождани в съня си с игли, блъскани и спъвани.

Няколко пъти в къщата се случили странни внезапни пожари. Свещеникът дошъл и прочел молитви, но това още повече разгневило невидимото същество. Това го провокирало да влезе в контакт с хората.

Синклер пише:

„В понеделник, 12 февруари, членовете на семейството започнали да чуват глас, който им говорел, но не можели да определят откъде идва. От вечерта до полунощ се чувал този глас, който задавал дръзки или безсмислени въпроси.

Висш духовник научил за случващото се и посетил дома във вторник, придружен от няколко други господа. След края на молитвата чули глас, който идвал изпод леглото: „Ако не познавате вещиците на Гленлус, ще ви кажа!“, и назовал имената на четири или пет местни жители.

Когато се оказало, че една от тези „вещици“ е починала отдавна, Дяволът казал: „Вярно е, тя е мъртва отдавна, но нейният Дух живее с нас в Света.“. Пратеникът на църквата му отговорил: „Господ ще те смъмри, Сатана, и ти ще млъкнеш. Не бива да получаваме никаква информация от теб, независимо колко богохулни ще наречеш хората. Ти просто се опитваш да съблазниш това семейство.“

Тогава, Дяволът започнал да ругае жестоко, а духовникът четял текстовете от Свещеното Писание.

За съжаление, посещението на висшия духовник не било от полза, тъй като зловещите явления не изчезнали.

Дяволът започнал с нови атаки. Взимал храната, която била в къщата и я криел, понякога под леглата, друг път сред одеялата или под чаршафа на леглото. Накрая, храната започнала да изчезва напълно, така че в къщата не останало нищо друго, освен хляб и вода.

След това, ужасното създание насочило целия си гняв и жестокост към членовете на семейството. Удряло ги през нощта, движело се из къщата, издавало страшни ревове и ужасяващи гласове, така че никой да не може да заспи в къщата през нощта.“

Постепенно станало ясно, че Дяволът е особено активен около сина на Кембъл – момче на име Том. Момчето твърдяло, че е чуло Дявола да му говори и да му заповядва да напусне къщата, в противен случай къщата щяла да изгори до основи.

Изплашените родители изпратили момчето да живее известно време в дома на свещеника. Тогава, изведнъж, нападенията спрели, но когато Том се върнал, всичко продължило.

Служителят на църквата отново отишъл в къщата на Кембъл. Дяволът започнал да говори с него и на въпроса кой е той, злодеят отговорил, че не е Дяволът, а „зъл дух, дошъл от бездънната яма на Ада“.

Всички тези странни събития продължили в дома на Кембъл още няколко години. Постепенно те намалели интензивността си, докато напълно изчезнали. Синклер вярва, че Дяволът е прогонен от многобройните заклинания на свещеника.

Изследователите на паранормални явления смятат, че тази история е истинска, като обръщат специално внимание на фигурата на просяка Александър Агню. Този човек наистина е съществувал и освен това е смятан за първия човек в историята на Шотландия, който публично отрича съществуването на Бог. За което в крайна сметка е обесен през 1656 година.

От друга страна, паранормалните явления изчезнали, когато Том отишъл да живее за известно време при свещеника … Но, никой не искал да свързва едно малко дете с демонично проявление …