Една от най-популярните философски теории гласи, че “реалността около нас е илюзия“. Най-често тя се позовава на будизма и други източни учения, но подобни възгледи присъстват и в други философски традиции. Колко вероятно е светът около нас да не е реален?
Например Платоновата алегория на пещерата. Този древногръцки мислител вярва, че всички предмети около нас са само сенки (идеи) на форми. Така той описва фалшивото ни светоусещане. В алегорията „Мит за пещерата“ Платон описва група хора, които цял живот са живели приковани към стената на пещера, изправени пред празна стена.
Хората наблюдават сенки, проектирани върху стената от обекти, минаващи пред огъня зад тях, и дават имена на тези сенки. Сенките са реалността на затворниците, но не са точно представяне на реалния свят.
Сенките представляват фрагмента от реалността, който обикновено можем да възприемем чрез нашите сетива, докато обектите под Слънцето представляват истинските форми на обекти, които можем да възприемем само чрез разума.
Според Платон обектите на опита са несъвършени имитации на форми. Да кажем, че един математически триъгълник в абстракция изглежда перфектен, но всъщност в природата няма перфектни триъгълници.
Четете още: Не гледайте реалността само през физическите си очи
Следователно онези триъгълници, с които имаме работа в така наречения „реален свят“, са само несъвършени отражения на идеалната форма. Същото е с другите неща. Дори това, което възприемаме като красота е просто отражение на истинската красота.
Интересна концепция по тази тема е представена от съвременните физици. Това е идеята за информационен реализъм. Статия за това е публикувана наскоро в Scientific American.
Теорията на информационния реализъм твърди, че обектите, които възприемаме в хода на ежедневния опит са просто производни на информацията, която е в основата им, а всичко останало е само илюзия на възприятието.
Съществува и друга гледна точка, че истинската реалност е извън опита и човешкият ум не е в състояние да я познае.
Теорията за „Матрицата“ се вписва в този мироглед: възможно е да възприемаме само един фрагмент от реалността, а останалата част да е извън него. Може би обитателите на тази външна част могат да ни контролират, но ние не можем да контролираме тях.
Освен това, има идея, че ние да сме създадени от тях като информационни единици и реално да не съществуваме. Но дори и за тях тяхната реалност може да е „несъществуваща“. И светът като цяло може да бъде безкрайна „матрьошка“ (традиционна руска играчка, направена от дървени украсени кукли, които се поставят една в друга), и никой от нас не е в състояние да си представи безкрайността.
Т. е., отговорът дали светът около нас е реален може никога да не бъде намерен.
Какво мислите Вие?
