| |

Горски зони, в които често се наблюдават паранормални явления

ОтLucky

По-долу ще Ви разкажем за четири района, в които шансът да се натъкнете на НЛО, Йети или Чупакабра е няколко пъти по-висок, отколкото в други места.

Гората Рендълшъм, Съфолк, Великобритания

За жителите на Обединеното кралство всяко споменаване на гората Рендълшъм неизбежно предизвиква странни и сюрреалистични образи на извънземните, които са кацнали там през декември 1980 г.

Инцидентът в гората Рендълшъм е засвидетелстван от многоброен персонал от базата на Военновъздушните сили на САЩ, разположена близо до британската военна база на Кралските военновъздушни сили Бентуотърс и става обект на задълбочено проучване от страна на уфолози, журналисти, правителствени агенции. За инцидента са заснети няколко документални филма, а хората все още спекулират и спорят какво се е случило.

Тези разследвания и дискусии са пълни с доклади на очевидци за странни пожари в гората, малки необичайни същества, видени да се спотайват сред дърветата, и за това как местните и националните власти старателно крият много от подробностите за инцидента. За британците Случаят в гората Рендълшъм се превърна в аналог на американския Розуел.

40 години след това събитие тези спорове все още не спират. Някой вярва, че извънземните наистина са кацнали там, а има изследователи, които са уверени, че това се е случвало много пъти в тази гора.

Самата гора Рендълшъм обхваща около 1500 хектара земя и расте в крайбрежната зона на Съфолк, наречена “Сендлайнгс“. Състои се главно от големи иглолистни дървета, обитавана е от елени, сърни, лопатари, лисици и язовци, но според местните жители, дори и да изключим извънземните, те виждат странни неща там.

В продължение на много векове в гората Рендълшъм, както и в горите в околните райони на Съфолк, Уест Ретинг и Болшам, редовно са виждани много необичайни същества. Например създание, наречено „Маймуната Шуг“. Това е голямо същество, подобно по описание между мечка, куче и маймуна. Мнозина го сравняват с Йети.

Странната дума „Шуг“ идва от староанглийското “skukka“, което може да се преведе като “демон“. Същата дума може да се проследи в името на Шугбъроу Хол в Стафордшир и старата дума “shooky” (“shucky“), с която преди са наричали източното крайбрежие на страната, и която може да се преведе като “рошав” или “ненужно космат“.

Напълно възможно е всички тези имена да отразяват факта, че през миналите векове там често са се срещали ужасни космати същества, които били смятани за демони.

Също така, от древни времена в гората Рендълшъм са наблюдавани необичайно големи котки. Според други слухове, в нея живеят поклонници на таен култ към магьосничеството.

Биг Тикет, Тексас, САЩ

За много хора думи като „Тексас“ създават картина на обширни равнини с кактуси, прашни торнада и горещи пустини. Всъщност Тексас не е пълен с равнини и кактуси …

Западен Тексас е известен със своите памукови полета, а в източната му част, недалеч от Далас, има много гъсти гори. В Тексас се намира огромна блатиста гориста местност, наречена „Биг Тикет“, която сега е Национален резерват за диви животни, и в която често се виждат хуманоидни същества и странни светлини.

Биг Тикет се простира на голяма площ – 80 000 акра земя изпълнена предимно с дъб, бук, борове и блата. През деня изглежда доста живописен район, но в тъмнината се превръща в много страховито място.

В района на 6-километров черен път, който минава през гората и се нарича официално „Браг Роуд“, а неофициално „Призрачен светлинен път“, често се наблюдават подобни на Йети същества. Име Призрачен светлинен път възниква от времето на първите заселници, които често са виждали светещи топки, носещи се във въздуха и променящи размера си от топка за тенис до голяма футболна топка.

Четете още: Мистерията на феномена „внезапен непрогледен мрак“

Гората Ел Юнке, Пуерто Рико

Така наречената гора „Ел Юнке“ или Карибската национална гора в Пуерто Рико е единственият местен национален резерват. Той обхваща 28 000 акра земя и има няколко планини, включително с височина един километър.

От много години мястото е дом на странни създания, които хората забелязват там. През 2004 г. местната жителка Норка разказва невероятна история, която й се случва през 1975 г.

Късно вечерта жената шофира през гората и изведнъж вижда пред себе си най-странното и ужасно животно, което може да си представи.

Създанието не е високо, не повече от метър и половина. По форма донякъде прилича на огромен прилеп, но не лети, а пресича пътя на силни и мускулести крака. Тялото му е тъмнокафяво на цвят, а към гърба има притиснати големите крила. Съществото има предни крайници, които приличат на ръце с костеливи бяло-жълти пръсти.

Два огромни зъба стърчат от отворената му уста, а очите са червени и горят като въглени. Норка наблюдава как създанието бавно пресича пътя и това продължава почти половин минута. След това то изведнъж разтваря широко крила и жената вижда, че в сравнение с тялото му наистина са огромни, с размах от поне 4-5 метра. Съществото размахва криле няколко секунди и излита вертикално във въздуха, след което изчезва от поглед.

В гората Ел Юнке се наблюдават също Чупакабра с шипове на гърба, Йети, огромни черни котки и гущери, сиви извънземни с големи черни очи и др.

Гората Кенок Чейс, Великобритания

Най-известният обект в Кенок Чейс, Стафордшир, е добре поддържано гробище на повече от 5000 войници, загинали през Първата и Втората световни войни. Сред британските изследователи на паранормални явления районът и особено горската зона са едни от най-аномалните зони в страната.

Едно от най-странните наблюдения се случва там през 2001 г. Очевидецът Майкъл Джонсън изучава местната растителност, когато изведнъж осъзнава, че районът около него се е променил … Гробището го няма и не разпознава околните забележителности. Тогава забелязва група от трима възрастни човека, които вървят към него по пътеката – две жени и една мъж.

Джонсън ги наблюдава няколко секунди, когато изведнъж те просто изчезват.

Майкъл разказва:

„В една секунда бяха там на пътеката, а в следващата ги нямаше. Предположих, че по някаква причина биха могли бързо да се спуснат в близкото дере, но минаха няколко минути и те не се появиха от дефилето. И тогава отново видях тази група отляво, на разстояние от няколко стотин метра, но сега с тях вървеше и друг, много странен.

Този мъж беше висок, със слаби ръце и крака, облечен в сиви панталони и сива риза с дълги ръкави. За момент си помислих, че е от същата група възрастни хора, но той изоставаше. Колкото повече го гледах, толкова повече не бях сигурен, че изобщо е човек.

Главата му беше издължена и напълно гола, шията беше вретеновидна, а ръцете му бяха толкова дълги, че стигаха до коленете. Не можах да различа чертите на лицето му, и когато една от жените спря да пие вода, той се приближи много близо до групата им и тогава можах да определя височината му – беше около 3 метра.

Този мъж постави ръката си на рамото на най-близката жена, а тя се държеше така сякаш не го вижда и не усеща докосването му. Когато погледнах настрани за момент и отново се обърнах, всички бяха изчезнали, а теренът около мен сега отново се промени. Отново бях там, където дойдох, разпознах местността и гробове на войниците.

Група туристи се разхождаха наблизо, но тези трима възрастни човека и странният кльощав великан не се виждаха никъде. Побягнах към колата си с всички сили и повече не се върнах там.”

В гората Кенок Чейс редовно се виждат също създания с вълчи глави, вероятно върколаци. Едно от последните подобни наблюдения се случва през април 2007 г. Една сутрин, местният пощальон, който редовно минава по пътя покрай гробището, вижда сред надгробните плочи необичайно голям вълк.

Преди мъжът да успее да реагира пред очите му вълкът започва да променя формата си – крайниците му започват да се разтягат, тялото му се променя и скоро застава изправен на два крака, след това бързо избягва в гората.

Моят Тъмен Ъгъл

Подобни статии