Гилотината и „говорещите“ отсечени глави
Гилотината и „говорещите“ отсечени глави …
Във Франция, през 1792 г., гилотината започва да се използва като метод за обезглавяване на престъпници. Преди това екзекуциите чрез отрязване на главата се извършват с меч или брадва.
През 1536 г. Ан Болейн, втората съпруга на английския крал Хенри VIII Тюдор, е обезглавена с меч. Зрителите разказват, че са видели как устата на отсечената глава се движи, сякаш се опитва да говори.
След обезглавяването й палачът вдига главата й и я държи така, че всички да я видят, така че има много очевидци на движещата се уста.
На 17 юли 1793 г. якобинците осъждат на смърт френската благородничка Шарлот Кордей за убийството на френския революционер Жан-Пол Марат.
След като острието на гилотината отрязва главата на Кордей, палачът взима отсечената й глава и я удря по бузата. Тълпата е изненадана да види как бузата веднага се зачервява, а лицето се изкривява в гримаса на възмущение.
Във Франция гилотината се появява, след като реформата на Наказателния кодекс заявява, че „наказанията трябва да бъдат хуманни и престъпниците не трябва да страдат“.
Д-р Жозеф Игнас Гилотен предлага идеята за използване на прост механизъм за изпълнение на смъртни присъди – гилотината.
На депутати от Народното учредително събрание той казва:
“С моето устройство главата ще се реже за миг и изобщо няма да има страдание.“
Четете още: От гроб се чуват писъци! Когато го отварят, откриват нещо страховито!
Но изглежда, че д-р Гилотен е сбъркал, като е вярвал, че смъртта след бързо отрязване на главата настъпва моментално.
Френският лекар д-р Габриел Борие също мисли по този въпрос и за да получи отговор, той решава да присъства на процеса на екзекуция и лично да наблюдава какво се случва с отсечената глава.
Изчаква смъртната присъда на престъпник и застава до мястото, където трябва да падне отсечената глава. Когато тя пада, Борие извиква името на мъжа в нейна посока, опитвайки се да предизвика отговор.
Борие твърди, че очите на току-що отрязаната глава са го погледнали за кратко, сякаш отговарят на името, а след това поглеждат надолу. Той казва името втори път и се случва същото. Но при третия опит главата на мъжа вече не реагира.
След това преживяване Борие смята, че мозъкът остава в съзнание за около 25-30 секунди след отделяне от тялото.
При хората мозъкът се нуждае от достатъчно кислород, за да функционира правилно, но когато главата е отрязана, доставката на кислород също се прекъсва. Така че активността на мозъка след обезглавяване зависи само от количеството кислород, което остава в мозъка. Това осигурява кратка вълна на активност в него, след като сърцето вече е спряло да бие.
Това означава, на теория, че поне за няколко секунди човек осъзнава реалността и в главата му вероятно все още има мисловни процеси.
Отсечената глава не може да говори, тъй като това изисква бели дробове и гласни струни, но вероятно някакъв вид невербална комуникация е възможна, както показва опитът на Габриел Борие.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
