Безследно изчезнал: сестрата на малкия Били твърди, че е отвлечен от Бугимен
На 17 декември 1962 г. 3-годишният Уилям (Били) Ебенезър Джоунс-младши и 2-годишната му сестра Джил си играят в снега близо до дома им във Вайнленд, Ню Джърси, САЩ.
От 11:45 ч. до 13:00 ч. майка им излиза на всеки половин час, за да провери дали децата са добре. Тя приготвя обяда и има трето дете, което е бебе, а няма бавачка. Това показва, че е била много заета, уморена и не е поглеждала внимателно децата си.
Но и нямало особена нужда от това, защото децата не се отдалечавали от къщата, а мястото е много тихо и спокойно. Там дотогава не е изчезвало дете. Били 60-те години на миналия век, а тогава децата си играели навън без възрастен от съвсем малки и никой не се притеснявал, че ще им се случи нещо лошо.
В 13:00 ч., когато майката излиза навън да повика децата за обяд, тя намира Джил да стои до входната врата, стискайки малка саксия с изкуствено червено цвете Коледна звезда. Жената я пита къде е Били, а момичето казва: „Бугимен го отведе!“.
Бугимен е аналог на Торбалан – създание от народния фолклор, с което плашели непослушните деца, че „ще дойде за тях, ще ги отвлече в чувал и след това ще ги изяде“.
Онзи ден нямало признаци за трагедия. Сутринта мис Джоунс, след като изпраща съпруга си на работа, отива с децата до банката и до фризьора, където Били е подстриган, а след това децата пожелават да играят близо до къщата с двете кучета на семейството.
По късно, когато жената намира Джил без Били, се оказва, че едно от техните кучета, на име Бейби, също липсва. Другото куче стои до Джил.
Мис Джоунс бързо изтичва по най-близките улици, но Били го няма никъде и никой не го е виждал. Тогава непознат мъж със зелена кола спира до нея и пита: „Вие ли сте мис Джоунс?“, но жената не му отговаря нищо, защото не го познава. Дали е свързан с изчезването на Били остава неизвестно …
В 14 ч. майката моли съседи за помощ и се свързва с полицията. Скоро е организирана мащабна издирвателна акция с участието на Националната гвардия, пожарникари и обучени кучета. В следващите часове те претърсват всички близки райони, проверявайки езера, потоци, паркове, гори и изоставения увеселителен парк Палас, но Били сякаш е потънал вдън земя.
Подробните разпити на Джил за това кой е отвел брат й не водят до нищо. Момичето също не може да обясни откъде е взело изкуственото цвете в саксията. По-късно разследването установява, че цветето е намерено в кофа за боклук от съседски деца и по някое време дадено на Джил.
В началото на разследването това цвете е смятано за важно доказателство. Твърди се, че похитителят може да го е дал на детето, за да отвлече вниманието му от жертвата, и дори за известно време е заподозрян местен продавач на изкуствени растения.
Полицията обръща специално внимание и на местната архитектурна забележителност, известна като „Двореца на депресиите“. Това е причудлив „Приказен замък“, построен през 30-те години на миналия век от скали, глина и разнообразни боклуци, взети от сметището.
Факт е, че сградата вече е свързана с тъмна история за отвличане на бебе. През 1956 г., тогавашният собственик на сградата се свързва с ФБР и казва, че „това е мястото, където похитителите държат малкия Питър Уайнбъргър“, бебе, откраднато от родителите му в Ню Йорк.
Но по-късно той казва, че „това не е вярно“ и се озовава в затвора за една година за лъжесвидетелстване. Защо изобщо е направил първото изявление остава неясно …
Полицията претърсва Двореца на депресиите, но не открива нищо подозрително. Въпреки това, мрачната сграда запазва зловещата си аура и е многократно вандализирана от местни жители, докато най-накрая е разрушена през 1969 г.
Четете още: Екстрасенс на ЦРУ посочва мястото, където са намерени останките на изчезнало момче
Полицаите търсят Били и от въздуха, използвайки два хеликоптера, взети от близката Военноморска база, но също без успех. А кучетата бързо улавят следите на Били близо до вратата на дома му и … веднага ги загубват.
Няколко дни след изчезването на Били, липсващото куче Бейби внезапно дотичва отнякъде в къщата. Козината му е напълно мокра, сякаш е паднал във вода, но може да е мокро и заради снега. Къде е изчезналото момче остава неизвестно …
Разследването установява, че между 13.00 ч. и 14.00 ч. по улицата, на която живее семейство Джоунс, е минал камион за боклук, който е събирал боклука от кофите в близост до къщите. Предполага се, че Били може да се е качил в кофата за боклук и случайно да се е озовал в камиона. Или някой е успял бързо да го убие и е скрил тялото му в боклука, който след това е бил отнесен.
Служителите на почистващата фирма са разпитани обстойно, но те твърдят, че не са видели малко момче, докато са работели на улицата. Полицията проверява методично и сметището, където са извозени боклуците, но не открива нищо.
Изминават години от изчезването на Били, но семейство Джоунс все още не губи надежда, че ще го намерят, предполагайки, че момчето е живо и осиновено от други хора.
През 1964 г. семейството решава да се обърне към екстрасенси. Първият веднага казва, че „Били определено е жив, отвлечен от мъж, чиято съпруга преживява психически срив в резултат на смъртта на собствения си малък син“. Екстрасенсът заявява, че „похитителят е завел Били в общност на амишите в Пенсилвания и го отглежда там като свое дете“.
Но разследващите са скептични към тази теория. Те вярват, че тъй като Били е бил почти на 4 години по време на отвличането, ще има спомени за истинското си семейство и ще разкаже на някого за това.
След това семейството открива друг екстрасенс, който казва, че „Били е убит при непреднамерена катастрофа, а паникьосаният престъпник заравя тялото на момчето наблизо и избягва“. Полицията изслушва и този екстрасенс, но описанията му за външния вид на престъпника и колата му не водят до нищо.
Изминават повече от двадесет години. През 80-те години на миналия век, възрастната Джил, сестрата на Били, се съгласява на сеанс с регресивна хипноза, за да се опита да си спомни какво се е случило с брат й и какво общо има Бугимен с това.
Тя казва, че е видяла нея и Били хванати за ръце да стоят пред къщата. Изведнъж виждат двама мъже да се бият близо до Двореца на депресиите, който се намира много близо до дома им. И спомените спират … Джил си спомня само как е отишла сама до вратата на къщата.
Изчезването на Били Джоунс-младши остава един от най-големите неразкрити случаи на изчезнали хора в щата Ню Джърси до ден днешен.
През 2009 г. случаят е възобновен, тъй като следователите се надяват, че съвременният напредък в ДНК технологията и снимките на Били, създадени през годините, могат да доведат до пробив в случая. Но уви …
Много хора се чудят защо малката Джил казва, че „Били е взет от Бугимен“. Дали зловещо свръхестествено създание отвлича момчето като във филм на ужасите? Или е човек със страшна маска? Или непознат, а когато момичето го пита кой е той, той й отговаря, че е Бугимен, като жестока шега?
Загадката остава …
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
