Апокалипсисът на Исак Нютон: геният предсказва края на света


Исак Нютон, един от най-великите математици и физици на всички времена, също е бил християнин, който е изучавал задълбочено Библията.

Той е особено очарован от пророчествата в Книгата на пророк Даниил, които според него съдържат скрити улики за края на света. Въз основа на своите изчисления и тълкувания той прогнозира, че краят на света ще настъпи през 2060 г.

Предсказанието на Нютон не се основава на видение, а на стриктно прилагане на неговите математически и научни умения.

Той използва историческите и астрономически данни, с които разполага, както и собственото си разбиране за библейската хронология и символика. Пише откритията си в писмо от 1704 г., което по-късно е открито сред документите му и е изложено в Еврейски университет в Йерусалим.

В писмото си Нютон обяснява как е извел датата 2060 г. от Книгата на пророк Даниил. Той се фокусира върху пророчеството за „времето, времената и половината време“ (Даниил 12:7), което тълкува като три години и половина или 1260 дни.

След това приема, че всеки ден представлява една година в пророчески термини, следвайки общ метод на библейско тълкуване. Също така приема, че пророчеството започва с издигането на „малкия рог на Козела” (Данаил 8:9-12), който той идентифицира с папството и неговото надмощие над Европа от 800 г. насам.

Използвайки тези предположения, Нютон добавя 1260 години към 800 и стига до 2060 г. като края на света. Той написва: „Може да приключи по-късно, но не виждам причина да приключи по-рано.

Четете още: Световни лидери под влиянието на окултисти, ясновидци и астролози

Нютон добавя отказ от отговорност, че не възнамерява да твърди предсказанието си като „сигурно“, а само да „сложи край на необмислените предположения на фантастични хора, които често предсказват времето на края“.

Доскоро, предсказанието на Нютон не е широко известно, но когато писмото е оповестено публично то привлича интерес от страна на учени и медии.

Някои спекулират, че Нютон е бил повлиян от други източници, като древен мистицизъм или алхимия, които също е изучавал.

Други посочват, че предсказанието на Нютон се основава на собствената му интерпретация на Библията, която може да не е точна или съвместима с други части от Писанието. Трети пък се чудят дали предсказанието на Нютон има някакво значение за нас днес, като се има предвид напредъкът на науката и технологиите от неговото време насам.

Какъвто и да е случаят, предсказанието на Нютон остава интригуващ пример за това как един от най-блестящите умове в историята комбинира своите научни и религиозни интереси, за да изследва мистериите на бъдещето.