Случаят “Чикагските убийства с Тиленол” все още не е разкрит
Повечето потребители не мислят много за потенциалните опасности от продуктите, които купуват ежедневно. Предположението е двойно: първо, че властимащите разполагат със защити, за да предотвратят най-лошото да се случи, и второ, че никой не би бил достатъчно зловещ, за да подправя умишлено нещо, което неволен човек би консумирал.
Днес това до голяма степен е вярно, но не е така през 1982 г., когато поредица от смъртни случаи предизвикват национална паника и почти сриват фармацевтичен гигант. Убийствата, по-късно наречени „Чикагските убийствата с Тиленол“, остават неразкрити, но промените, които носят в американската потребителска култура, все още влияят на хората.
Зловещото престъпление започва през септември 1982 г., когато 12-годишната Мери Келерман се оплаква на родителите си, че е настинала. Те й дават капсула Тиленол. Момичето умира часове по-късно.
Същата сутрин пощенският служител Адам Янус умира, като първоначално се смята, че смъртта му е настъпила от сърдечен удар.
Неговият брат и снаха му, Стенли и Тереза, се прибират у дома, след като научават новината за трагедията. Те умират скоро след като вземат капсули Тиленол от същата бутилка, която Адам е отворил по-рано през деня. Последват още три смъртни случая в бърза последователност: Мери МакФарланд, Пола Принс и Мери Уайнър умират от внезапна смърт малко след като са консумирали капсули Тиленол.
Полицията проследява единствената връзка, която имат седемте жертви: фактът, че всички те са консумирали Тиленол часове или дни преди смъртта си. Изпратени са капсули в лаборатории за тестване, което разкрива ужасяващ факт: капсулите са примесени с калиев цианид, в доза, достатъчно силна, за да убие човек многократно.
Следователите стигат до заключението, че тъй като само жителите на района на Чикаго са поразени от цианида, без други смъртни случаи никъде другаде в страната, капсулите са подправени на ниво магазин, а не на ниво производство.
Те предполагат, че убиецът е взел шишенца от рафтовете на местните магазини, сложил е отровата в капсулите и ги е върнал на рафтовете на магазините. Т. е. убийствата не са целенасочени, а по-скоро произволни действия срещу неизвестни жертви. Полицията е объркана относно възможния мотив за убийствата.
Тези смъртни случаи предизвикват паника в цялата страна. Притеснени хора се стичат в болниците и затрупват с обаждания Спешните линии за контрол на отравянията, загрижени, че са консумирали отровени лекарства.
Четете още: Убийствата край езерото Бодом остават неразкрити и до днес …
От своя страна производителят на Тиленол – Johnson & Johnson, изтегля всички продукти и реклами на Тиленол, действие, което струва на компанията милиони долари. Бъдещето й е под въпрос и изглежда, че няма начин фармацевтичният гигантът да се възстанови от това бедствие.
Що се отнася до лицето или хората, които са предизвикали смъртта на хората и последвалата паника, полицията е в задънена улица. През октомври 1982 г. данъчният консултант Джеймс Луис пише писмо до Johnson & Johnson, изисквайки милион долара за „спиране на убийствата“. Разследващите проследяват Луис в Ню Йорк.
Луис отрича да има нещо общо с инцидентите, но отричането му не попречва на разследващите да го заподозрат. Той има тъмно минало. През 1978 г., в Канзас Сити, е обвинен в убийство, след като полицията открива останки от негов бивш клиент, напъхани в торби на тавана му. Обвиненията са свалени, когато съдията установява, че полицаите са претърсили незаконно дома му.
Въпреки това, Луис не може да бъде конкретно обвивен за убийствата в Чикаго. Но писмото е достатъчно, за да го обвинят в изнудване, и той излежава 13 години от 20 години присъда във федерален затвор.
През 2008 г. ФБР подновява разследването си, като отново се фокусира върху Луис като вероятен заподозрян. Разследването им обаче не открива нови следи. Виновникът остава загадка …
След убийствата Johnson & Johnson поема инициативата, като обещава да защити своите клиенти от подобни атаки. Те въвеждат защитени от фалшифициране опаковки, които се превръщат в индустриален стандарт за всички лекарства без рецепта. Те представят таблетка, която е лесна за преглъщане като капсула, но много по-трудна за манипулиране.
Тиленол отново става най-продаваното болкоуспокояващо лекарство без рецепта. Правителството също реагира. През 1983 г. Конгресът прие „Законопроекта за Тиленол“, който обявява за престъпление манипулирането на потребителски продукти. От своя страна Администрацията по храните и лекарствата създаде федерални насоки за производителите да приемат новата защитена от фалшифициране опаковка.
Нещастната истина е, че често е необходима трагедия като Чикагските убийствата с Тиленол, за да се въведат защити, които в ретроспекция изглеждат очевидни.
Въпреки това, никой по онова време не може да си представи, че човек би бил толкова извратен, че да отрови лекарство без рецепта, използвано от милиони хора от всички възрасти. Седем души загиват, убити по причини, които може никога да не бъдат открити …
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
