Хора, които са имали предчувствие за трагедията с Титаник (част 2)

Към Част 1 – ТУК. Хора, които имали свръхестествено предчувствие за трагедията с Титаник …

Титаник е наричан „непотопяем“, затова тези хора, които имали усещането, че с лайнера ще се случи нещо много лошо, били гледани много подозрително. (Zona666.com).

Хенри Уайлд

Подобно на Шефърт, преди да се качи на Титаник, старши асистентът Хенри Уайлд служи на „по-малкия му брат“ – „Олимпик“. Наредено му е да изчака Титаник в Саутхемптън (Southampton) и след това да се качи на него. Когато Уайлд видял лайнера в пристанището, го връхлетели много тревожни чувства, които той описал в последното писмо до сестра си.

Той изпратил писмото до вкъщи по време на престоя в Ирландия. В него пишело:

„Все още наистина не харесвам този кораб. Имам странно тревожно усещане, когато съм на борда му.“

Когато Титаник се сблъскал с айсберга, Уайлд прекарал по-голямата част от времето в спасителните лодки, помагайки на хората да се качват.

Именно той бил „мъжът с пистолета“, който забранил на мъжете, които изпадали в паника, да се качват в лодките и наредил първи да са жените и децата. Този момент може да се види и във филма на Джеймс Камерън (James Cameron), но това е реален факт, за който разказвали оцелели пътници.

По-късно, Уайлд опитал неуспешно да спусне сгъваемите лодки А и Б. Той умира, докато се гмуркал под кърмата на кораба. Тялото му така и не е намерено. Вероятно е всмукано във водовъртежа.

Алекс МаКензи

23-годишният шотландец Алекс МаКензи чакал Титаник на пристанището на Саутхемптън. Когато се изкачвал по стълбата отстрани на кораба, изведнъж чул непознат глас от нищото. Този глас казвал, че ако остане на борда на Титаник, той ще загуби живота си.

МаКензи решил, че някой се шегува с него. Огледал се наоколо, но до него не видял никого, който да е могъл да каже това. Тогава младият мъж решил да игнорира предупреждението, но когато продължил, чул отново същия глас и същите думи.

МаКензи отново пренебрегнал предупреждението. Когато почти бил до входа на кораба, странният глас го предупредил отново. Този път МаКензи се уплашил. Той се отказал да отплава и се върнал в родния Глазгоу (Glasgow).

Роднините на младия шотландец били много обидени от постъпката му. Те му били събрали средства за билет за втора класа, а той дори не го продал след отказа си.

Когато обаче сензационните новини, че Титаник е потънал, и че повечето жертви са от втора и трета класа, се разпространили по целия свят, те приели поведението на МаКензи като божествено провидение.

Четете още: Понякога децата казват неща, от които ще ви полазят студени тръпки

Джон Кофи

Бедният ирландски майстор Джон Кофи се записал в екипа на Титаник, като работник в котелното, защото предлагали отлична заплата от 5 паунда на месец. Въпреки това, Кофи изведнъж се отказал от работата на Титаник.

Няколко седмици след катастрофата на Титаник, когато Кофи се отърсил от шока, признал пред приятелите си, че когато чакал да се качи на Титаник, изпитал странно потискащо чувство и с всеки миг то ставало все по-страшно. Чувството било толкова силно, че накрая Кофи се отказал от пътуването.

Няколко месеца след бедствието на Титаник, Джон Кофи се присъединил към екипа на „Мавритания“. На този кораб, а и на други, където той работил, не изпитал подобни странни и плашещи усещания.

Едит Розенбаум

Едит Розенбаум, по-известна като Едит Ръсел, била 33-годишна богата жена, обличаща се в луксозни рокли и шапки с пера. Тя пътувала на Титаник в първа класа, връщайки се от модно събитие в Париж. Едит казвала, че това е „най-красивият кораб, който можете да си представите„.

Едит била възхитена от прекрасното пътуване и в добро настроение. Но изведнъж, тя се почувствала тревожна и донякъде натъжена.

През престоя на Титаник в Ирландия, тя изпратила писмо до секретаря си в Куинстаун, в което пишела, че не може да се отърве от потискащото чувство на депресия и очакване на някакво предстоящо бедствие. Едит Розенбаум завършвала писмото с думите:

„Това пътуване скоро ще приключи.“

Като пътничка от първа класа, след сблъсъка с айсберга, Едит бързо получила място в спасителна лодка № 11 и дори успяла да вземе със себе си малката си музикална кутия. Музиката от тази кутия успокоявала пътниците на лодката в продължение на четири часа, докато те плавали в тъмната нощ сред плаващи ледени късове.

По-нататъшната съдба на Едит била много изненадваща. Тази жена преживяла няколко торнада, железопътна авария, няколко автомобилни катастрофи и друго корабокрушение. Навсякъде тя останала жива и здрава.

Уилям Томас Стид

Уилям Томас Стид е много известен журналист по това време. Бил е редактор на британския вестник The Pall Mall Gazette. Той отплавал с Титаник, за да присъства на конференция в Карнеги Хол (Carnegie Hall) по лична молба на президента на САЩ – Уилям Хауърд Тафт (William Howard Taft).

Години преди това, през 1886 г., Стид написва кратка история, наречена „Как е потънал атлантическият пощенски лайнер“, която се оказва изненадващо подобна на трагедията на Титаник.

Напълно съвпадала и причината за смъртта на голям брой пътници – нямало достатъчно спасителни лодки. В историята на Стид, корабът се сблъсква с друг кораб, а не с айсберг, но Стид плашещо реалистично описва как хиляди хора по палубите на потъващия кораб се опитват да избягат, как се бият за живота си в коридорите и след това да се давят в ледената вода.

През 1892 г., Стид написал друга история – „От стария свят към новия“, която също била за корабокрушение. И този път, имало лайнер, който се сблъскал с айсберг. 

Никой не знае какво е почувствал Стид, когато Титаник ударил айсберг по същия начин, по който той го е описал в историята си. Малко се знае как е прекарал последните си часове. Оцелелите очевидци разказват, че Стид се държал като джентълмен, помагал на жените и децата да се качват в лодките, дал жилетката си на някой, който вече седял в лодка.

Когато корабът потъвал, един от оцелелите – Филип Мок твърди, че видял Стид да се държи за малък сал, на който лежал друг пътник от първа класа – най-богатият пътник на Титаник, американският милионер Джон Джейкъб Астор IV. Но, нито Стид, нито Астор чакали помощ.

Мок споделил:

„Краката им бяха замръзнали и вече нямаха сили да се задържат на салата. Отслабиха хватката си и двамата се удавиха.“

You may also like...