Обитаваният музей на Робърт Рипли в Сейнт Августин

Обитаваният музей на Робърт Рипли в Сейнт Августин …

Музеят Castle Warden се намира в най-стария град на САЩ – Сейнт Августин (St. Augustinе), Флорида (Zona666.com).

Първоначално, Замъкът, както е известен, е бил имение в мавритански възрожденски стил, построен през 1887 г. от милионера Уилям Уордън (William Warden), като т. нар. зимен дом.

По-късно, носителят на наградата Пулицър (Pulitzer-Prize) – Марджори Кинан Ролингс (Marjorie Kinnan Rawlings), го закупува. През 40-те години на миналия век, приличайки на средновековна крепост, Castle Warden се превръща в хотел.

В него чест посетител е Робърт Рипли (Robert Ripley) – карикатурист, предприемач и антрополог-аматьор.

Рипли опитал да закупи сградата, но неуспешно. Той чувствал, че сградата ще бъде идеална за необичайната му колекция от странности, придобити от пътуванията му по света.

След смъртта на Рипли, през 1949 г., негови наследници успяват да купят Castle Warden. Скоро след това, през декември 1950 г., те го отварят като оригиналния Музей на Рипли „Вярвате или не“ (Ripley’s Believe It or Not museum). В него се съхраняват странни и любопитни артефакти от цял свят, които са от личната колекция на Робърт.

По това време, започват да се носят слухове, че музеят е обитаван от духове.

Посетители твърдят, че са чували загадъчни гласове и са виждали призрачни силуети. Преди да се превърне в „дом“ на колекцията на Рипли от многобройните му пътувания, Замъкът е бил хотел, който е бил домакин на много известни гости.

Един от посетителите пише:

„Отидох там на призрачна обиколка и правех снимки. Когато започнах да разглеждам заснетото, на един от кадрите видях човешка фигура, изглеждаща като на мъж. Краката му бяха размазани и безфокусни, така че може би вървеше … към мен!

В една от стаите имах силно чувство, че ме наблюдават … Направих снимка, на която има нещо като портал към друго измерение на духове и поне 20 бели кълба! Искам да отида отново и да видя какво друго ще намеря.”

Популярността и успехът на Музея карат сътрудниците на Рипли да отворят нови музеи в САЩ и по света. Но, Замъкът остава постоянния „дом“ на личната колекция на изследователя и е фаворитът на Odditoriums.

Четете още: Домът на демоните на Дж. Мънроу и ужасяващия полтъргайст

Сред забележителностите в музея са мумифицирана котка, спасителна маска на Ейбрахам Линкълн, комплект за убиване на вампири, двустепенно виенско колело, шамански артефакти от култури по целия свят и много други.

Очевидно, освен, че разглеждат странни предмети, посетителите изпитват и нещо още по-странно.

Посетител споделя:

„Отидох на призрачна обиколка. Не очаквах да намеря нещо наистина. Просто за забавление. По време на обиколката правих снимки с телефона си. Когато се прибирахме у дома, аз прегледах снимките и видях най-страховитото нещо.

Имаше ужасяващо призрачно лице … От него ме побиха тръпки … Още повече, че сякаш гледаше право към мен. Не съм сигурен, че ще се върна за ново посещение.“

Според персонала, паранормалните дейности в Замъка са много. Чести са съобщенията за мистериозни гласове или проблясъци на привидения в масивната четириетажна сграда.

Някои посетители твърдят, че в музея им мирише силно на дим. През 40-те години, когато сградата била хотел, имало пожар, който убил две жени.

Веднъж дори в музея била извикана полицията, след като била видяна жена в беда на прозореца на горен етаж. Оказва се, че прозорецът е закован с дъски от 1950-те години.

Други често са изпитвали паранормална дейност в магазина за сувенири на музея, фоайето и различни стаи.

Лиза, една от посетителите, споделя:

„През 2013 г. бях там на призрачна обиколката. Беше ми много студено и се чувствах нервна. За първи път посещавах това място. Чувах как някой се разхожда на горния етаж, но горе нямаше никой. Когато стигнахме до една стая, почувствах, че там има някой, който се опитва да ме убие.

Непрекъснато чувах как една жена ми казва да изляза в коридора, където ще бъда в безопасност. Изведнъж, изпаднах в такова състояние, че си помислих, че полудявам. Започнах да повтарям: „Трябва да отида, трябва да отида, трябва да отида …“ и побягнах по коридора.

Семейството ми и гидът трябваше да тичат след мен, за да ме спрат. Накрая ме настигнаха и трябваше да ме издърпат до изхода. Не можех да дишам, докато не излязох на около 25 фута от изхода.

Не съм имала никога панически атаки. Това се случва за първи и единствен път. Никога няма да се върна!”