Обитаваната от невидими пациенти болница Чарлз Камсел

Обитаваната от невидими пациенти болница Чарлз Камсел …

Болницата Чарлз Камсел (Charles Camsell Hospital) е открита през 1946 г. от Лорд Александър (Lord Alexander), генерал-губернатор на Канада, и затваря врати през 1996 г., отчасти заради азбеста (Zona666.com).

Болницата се намира в района на Ингълууд (Inglewood), в северозападната част на Едмънтън, Алберта (Edmonton, Alberta), Канада. Кръстена е на Чарлз Камсел (1876 г. –1958 г.), геолог и създател на карти, посветен на изследването на северната част на Канада.

През 50-те години на миналия век, част от сградата е била туберкулозен санаториум. В него са се грижели основно за местни пациенти.

Някои от хората са били настанявани принудително в болницата, а пациенти с определени „дефекти“ са били напълно изолирани. В болницата е имало много човешко страдание и се смята, че е обитавана от духове.

Оригиналната сграда, в която се помещава болницата Чарлз Камсел, е построена около 1913 г. в Едмънтън, Алберта. Първоначално, до 1942 г., сградата се използва като Йезуитски колеж за момчета, след това тя е поета от Американската армия.

Американците добавят към имота редица отделни сгради, а цялото съоръжение е използвано като Център за задържане и изпращане на персонал от американската армия и граждански инженери, наети за изграждането на магистрала в Аляска.

По-късно, имотът и оборудването са продадени на правителството на Канада. Кралско-канадската армия го използва за създаването на Военна болница в Едмънтън. По това време, няколко самостоятелни постройки са свързани с основната сграда чрез система от коридори.

През лятото на 1945 г., д-р У. Лин Фалконър (Dr. W. Lynn Falconer), помощник на изпълняващия длъжността „супервизор“ на медицинските служби в Отава, е изпратен в Едмънтън да инспектира съоръжението.

Целта на тази проверка е да се определи дали мястото може да бъде превърнато в туберкулозна болница, за да обслужва инуитите и други групи в Алберта, територията на Юкон и части от северозападните територии.

Мястото е счетено за подходящо и е преустроено в туберкулозна болница. Първите пациенти са приети малко преди Коледа на 1945 г.

В продължение на няколко месеца, болницата е „експериментална“, управлявана от Медицинския корпус на Кралската канадска армия и местните здравни служби, известни заедно като „Индианската болница“.

Твърди се, че там, аборигенското население е третирано лошо, малтретирано и убивано.

В началото на 1946 г., болницата е кръстена на д-р Чарлз Камсел, геолог и заместник-министър на мините и ресурсите от 1920 г. до 1946 г. На 1 юни 1946 г., земята и сградите са прехвърлени официално от Министерството на отбраната към Министерството на националното здравеопазване и социални грижи.

Болницата Чарлз Камсел е открита на 26 август 1946 г. от Лорд Александър, генерал-губернатор на Канада.

Четете още: Историята на обитаваното имение на семейство Спраг

През 1964 г., федералното правителство одобрява изграждането на ново съоръжение и до 1967 г. новата сграда е завършена. На 11 юли 1967 г. оборудването, персоналът и пациентите са преместени в новата сграда, а старата сграда на Йезуитския колеж е разрушена.

През 70-те години на миналия век, функцията на болница Чарлз Камсел започва да се променя. Вече няма нужда от туберкулозен санаториум в района, така че става болница за общо лечение.

През 1982 г., млад мъж, работещ на покрива, пада и умира. Твърди се, че южно от сградата, в близост до някогашната градина за персонала, се намира масов гроб на аборигенски деца. Но, когато служители разпитват за това, тази информация се отрича.

Заявява се, че повечето хора, починали в тази болница са били погребани близо до Сейнт Албърт (St. Albert), северно от Едмънтън. А тези слухове и други подобни, относно призраци в болницата се основавали повече на градски легенди, отколкото на факти.

От 1996 г. насам, сградата е изоставена. Тя създава призрачно впечатление, а хората, които минават покрай нея, казват, че могат да усетят как множество очи ги гледат от прозорците на болницата.

По стените има сатанински символи и графити, а самата сграда бавно се руши. На четвъртия етаж на болницата се помещавало психиатричното крило. Изолационните стаи за пациенти и слуховете за шокови лечения го правят „горещо място“ за объркани и приковани духове.

Преди няколко години, група паранормални изследователи, водени от Рона Андерсън (Rona Anderson), се опитват да разследват болницата през нощта. С помощта на видеокамера и цифров рекордер на четвъртия етаж е уловен измъчен женски писък и е сигурно, че той не принадлежи на никой от разследващата група.

На втория етаж е хирургическото крило, а там, на пода в една стая все още могат да се видят петна от кръв. На това място, в операционна 6, изследователите улавят с рекордера мъжки глас, който извиква „Карън“ и издава нечовешки стенания.

Най-стряскащото било, когато някой сякаш удрял силно с ръката върху металния рафт, на който били оставили рекордера. Секунди след това, рекордерът се изключил.

Всеки от екипа, който е с камера е заснел поне една снимка с реещи се кълба. Един от групата получава психическо впечатление за много тъжен, по-възрастен абориген, с проблеми в подвижността, който търси жена си.

Изследователите стигат до заключението и са убедени, че това е смразяващо обитавано място, в което невидими пациенти не са намерили покой …