Исторически личности, които твърдят, че са виждали русалки (част 1)

Исторически личности, които твърдят, че са виждали русалки …

По-голямата част от хората са сигурни, че русалките са просто красив мит и в действителност те не съществуват. Смятат, че ако някой твърди, че е видял нещо подобно, тогава е в следствие на неговото въображение (Zona666.com).

Въпреки това, има очевидци, които са видели русалки и са категорични в истинността на твърденията си. В същото време, те са утвърдени и се смятат за разумни и надеждни хора, които нямат халюцинации, не правят фалшификации и не лъжат умишлено.

Христофор Колумб

Същият Колумб (Christopher Columbus), който решиl да тръгне да търси морския път до Индия, но се „объркал“ и открил Новия свят – Северна и Южна Америка.

Но, той е известен не само с това, че е велик мореплавател, но и с това, че лично е наблюдавал русалки в океана, за които е писал в дневника си. Той срещнал три от тези странни същества, когато корабите му плавали около Карибите. В район, наречен по-късно Доминиканската република.

Колумб описва русалките:

„Те, наполовина не са толкова красиви красиви, както ги описват и приличат повече на мъже.“

Сега, историците смятат, че той е объркал русалките с Ламантините (Trichechidae, Manatidae). Те са лениви морски бозайници, които през по-голямата част от живота си просто бавно плуват в плитките води и дъвчат водорасли.

Понякога правят вертикална стойка във водата и само главите им стърчат от водата. И тогава при много силна късогледство и мъгла или привечер е възможно да ги объркате с човек.

Не знаем нищо за това, дали Колумб е имал проблеми със зрението и дали е видял русалки в мъгливия здрач. А също така, дали е бил пристрастен към рома след шестмесечно изтощително плаване.

Таро Хориба

Таро Хориба (Taro Horiba) бил сержант в отряд японски войници, който през 1943 г., в разгара на Втората световна война, кацнал на малкия остров Кай в Индонезия. Почти веднага, войниците започнаха да го информират за странни „водни хора“, които плували край брега.

Когато Хориба попитал местните за тези същества, те му казали, че наричат ​​тези създания Оранг Икан (Orang Ikan), което в превод означава „хората риби“, и че има много от тях.

Малко по-късно, Хориба успял лично да види трупа на умрял Оранг Икан, оплетен в риболовна мрежа. Според него, лицето му било напълно човешко, но устата му била голяма и широка, като на шаран.

Съществото не надвишавало метър височина, а зъбите в устата му били малки, но остри като игли. Кожата била розова, а на главата вместо коса имало нещо като шипове. Под кръста, съществото нямало рибена опашка, а крака като човек, но между пръстите и ръцете имало мембрани.

По-късно, Хориба много пъти проклинал себе си, че не направил снимки на това създание. В следващите години, многократно се опитвал да убеди зоолозите да му повярват.

Прочетете повече за Оранг Икан ТУК.

Главата на влиятелния клан Макдоналд и местен шериф

През 1830 г., жителите на Западните острови, Шотландия, събирали морски водорасли на брега, когато видели фигура в плитката вода, наподобяваща миниатюрна жена. Когато се опитали да доплуват до нея, тя заплувала по-навътре в морето. Едно момче хвърлило камък към нея и тя изпищяла от болка, след което изчезнала във водата.

Четете още: На какво се основават легендите за огнедишащите дракони?

Няколко дни по-късно, мъртвото й тяло било изхвърлено на брега и около него се събрала голяма тълпа. Това важно събитие незабавно е съобщено на местния собственик на земята – главата на влиятелния клан Макдоналд, който бил и местният шериф.

Според неговото описание, горната част на тялото на съществото приличала на тялото на 4-годишно дете, само че имало развити женски гърди. Кожата била много бяла и мека, а косата на главата била тъмна и дълга. Долната част на тялото била под формата на рибешка опашка, но без люспи.

Тъй като, това създание изглеждало по-скоро като човек, отколкото като животно, решили да бъде погребано като човек. Всички местни жители и главата на клана Макдоналд присъствали на погребението. Според тях, „това било най-красивото погребение по тези места“. За съжаление обаче, гробът на русалката не е отбелязан по никакъв начин и скоро всички забравили точно къде е погребана.

Влиятелен магьосник

В Япония има дългогодишни доказателства за наблюдение на русалки, въпреки че русалките им са далеч по-рибни и по-малко хуманоидни от европейските. В устата си имат много остри зъби, които понякога откъсват ръцете или краката на хората. Други имат рога на главата си. Също така, японските русалки могат да владеят магия.

Останките на една такава русалка са във Фукуока, в храма Ryuguji Temple. Според легендата, тази русалка е изхвърлена на брега, в залива Хаката (Hakata), през 1222 г. Влиятелен местен магьосник обявил, че е добра поличба, и че останките на съществото трябва да бъдат запазени в храма Ryuguji, чието име буквално се превежда като „Подводният двор на бога Дракон“.

В следващите векове, костите на русалката били признати за чудотворни. Те се поставяли във вода, която след това била давана за пиене на пациенти, по време на епидемии от едра шарка и други инфекциозни заболявания. Сега в храма има 6 кости, които са силно повредени от водата, така че е трудно да се определи, дори от зоолозите, на кого принадлежат.

Хенри Хъдсън

Хъдсън (Henry Hudson) е английски изследовател, живял в началото на 17 век. Той е най-известен с пътуванията си в Северна Америка. Сега има някои заливи и реки, които носят неговото име.

Освен това, той е направил 4 експедиции в търсене на Северозападния проход. При второто му пътуване, през Арктика, ледът блокира кораба му. Той е принуден да смени курса и да плава към руския архипелаг Нова Земля. Но, пътят там също бил блокиран от лед. В резултат на това, Хъдсън се върнал у дома. Но, по време на престоя си в руските води видял русалка.

Според Хъдсън, русалката „от пъпа нагоре“ имала женско тяло, с бяла кожа и дълга черна коса, а под пъпа – имала опашка, която приличала на делфин, с пъстра шарка, като на скумрия.

Според критиците, Хъдсън може да е объркал морска свиня (Phocoena phocoena) с русалка.

Към Част 2 – ТУК

Author: Lucky