Етел Йелдъм: майката, която уби седем от десетте си деца

Етел Йелдъм: майката, която уби седем от десетте си деца …

На 28 август 1922 г., в 22:00 ч., Етел Гелър Йелдъм (Ethel Geller Yeldem) очаква трамвая на спирка близо до югозападния вход на щатския панаир на Охайо (Zona666.com).

Изведнъж забелязва малък правоъгълен калъф, лежащ на бордюра. След кратко колебание, тя решава да го вземе.

Когато се качва в превозното средство и сяда на седалка, Етел отваря калъфа и открива в него много скъпо изглеждащи очила. Жената иска да постъпи правилно, затова решава да потърси собственика на очилата.

Етел Гелър

Тя пише съобщение до вестник в рубриката „Загубени и намерени“. След като минава известно време без собственикът да се появи, Етел решава, че очилата са принадлежали на гостуващ човек на панаира. По-нататъшни опити да го търси й изглеждат безполезни, прибра очилата в чекмедже и забравя за случая.

Тази предистория показва, че Етел е загрижен и честен човек …

Година след фаталния инфаркт на първия й съпруг, Етел се омъжва повторно за индианеца Дарби Йедлъм (Darby Yedlem). Тя забременява още преди сватбата им и оттогава всяка година е бременна.

През следващите седем години тя ражда седем деца. Имайки още четири деца от предишния си брак, жената става майка на десет деца.

През 1925 г,. семейният й живот с Дарби започва да върви много зле. Етел открива, че съпругът й тормози сексуално голямата й дъщеря Милдред и алармира властите.

По време на процеса е разкрито, че Дарби всъщност е афроамериканец, а не индианец, и че истинското му фамилно име е Медли (Meldey). Той е изписвал фамилията си отзад напред и е лъгал за етническата си принадлежност, за да скрие предишното си престъпно минало.

Докато се случват тези събития, на Етел й е нанесен нов психически удар – нейното десетмесечно бебе Уолтър умира от холера инфантум (cholera infantum). А през юли 1926 г., осемгодишната Илейн изтичва по улицата след топката си и е блъсната от кола. Черепът й и шест от ребрата й са счупени, но след време тя се възстановява.

През декември същата година, Дарби е осъден на десет години затвор за сексуалното насилие над Милдред.

Макар, че това би трябвало да даде някаква утеха на Етел, за нея ситуацията е много трудна, тъй като трябва да намери начин да оцелее с оскъдните пари, които взима от пране на дрехи и продаване на вестници.

Жената получава голяма подкрепа от дъщеря си Милдред, която успешно завършва училище и започва работа в болница Mount Carmel като медицинска сестра.

Връщайки се назад, последните години на Етел не са никак щастливи.

През април 1918 г., първият й съпруг Ото претърпява смъртоносен инфаркт, докато е на работа. През март 1919 г., тя се омъжва за Дарби Йелдъм.

През април 1925 г., Дарби изнасилва тринадесетгодишната дъщеря на Етел – Милдред. През май 1928 г., десетгодишния й син – Върнън избягва от дома си, но полицията успява да го открие и да го върне.

През първата седмица на май 1930 г., борбата за отглеждането на многодетното й семейството се превръща в прекалено голям товар за Етел.

Сутринта на 6 май, тя казва на съсед, че ще „отидат на гробището Green Lawn, когато е готова напълно да се откаже“. Съседът не приема думите й насериозно и отговаря на шега „да се подготви“.

Един ден, въпреки малкия бюджет на семейството, Етел извежда децата си, купува им нови рокли и вместо да ходят на училище, пътуват с такси до Baker Art Studio, където им правят семеен портрет.

След това се прибират вкъщи и хапват нехарактерно обилно ястие. След вечеря, Милдред заминава на работа в болница Mount Carmel, а другите две деца от първия брак на Етел, Върнън и Ерван, са изпратени на театър.

Четете още: Паскуал Пинон – човекът с две глави от Мексико

Около 16:00 ч., съсед отива да използва уличния телефон и забелязва, че Етел е притеснена от нещо. Освен това, забелязва, че жената изхвърля неизядените остатъци от вечерята. Нещо необичайно за някой във финансовото й положение.

Етел казва на децата, че на следващия ден заминават на почивка и затова ще трябва да си легнат по-рано тази вечер. След това жената кара децата да изчакват до стълбите, докато тя ги вика едно по едно на горния етаж при нея, където да ги подготви за сън.

Всяко дете се изкачва по стълбите и отива при майка си. Тя ги къпе, облича ги в нощниците им, сресва косите им, а след това вдига пушка, увита в кърпа и ги прострелва в сърцето. След убийството на всяко дете, Етел внимателно поставя телата им на матраци в предната спалня.

Последното дете, което трябва да се качи горе е десетгодишната Илейн. Момичето разбира какво се случва и някак успява да избяга през прозорец към задната веранда.

Група момчета, играещи бейзбол на площадката в съседство, виждат Илейн, облечена само в бельо, която крещи: „Убийство! Убийство! Майка ни убива всички!“.

След това виждат, че след нея бяга жена, която се стреми да хване крещящото момиче и да я завлече обратно в къщата. Мислейки, че Илейн е направила беля, момчетата свиват рамене и продължават с играта си.

Мигове по-късно, Милдред се връща от работа и чува плач, идващ от горния етаж. Когато пита дали всичко е наред, Етел отговаря, че току-що е наказала едно от по-малките момичета. Тогава тя моли Милдред да отиде до магазина на ъгъла и да купи марки.

Милдред излиза и малко след това Ерван се връща от театъра. Докато влиза през вратата, чува стенания, идващи от втория етаж, и се втурва нагоре по стълбите, за да види какво не е наред.

Там той намира майка си все още жива, но с риза, покрита с кръв от рана от куршум в гърдите и пушка до нея. В стаята е и мъртвото тяло на малката му сестра Илейн.

Инстинктивно Ерван хуква да извика за помощ от прозореца на предната спалня.

Ужасът, който го очаква там, е извън неговото въображение. Гледката на шестте му по-малки братя и сестри, разположени върху леглата, е почти парализираща.

Докато той крещи неистово за помощ през сълзи, Милдред се връща от магазина. Марките падат от ръката й, а тя стои вцепенена, докато осъзнава това, което чува.

След пристигането на полицията и линейките е установено, че Етел е оставила бележка:

„Милдред, Ерван и Върнън, не мислете много за майка си и за това, което направи, моля. Просто винаги се опитвайте да правите правилното. Слушайте съветите на по-старите. Винаги ще бъде за ваше добро това, което ви се казва.

Толкова съм уморена, че не мога да продължа и заради това, че няма кой да се погрижи за другите, аз ги взимам със себе си. Искам да отидете на църква, да направите каквото ви е казано и да се опитате да преживеете това. Довиждане. Майка.“

Но Етел не умира. Куршумът е близо до сърцето, но не го е наранил. Лекарите са сигурни, че след време тя ще се възстанови напълно. Детективите я разпитват, но жената отказва да отговаря на въпроси. Изрича само едва доловими молби да бъде оставена сама.

На 8 май, когато седемте й убити деца са погребани в гробището Юнион (Union), тя е в истерия в болничното си легло от мъка. Двете най-малки деца, тригодишните Алън и Алис, са погребани заедно в едно ковчеже.

На 16 май, Етел се оплаква от болки в гърдите и въпреки прогнозата, че ще оцелее, тя умира от вътрешен кръвоизлив.

Погребана е до децата си в гробището Юнион. Плановете за издигане на надгробен камък никога не са осъществени и днес той изглежда като затревена площ.

След трагедията е открито, че Етел е написала писмо до Дарби, в което го уведомява, че ще убие децата им, но доставката е забавена от ревизия на пощата и то е получено твърде късно.

През 2012 г., къщата, в която се случват убийствата, е разрушена като част от инициативата за свободни и изоставени имоти в града.

Днес, само няколко стъпала са спомен за къщата, която някога е била там.