Домът на демоните на Дж. Мънроу и ужасяващия полтъргайст

Домът на демоните на Дж. Мънроу и ужасяващия полтъргайст …

Изследователи на паранормални явления отбелязват този случай като „удивителен“ и дори „уникален“ (Zona666.com).

Полтъргайст не просто се развихря, но показва на всички хора външния си вид и ги ужасява.

През 1851 г., богатият калифорнийски магнат на недвижими имоти Дж. Мънроу (J. Munrow), отличен строителен инженер и математик, строи величествена къща в швейцарски стил на живописен хълм в Сан Франциско.

Къщата е много красива и е заобиколена от пищна градина със спираща дъха панорамна гледка към залива на Сан Франциско. Изглежда перфектно място за живеене. Но, скоро къщата е превзета от зли паранормални сили, които я превръщат от имение-мечта в „рай“ за кошмари.

Всичко започва малко след като семейство Мънроу се мести в новия си дом. Първоначално, с относително безобидни неща, като изчезване на предмети от обичайните им места и намирането им на напълно неочаквани места. Например, чиниите на масата сменят местата си, а захарта е заменена с пипер.

Тогава, жителите на къщата започват да чуват тропащи звуци, идващи от тавана, стените или изпод пода. Първо, хората смятат, че това е активността на гризачите, но когато звуците се засилват и „барабаненето“ започва да е почти постоянно, както през деня, така и през нощта, обитателите започват да разбират, че става нещо странно.

Полтъргайстът бързо увеличава активността си. Предметите започват не само да се движат сами, но и да удрят хора.

Най-ужасният инцидент от този вид е моментът, когато самият Мънроу по чудо се спасил от летяща срещу него брадва.

С течение на времето обаче, членовете на семейство Мънроу постепенно започват да свикват с движещите се обекти. Нещо повече, много от тях смятат, че е смешно … Сякаш това е някаква детска шега. Съпругата на Мънроу признава, че тези странни неща не са я плашили толкова, а са я дразнели, заради тяхната детинщина.

Тя казва:

„Днес си купих скъпа шапка в центъра на града, и когато се прибрах у дома, я сложих на пианото. В следващия момент се обърнах, и когато я погледнах отново, тя беше разкъсана!“

Доста дълго време семейство Мънроу не казва на никого за това, което се случва в дома им.

Но, в един момент, главата на семейството споделя за полтъргайста на своя приятел Алмарин Брукс Пол, минен инженер, а след това и на своя познат адвокат Уилям Роудс. И двамата съветват Мънроу да проведе сеанс в дома си, за да се свърже с тези духове и да разбере от какво се нуждаят.

На 19 септември 1856 г., цялото семейство Мънроу, както Пол и Роудс, се събират в дома на Мънроу. Те седнали около голяма маса и запалили много свещи. Изведнъж се почукало силно и настоятелно.

След няколко мига, предметите от рафтовете „оживели“ и започнали да падат на пода, книгите се отваряли и затваряли, а невидимо създание атакувало всички участници в сеанса, като ги щипело силно.

Но, това не изплашило никого достатъчно, за да напусне къщата. Хората се успокоили и попитали духовете кои са те. Отговорът е незабавен …

От нищото се чува глас, който казва, че е Джеймс Кинг Уилям. Но, след това „променя мнението си“ и казва, че някога е била жена от Хаити, която е починала от старост.

Господин Мънроу не бил доволен от тези отговори. С висок глас нарекъл духа лъжец и го призовал да се яви пред всички. Духът се ядосва на тези думи.

Едва Мънроу завършва речта си, когато нещо със силен трясък удря прозореца. След това, пред прозореца всички виждат да стои тъмна фигура. Хората се втурнали натам, за да я видят, но фигурата веднага изчезнала.

Четете още: Привиденията във викторианския хотел Виктор, Колорадо

Междувременно, докато в хола се провежда сеансът за общуване с духа, един слуга си почива в съседната стая след работен ден. Изведнъж, всички чуват уплашения му вик, след което слугата изтичва в хола и обявява, че в стаята му има чудовище.

В този момент, тъмната фигура се появява отново на прозореца на хола и този път тя се вижда много ясно.

Уилям Роудс описва тази среща така:

„Тази ужасна визия беше най-ужасната фигура, която човешкото око може да види. Никой език не може да я опише. Стоеше там на лунната светлина, мълчалива и неподвижна, величествена в своята ужасна грозота.

Все едно всички фантастични обитатели на Ада са се обединили в един шедьовър на отвратителната грозотата. Но, дори те нямаше да имат толкова ужасно лице като това създание.

Беше по-черен от най-черната полунощ, а над главата и тялото му имаше снежнобяла роба, като наметало от току-що паднал сняг. Изглеждаше, че персонифицираният грях е грабнал дрехите на серафимите и ги е хвърлил върху тялото му, ранено от мълния и пламъците на Ада.

Лицето му беше обърнато към нас в профил и в чертите му видях израз на жестокост и отмъщение, потъмнял от намръщеното вечно отчаяние.

В него нямаше надежда. Лицето му беше толкова ужасно, толкова отблъскващо и толкова заплашително и черно, че цялата група избяга ужасена.“

Когато хората започват да напускат хола, всички неща в него, като че ли полудяват. Мебелите скачали и „танцували“, предмети летели във въздуха или към бягащите хора. Когато първият от присъстващите изтичва до входната врата, той с ужас вижда, че е блокирана от едно от откъснатите от пантите крила.

След това, хората хукват към библиотеката. Там малко се успокояват и решават да продължат сеанса, за да успокоят духа. И изведнъж, мебелите и предметите спират да се движат, а хората започват да усещат, че невидими ръце ги галят нежно.

Роудс пише:

„Веднага всички усетиха, че много ръце ги докосват и галят. Галят косите и бузите им, и някои от тези ръце постепенно стават видими. Понякога се виждаха цели дузина ръце, които галят човека.“

Всичко това не продължава дълго, след което къщата става много тиха и спокойна. Някой може да си помисли, че изплашените хора вече не биха искали да живеят в тази къща, но нищо подобно не се случва. Още на следващата вечер те решават да проведат отново сеанс.

Този път е още по-страшно. Роудс пише, че е усетил, че невидими ръце го докосват, дърпат косата му и след това го блъскат от стола. Когато той пада на пода, невидима сила го вдига във въздуха и го хвърля върху масата.

На следващата вечер, по време на третия сеанс (!), полтъргайстът отново се активира и е още по-силен. Чупи прозорци и стъкла.

По някое време, всички виждат светеща топка, която приема формата на надгробен камък и след това изчезва. Едва след това, семейство Мънроу не желае да организира отново сеанси.

Слуховете бързо се разпространяват из района и къщата на Мънроу започва да се нарича Дом на демоните. В жълтата преса започват да се появяват странни и силно украсени истории за събитията, които се случват в нея.

Полтъргайстът бушува в къщата на Мънроу още няколко месеца и след това изчезва внезапно.

Когато Дж. Мънроу умира от старост, къщата е продадена на някой си Джон Клумпке. През 1917 г., имението е разрушено, като на негово място се строи 19-етажна жилищна сграда. Тази сграда все още съществува и в нея никога не се е случвало нищо паранормално.

Изследователите на полтъргайсти все още не знаят какво би могло да предизвика толкова мощно присъствие в къщата на Мънроу. Къщата не била построена върху индианско гробище, не е място за екзекуции или нещо друго, което би могло да активира неспокойните духове.

Известно е, че тази сила не е била съсредоточена около нито едно от децата на Мънроу и не е имала предпочитание към никой от членовете на семейството. Тормозела е всички еднакво.

Не се разбира как и защо се е появила там, именно при това семейство и на това място …