Джикининки – ужасяващи кръвожадни създания

Джикининки – ужасяващи кръвожадни създания …

Митология

В японските легенди, Джикининки (Jikininki) са призраци или немъртви създания, хранещи се с човешки трупове. Те са гнусни и грозни хуманоидни същества, с гърбица и гниеща плът. Почти са разложени, но някои от мускулите все още стоят върху гниещите им тела. В повечето случаи са плешиви, но някои от тях имат редки косми по главата.

Лицата им са изкривени в страховита гримаса, а очите им светят с червена светлина. Ако някой човек погледне Джикининки в очите, то той ще бъде убит или парализиран. Имат остри зъби, с които разкъсват месото и смачкват костите на жертвите си.

Ръцете им са дълги и завършват с пръсти, подобни на нокти. Те ги използват, за да изкопават тела от гробовете. Кожата им е жълтеникавосива, покрита с плесен, струпеи, рани и мехури.

Джикининки са номадски същества и непрекъснато са в движение. Живеят предимно в Япония, но се срещат и в други части на Азия.

През нощта, Джикининки нахлуват в гробищата, а през деня, някои от тях имат способност да придобиват облика на обикновени хора.

Те са духовете на алчни и егоистични хора, които са прокълнати, заради греховете им.

Много от тях имат здрав разум и разбират ужаса от това, което са направили, и се мразят, че ядат мъртво човешко месо.

Те не могат да говорят, а само „мрънкат“ и пищят като диви животни.

По-долу четете една от историите за Джикининки.

Будисткият свещеник Мусо Кокуши пътувал сам в провинция Мино (Mino Province), когато се изгубил. Дълго се скитал в търсене къде да нощува. Изведнъж забелязал хижата на свещеник-отшелник на върха на хълма. Собственикът на хижата отказал на Мусо да го приюти, но му показал пътя към селото.

Там, Мусо бил приет сърдечно в дома на един от жителите. Предложили му храна и стая. Малко преди полунощ, големият син в семейството отишъл при Мусо и му казал, че дядо му е починал преди няколко часа.

Според традицията, ако човек умре в селото, жителите го оставят до сутринта, тъй като през нощта в къщата на починалия се случват мистични неща.

Младият мъж му предложил да напусне селото заедно с тях, но свещеникът решил да остане с трупа на дядото. През нощта, в стаята на починалия се появило огромно същество с неопределена форма.

Свещеникът установил, че не може да се движи или говори. Той гледал как създанието кръвожадно изяжда умрелия възрастен мъж.

На следващата сутрин, собственикът на къщата, семейството му и жителите на селото се завърнали. Мусо им разказал за видяното през нощта.

Също така, изразил изненадата се, че свещеникът, който живее на хълма, не извършвал погребения на мъртвите. Собственикът на къщата отговорил, че на хълма няма хижа, и че в околността от много години няма свещеници.

Тогава, вместо да продължи по пътя си, Мусо решил да отиде до хижата отново. Този път, собственикът на хижата пуснал Мусо в дома си и започнал да му се извинява, че е изял трупа пред очите му в истинския му облик. Той казал, че приживе бил свещеник и извършвал погребални служби за починалите селяни.

Но, той извършвал тези услуги с користна цел. В замяна искал пари, храна и дрехи. Именно заради това се преродил като Джикининки. Той помолил Мусо да го освободи от ужасното му съществуване с негови молитви.

В легендата не се разказва дали Мусо е успял да свали проклятието от свещеника, но тя е пример за поуката от съществуването на този мит.