АСАНСЬОР НА УЖАСА

АСАНСЬОР НА УЖАСА

Карина беше прекарала приятна почивка сама на белгийското крайбрежие. Тъй като искаше да спести пари, тя резервира специална оферта,която и позволи да остане до последния ден преди хотелът да затвори за зимните месеци.

В последния ден на ваканцията си младата жена си събра куфара и се отписа от хотела като последен гост, след което отиде до близката автогара, от която искаше да пътува за дома си .Тъй като автобусът идваше на всеки 25 минути, тя свали якето си и сложи върху него мобилния си телефон. След известно време понечи към дамската си чанта,искаше да изпуши една цигара, „по дяволите, чантата ми“, сигурно я беше оставила пред асансьора на 11-ия етаж,точно където седна върху куфарът за да го изчака.

Затова Карина се върна в хотела, за да уведоми във фоайето, но там нямаше никой.

Реши да се качи на 11-ия етаж, за щастие чантата все още беше там! Карина отново се качи в асансьора и натисна бутона.

След кратко слизане,може би 3-4 етажа по-надолу внезапно асансьора споря. Това, което младата жена не знаеше,че в същото време пазачът беше изключил тока от мазето заради зимната пауза,бе заключил след себе си хотела и отпрашил с колата си.

Тъй като нито мобилният и телефон имаше сигнал и алармата на асансьора не работеше поради липсата на ток, тя изкрещя панически за помощ, без да осъзнава, че в сградата нямаше никой.

Времето течеше бавно в тъмнината,часовете се нижеха а накрая станаха дни. Когато батерията и беше празна, тя вече не знаеше дали е ден или нощ.

Тя започна да се смее на глас и изкрещя: „Никой няма да дойде да ме търси Никой никой. „

Жаждата не беше толкова лоша, колкото глада, който сякаш я подлудяваше.

Хей?-прошепна непознат глас в тъмнината.

Полудявам ли? – проплака жената.

Последва истеричен смях: Не,но имам идея.Гладна ли си?

Много!-продължи да скимти Карина.

Какво ще кажеш, ако опитаме да се нахраним с част от тебе?

Да, това е страхотна идея.

Потърси чантата си в тъмното и извади комплекта си за маникюр, хммм, Не.

Нокторезачка, Не.

Ножици за нокти, да!

Тя разкъса блузата си, след това се опита да намери къде се намира черният дроб и го отряза. В момента не я беше грижа за болката, беше гладна.

Отначало Карина трябваше да повърне няколко пъти, но с всяка хапка се справяше все по добре.

Трябва и ти да ме опиташ, толкова съм вкусна.

Да, трябва!

Пазачът намери жената или по-точно онова, което беше останало от нея, в засъхнала кръв, заобиколена от органи и вътрешности през пролетта, началото на новия сезон.